Номинации за най-голяма муня (тема 5)

Катерицата е култова. Имам картина с катерици на стената и всеки път като погледна натам се заливам от смях
Сина ми на 4 , вече 100 пъти го поправям , че детското филмче ‘Пес патрул’ не е ‘Без патрул’ и ‘Рогат отряд’ не е ‘Рогат отпред’ , но той си знае неговото.

Най ми е противно непознати като вземат да ми определят родословието кой какъв е на другият 😤...разликата със сестра ми е 10год.,между нея и дъщеря ми също толкова...когато сме трите все някой “вещ” ще се прояви да ни разпределя кой на кой е майка и “баба”...вече не влизам в обяснителен режим,интересни са ми тъпите им изражения,когато установят,че ако аз съм бабата или сестра ми майката, трябва да сме раждали на по 10год... 🤔 ...не знам дали ме разбрахте 🤣

И аз май бях писала в някоя от старите теми за приятелка на моя приятелка,наполовина българка.
Та тя мноого дълги години,като забравеше на някого рождения ден,после все на катерици му честитеше.
Или,веднъж разправяше-"тука около къщата летят едни жребци".
То врабци били,ама...

Мен винаги са ме смятали за по-малка. Но върхът беше на рождения ми ден, когато ставах на 37 години. Слизам пред входа заедно с дъщеря ми (на 6г) да чакам пратка, когато жена, раздаваща брошури се насочва към входа и ме пита дали имам ключ, за да ѝ отворя да влезе при пощенските кутии. Приближава се повече, поглежда малката, после мен и пита:
Тя: Да не сте майка и дъщеря?
Аз: Да.
Тя: Няма да ѝ давате да Ви вика "мамо"...
Аз съм в шок. Ама сериозно.
-  Защо?
Тя: На колко години сте я родили?
Аз: На 30.
Тя /учудено/: Е, на колко сте сега?
Аз: Ами... днес ставам на 37.
Тя: Олееее... аз Ви помислих за тийнейджърка.

Това съм го чувала и друг път като съвет към млади майки - няма да казваш да ти вика "мамо". Винаги ми е звучало чудовищно, ако ще да е изречено с най-дори намерения. Как така да забраня на рожбата си да ме нарича мама!

В нашия вход живееше един мил възрастен човечец, лека му пръст, който до последно при засичане в асансьора ме питаше в кой клас съм, а аз вече бях на 30+ години и колкото и да младеех по онова време, чак като ученичка не съм изглеждала. Винаги се изненадваше искрено като му кажа, че вече не съм ученичка. По едно време мислех, че го прави от любезност - един вид да ми направи комплимент колко съм млада - но други съседи + майка ми ме светнаха, че е дементен.

Днеска шефа ми вика - седни малко на моя комп да видиш какво ще правим с този случай, че нямам никакво време за това в момента. Поглеждам аз, лошо ми стана от сложността, че и минало през хиляда отдела. Никой не знае какво да прави. Ставам аз рязко и се цепя - не знам шефе, аз също съм тъпа.
🤣
Излизайки се усетих и се обърнах - исках да кажа че и аз нямам време.

Зарадвала си шефа с преценката.

Тъкмо щях да коментирам, че и картинка на катеричка си сложила в подписа си и видях, че е зайче.

Когато отворя някое лекарство, пиша върху опаковката на коя дата е отворено. Днес търсех нещо в кутията с лекарства. Намерих го и първо погледнах на коя дата е отворено. Надписът гласеше "отворено вчера". Нямам идея кога е било това "вчера", но със сигурност не е днешното вчера, защото това лекарство не съм го ползвала отдавна.

   Една моя приятелка и племенницата й имат деца на еднаква възраст. Бяха в една група в детската градина. Казали им, че са братовчеди и те така се представят. Казах й, че не не са точно братовчеди. Братовчеди са нейната племенница и детето й. "Да, знам - отговаря ми тя. Но би било странно детето на племенницата да казва на дъщеря ми "лельо" в градината."
   "Катерицата" изключително много ми хареса .
   

И аз си отбелязвам дати на лекарствата вече.. с тея безкрайни сиропи за сина ми. Работата ми е свързана  с писане и отговор на много бизнес имейли. Много “обичах” някой клиент или колега да ми пише - ама еди какво си трябваше да стане вчера! Кое вчера точно? И с клиенти никога не съм ползвала днес, вчера и утре самостоятелно, винаги уточнявах с дати.

Ми то и аз имам братовчедка,която е с 1 година по-голяма от големия син и той ѝ казва кака,щото леля никак не върви,но пък на малкия ми брат, който е само с 5 години по-голям ,му казва вуйчо.А сестра ми се пада леля на едно момиче, което е 5 години по-голямо от нея...

Предстои да правим ремонт на спалнята и започнах да умувам къде какви мебели да слагам. Аз съм много зле с математика, мащаби, а в абстрактното мислене направо имам бъг в мозъка. Не го ли видя на картинка или снимка, няма шанс да си го представя.
Та, имам аз чертеж на помещението, който правих преди няколко дни, като разделих на две дължините и широчините, защото нямах толкова голям лист да начертая 36,3 см и сложих 18,15 см. И така направих цялата стая. Вчера реших да си изрежа леглото, гардероба и бюрото от картон и да ги слагам и местя по чертежа, да видя къде ще паснат най- добре. Да, ама съм изключила напълно, че съм делила на две и си ги направих с реалния мащаб Бре, като сложих спалнята и тя зае почти цялата стая, то не остана място за нищо, а преди години там имахме голямо легло и гардероб, пък се събираха По едно време мозъкът ми зацепи каква глупост съм сътворила и започнах да ги преправям. Докато търсех парченце картон за гардероба, ми попадна едно с точния размер от 10 см (т.е. 2 метра) за височината и се зарадвах как се е уцелило и че ще си спестя меренето и рязането. Оказа се, че съм взела спалнята, нали и тя е дълга 2 м., ама муня не се усеща. Ей, прерових всичко и не мога да намеря пустото картонче, определено за спалня. Чак се ядосах, че не го надписах. Клекнах да търся и под шкафа до цокъла, чак и в коша за боклук погледнах. През това време ММ се прибира и влиза при мен в кухнята. Провежда се следният диалог:
- Какво търсиш?
- Абе, не мога да намеря спалнята...
- Стаята ли?
- Не, бе, леглото. Знаеш ли колко време го меря и режа, в началото го обърках и го направих огромно, после го отрязах наполовина и сега не знам къде го дянах. Прерових навсякъде и го няма...
-
Човекът загуби ума и дума. Обясних му за какво става дума, преди да реши, че тотално съм се побъркала.

4μΕ, плача, не могла да намери спалнята, вика
И аз съм същата шматка и не мога да визуализирам. И понеже ремонтираме безкрайно, си чертая размера на мебелите в празните стаи. Това обаче, не ми помогна много и се наложи да преправяме  няколко пъти ел. инсталацията в хола, щото 16 пъти сменях мястото на телевизора. Техниците идваха сутрин със страх,  да не ме е споходила муза през нощта и да къртят  отново, това, което са направили предния ден...
От днес: Взех си един айрян и си го нося в спалнята, в движение се сещам, че трябва да пусна пералнята. Слагам прах, отварям айряна и го наливам в отделението за омекотителя. Чак като го затворих ми просветна какви ги върша. И да знаете, че трудно се изгребва айрян от онова отделение! С лъжичка за кафе го отстранявах... После на празен ход с много прах и омекотител и сега тръпна, дали прането ми ще излезе с аромат на мандра.

Карамелка, те чекмеджетата се вадят изцяло...Можеше просто да изплакнеш.