Номинации за най-голяма муня (тема 5)

Той вместо приятел е купил букета, вие пък сега.

 Букета е за мама

Това може да мине за 8 март, ама за 14 февруари .......

Попитали Американец, Французин и Българин, кой обичат най-много - жената или любовницата.
 Американецът: - Как, при нас в семейството е всичко разбира се, че жената обичаме повече.
Французинът: - Тук е Франция, тук владеем романтиката, разбира се, че любовницата обичаме повече. Българинът: - Амии, аз си ги Е*ем и двете, ама най- много си обичам Мама!

Аз като се зачетох в приключенията на Благуна в метрото докато пътувах и като се захилих и сълзи ми потекоха,добре, че бях с маска и не се виждах от околните.Подобри ми настроението и втори път даже прочетох и като погледнах къде съм -преди четри спирки е трябвало да сляза.

Преди малко. Слагам в пералнята дрехи за пране. Не знам защо си бръкнах в джоба на анцуга и вадя от там хартиена кърпичка. Мисля, че трябва да сложа чашката с гел за пране и в същото време, че трябва да изхвърля кърпичката. Къде, къде, в пералнята разбира се.

Днес едно 6-годишно момиченце ме изненада с въпроса "А ти защо си с руса коса?"
Казах първото, което ми дойде на ум " Защото с такава са ме направили?"
Добре, че майка ѝ бързаше, че вероятно трябваше да отговарям на последващите въпроси кой и как ме е направил.

Оплаквате се, че ви питали как сте? Мен ме питаха освен дали съм се наспала и дали съм се изср@ла. Ама точно както го четете. Отиваме в Китай. Аз съм там за първи път, преводачът ни да е жив и здрав, но беше голям противняр и много пъти злоупотребяваше с това, че никой не говори езика. Трудно намирахме английско или рускоговорящи. Та както и да е. Сутринта идват да ни взимат и да ходим до една фабрика, всичко е официално, здрависваме се, покланяме се и си разменяме любезности като въпросният говнюк ми превежда: Добро утро, мадам. Как сте? Как спахте? А ср@хте ли?  Аз съм в шок, даже в 2 шока. Признавам си исках да го удуша с голи ръце, защото бях сигурна, че си измисля и няма начин това да ме питат. Другите ме гледат без да гъкнат. Аз пък се чудя какво да кажа. После свикнах, че всяка сутрин ще ме питат и така някак близки си станахме докато си споделяме, кой, кога, какво е свършил. Поне в тази провинция се оказа, че това е висша форма на уважение и загриженост за гостите, ако си спал и си ср.., значи си здрав и си добре. С това свикнах, но с мляскането и уригването по време на хранене и до ден днешен не мога да свикна. Научих се през годините да уважавам всякакви култури, независимо, дали одобрявам или ги разбирам, но да седиш на масата и да се уригаш, все едно си ял тигри ми идва твърде много.
От там имам доста истории, но то норамлно, за първи път се сблъсках с тотално различен маталитет от нашия.
Другата висша форма на уважение ми я сервираха в едно село, в което ни посрещнаха като английската кралица и антураж и на тържествената вечера ни сервират супа. Около 25 човека сме на една огромна кръгла маса, сервират почти на всички едновременно. В купичките се подават някакви клечки, събрани в ценъра като пирамида. Разплаках се от умиление, когато разбрах, че клечките са кокоши крака, с ноктите. 3 кокоши крака за всеки. Всички ни гледат с очкаване да започнем, за да започнат и те. Не бях само аз в шок, де. И други другари по съдба гледаха като пребозали телета. Аз се чудя какво да измисля, няма начин да го опитам даже. И до ден днешен ми е пред очите тази гледка. Не знам защо в този момент се сещам как баба едно време все ми казваше, че съм яла кокоши крака, в смисъл, че съм клюкарка и каквото чуя веднага го докладвам. И изведнъж изтърсих " Съжалявам, но аз не мога да ям кокоши крака, защото в нашия край има поверие, че който хапне и ще му се развърже езикът" и преводачът започва да превежда и превежда, и превежда, и не спира. Аз вече съм на точка на кипене, какво толкова им говори, при положение, че съм казала едно изречение (ясно е, че не съм запазила топли чувства към този човек, нали ), а те го гледат в захлас. Онзи така се вживял, та цяла легенда за кокошите крака беше измислил, това, защото и той не искаше да яде.

O, минала си се. Много са вкусни. Ама много.

