Номинации за най-голяма муня (тема 5)

На 5 изхрупах две кутии аспирин. Тогава аспирина беше в плоски зелени кутийки и се отваряха като кибрит.
Майка ми простираше навън и ме изпрати да донеса щипки. Влязох вътре и в шкафа при щипките намерих аспирин. И го изядох. Бяха ми останали две хапчета от втората кутия, когато майка дойде да види къде съм и защо се бавя.
Последва бърза помощ, очистително и яко повръщане. Дълго време не исках и на снимка да видя аспирин.

А на 8 изпих една малка бутилка с перхидрол. Последва познатият ми сценарии.

И сапун пробвах да ям. Така хубаво миришеше, че ми се прииска да си отхапя. Не стигнах до болницата, не ми хареса на вкус и го изплюх.

И не, не съм искала да се тровя, просто си бях любознателна от малка. С афинитет към вкусове и аромати.

Като бях на 7-8 години, ми купиха първите маратонки. В кутията им намерих малко пакетче, дали не го изядох? М нее, не беше захар

Sysly, горките ти родители 🙂

Споко,не било опасно 😁
https://m.az-jenata.bg/a/140-znaete-li-che/46722-kakvo-shte-stan … he-silikagel/amp/

Знам, минах само с едно разстройство!

Ужасно е и аз съм го яла 🤣🤣🤣🤣 . А моя син на втория му рожден ден отхапа свеща и я изяде и отиде при брат му и му казал ,, Бате тая торта не я опитвай въобще не е хубава , мама я е готвила " 🤣🤣🤣🤣

На мен са ми разказвали че като много малка са ме намерили съсредоточено да чопля вар от стената и да си хапвам... И като казвам много малка, имам предвид под 2 години със сигурност, след това не живеехме в тази къща та поне това ми е ориентир. Съответно никакъв шанс да си кажа защо го правя, чак вкусно едва ли да е било.
Ама тя и мама не пада по-долу в мунщините де, аз на кого да не метна... Имам още докато я стигна, че тя е с повече стаж
Понеже бях супер злоядо хлапе (на дърти години ми мина че си и наваксвам, ама това е друга тема ), се е виждала в чудо как и с какво да ме залъгва че да се залисам и да ям. В някакъв момент горе-долу по същото време, от немай къде довлича при мен в стаята едно бебе юрдече, ама съвсем малко още. Живеехме у баба ми, животинки на двора бол, явно съм се била впечатлила точно от това. Та, довлича тя хайванчето вътре в стаята, моля ви се. Представям си вече колко съм я изтормозила. Дава ми паница с попара, на юрдечето в една малка чинийка и ядем двамата - аз и Пижо, само не ме питайте коя от нас го е кръщавала. Нито пък продължението, след като Пижо се е нахранил и е искал да си дремне и съответно се е скрил под леглото, че аз едва ли съм имала същия план Аз съм била твърде малка да помня, но те още си припомнят от време на време как са чистили след него...

Леля ми го е правила това като малка. А моя позната лекарка ми е казвала, че това е познато на медиците - типично проявление на липса на калций и включване на инстинктите на малки деца.
Оф, защо не казвате, че за да си сготвя вечерята, освен да пъхна тавата във фурната, трябва и копче да врътна. Сега ще ядем по нощите

Еее, че то във включена фурна всеки може

Ти да видиш, колко ящни муни имало в този форум, че и пиещи
Може ли да се споделят чужди мунщини?
Братовчедка 1си пише с педиатъра и му изпраща вместо снимка на обрива на бебето палава снимка предназначена за мъжа й. Никой не й вярва, че е без да иска, защото педиатърът е доста симпатичен да кажем. (това в кръга на шегата)
Братовчедка 2-начална учителка. Един от бащите й пише, че синът му е болен и по обяд ще отиде да вземе учебниците. Тя е в час и бърза да му отговори, но вместо му изпраща среден пръст, това го установява в междучасието. Изивинила се, но някак си остава едно такова ...
Едно от момчетата работещо при мъжа ми веднъж пък на мен изпрати такава снимка. Към онзи момент се заиграваше с една девойка с абсолютно същото име като моето. В последствие му стана приятелка и я прекръсти на коте, пате или нещо подобно и спря да ни бърка. Горкият направо го съжалих, толкова неудобно му беше. Ама и той един хубавец. Добре че мъжът ми не е ревнив, защото щяхме да имаме проблеми

Трябваше ми известо време, да разбера защо братовчедка ти има толкова бащи...

Ааа,туй да сложа нещо да се готви и да забравя да пусна фурната почти винаги ми се случва (щото по- принцип не готвя и комай съм почнала да забравям ,че освен копчето с градусите трябва и другото да врътна)...

Преди години муня Чикита работи лятото на морето. По обяд, страшна жега, няма никой по пътя, камоли някой да влезе в магазина. Говоря с приятелка по телефона и за да не ме слуша колежката, събирам цигари, запалки, кафета и ще тръгвам да излизам навън. Усещам, че нещо липсва и казвам на приятелката:
- Задръж да си намеря телефона... Няма ми телефона... Леле къде съм го завряла...
Междувременно обръщам всичко по касата, а колежката ми се е свила на 4 от смях. Казва "Погледни си в ръката" и тогава се усещам къде ми е телефона.
-----------
Предната година, когато тепърва започвах в този магазин на морето, съвсем в началото, трети-четвърти ден, не се чувствах много добре, но реших да отида на работа. Това беше за предпочитане, отколкото да се върна в родния си град.
Влизат, излизат хора и пак към спокойно следобедно време колегите ще ме обучават, като директно ме пускат в действие. Клиентите са група момчета. Започвам с дежурното "Добър ден", продължавам с поздрав на английски, руски и немски. А момчетата ми говорят нещо, което минзвучи като бля-бля-бля. Опитах да се разбера с тях, но думичка не хващам, и се обръщам към колегите:
- Абе тия на какъв език говорят, нищо не разбирам!
При което и двамата ми колеги вече едва дишат от смях. Единият се притече на помощ, разбра се с клиентите и след като излязоха ми обясни:
- Говореха ти на чист български, така де, на македонски.
Питали за конкретна марка дали предлагаме. Излезе, че всички, освен мен, са се разбрали помежду си.

Македонския хич не ми е чист български,ама темата е много дълга и широка и не ѝ е тук мястото...И аз нямаше да ги разбера...

Изобщо не е им е било лесно. То и на ММ не му е. Ама и той милия, какво да ме прави. Само от време на време измрънка, че вече не му е смешно. Колко по-дърта ставам, толкова гафовете ми са по-големи. Чак не е за разказване.