Трябва да се явя като свидетел по дело.Никога не съм влизала в съд, нямам идея как протича заседание, как се дават показания и т.н. Делото не е наказателно, но аз се притеснявам безкрайно. Не бях спала цяла нощ, чак температура вдигнах. Сърцебиене получих. Наистина много ми беше притеснено. Гледала съм безброй американски съдебни филми и сериали и си мисля, че и при нас е нещо подобно-съдия, съдебни заседатели, охрана. Нищо подобно. В една малка зала, съдия, секретарка на едно бюро. Адвокати, свидетели, ищци, буквално гъз до гъз. Точно преди да влезнат в залата успявам да попитам адвоката как да се обърщам към съдията, той мисля, че ми каза "господин председател" или нещо такова. Аз стоя отвън и си мисля: само да не изръся "ваша чест", само да не изръся "ваша чест". Толкова си бях глътнала граматиката, че казах "ваше височество". Сигурна съм, че това помогна да спечелим делото. Адвокатката на другата страна ми беше залепена от дясно и направо избухна в смях. Така разведрих атмосферата, че половин час не можех две думи да вържа. Много бях притеснена.

Решавам, че ще правя изненада на мъжа ми и ще се появя в да го наречем по-провокативно облекло изразяващо се в чорапи, жартиери, сутиен. Отгоре си обличам една дълга до под коляното жилетка. Разкошна, от много фина вълна. Няма копчета, прехвърлям я, слагам колан и изглеждам съвсем прилично. Имаме уговорка след като приключа с ангажиментите да отивам направо у тях. Звъня и си представям как припада на вратата от възхита и се започва един див секс, но се оказва, че има гости. Трима възрастни турци, изключително възпитани и мили хора, минавали и се отбили, за да си поговорят. Всичко е супер, само че подовото работи плюс климатик и вътре е около 30 градуса. Предлагат ми да си сваля жилетката, ама смея ли? Сядам, усмихвам се и се моля да си тръгнат веднага ако може, защото дълго няма да издържа. Те тъкмо си тръгвали, но като се появих решиха още няколко минутки да останат. Аз стоя и не мърдам, защото жилетката се държи на един колан и честна дума. Усещам как започвам да се изпотявам, най-много на носа и леки вадички по гърба и деколтето,  вече искам само да се съблека, мина ми мерак и всичко. Тогава още не ме познаваше толкова добре бъдещият ми мъж, за да разбере, че тази усмивка замръзнала от 15 минути не е на добре.

И аз веднъж отидох на едно дело заедно с баща ми, за морална подкрепа, притеснявах се да го пусна сам. Адвокатката ми каза, че съдията е много дръпната и в никакъв случай да не се обаждам за нищо (не че съм имала и намерение даже). По едно време, както върви делото, съдийката пита коя съм. Аз обаче предупредена и мълча. Тя пак пита. Накрая, на третото питане адвокатката й отговори, аз запазих мълчание докрая.

   Благуна, интересно разказваш, пиши още .
   За пилешките пръсти си сгрешила, голям деликатес е това. Ходила съм много пъти в Китай, и аз по работа. Няма да казвам колко пъти, защото няма да ми повярвате. Невероятни преживявания имам от там, някои направо сюрреалистични. С течение на времето започнах да разбирам донякъде китайската психология и светоусещане, които са много различни от европейските и заобичах и Китай и китайците. Но не могат да се разкажат тези преживявания, поне аз не мога, то филм трябва да се заснеме.
   Пилешките пръсти не съм ги яла на супа, а нещо средно между пача и туршия, ужасно подлютени. Като изям няколко, после издишвам огън като дракон, а устните ми стават като на Мара отварачката. Пристрастяващо е. Веднъж съм си взела да ям в хотела, междувременно спорим много разгорещено за нещо с мъжа ми. И той ми казва: "Каквото и аргументи да ми изтъкнеш, в момента не мога да те приема сериозно, като те гледам с този стърчащ от устата ти крак с нокти."

Моят опит е български, от Добруджа, сварени на супа (аз люто изобщо не мога да ям, боли ме и на входа, и на изхода).

Разварените сухожилия са много вкусни. А кожата над тях (люспите се белят при попарването на кокошката, когато е скубе перушината) също е много вкусна, няма нищо общо с вкуса на варена кожа на пиле.

Ни е поне ноктите режем. Не ям крака.Мразя всичко с пера аз.

И моята баба ми казваше "яла си от кокошка крак". Аз обаче я контрирах, че кокошите крака само тя ги яде и тогава изобщо не е вярно това дето ми го приказва, защото ако е вярно, то значи е най-голямата клюкарка в семейството. Но това когато поотраснах. Като бях по-малка се обяснявах:" не съм яла кокоши крака".
И за яйцата имаха приказка на село - когато хълцаш, значи си откраднал яйцата от кокошките на съседите.

За да съм по темата ... Отворих с идеята да споделя моя изцепка, но се зачетох в благата реч на Благуна, похилих се на чужд гръб и ... забравих каква беше собствената ми мунщина.