И здравият пръст си търпи, а?
А не мислиш ли вече да оставиш порязания пръст без превръзка, по-лесно заздравява?
Виж целия пост
А не мислиш ли вече да оставиш порязания пръст без превръзка, по-лесно заздравява?
Номинации за най-голяма муня (тема 5)
- Публикувана: 5 дек. 2022, 18:06 ч.
- Последно мнение: 16 май 2023, 08:37 ч.
# 465
25 фев. 2023, 10:32 ч.
# 466
25 фев. 2023, 10:43 ч.
Не счетох за необходимо. Сгъвам пръста, кръвообращението си е наред - не ми тръпне и си имам чувствителност навсякъде. Проверила съм по всички правила, при най-малко подозрение щях да отида да го види доктор. Добре заздравява и няма оток, даже няма да личи. Често ми се случва, та имам опит. 
ДамаТреф, оставям го през нощта, но през деня го закачам тук-там като върша нещо и за всеки случай. С дишаща лепенка е и няма проблем. Още ден-два и ще го оставя открит.
Виж целия пост
ДамаТреф, оставям го през нощта, но през деня го закачам тук-там като върша нещо и за всеки случай. С дишаща лепенка е и няма проблем. Още ден-два и ще го оставя открит.
# 467
25 фев. 2023, 10:50 ч.
Станала съм опасна за себе си и аз... Бях решила да не се изтипосвам и за това тук, ама снощи вече ми писна от мене си.
Преди няколко дни си направих две различни наранявания на дясната ръка - едно порязване (от тъпотия, не напълно махнато фолиото на кофичка кисело мляко, то пък можело да реже) и едно изгаряне, ама хубаво си лепнах горната част на ръката. Поне не стана голям мехур а няколко мънички. Псувам, превързвам и решавам че ще живея, калена муня съм все пак. Черво не се вижда, кръвта и тя не беше чак много. Почти са зарастнали и двете вече.
Снощи пак се изгорих. На същата ръка. Половината ми показалец отгоре ощавен и с мехурчета, ама от едното кокалче до другото, където най-много пречи при свиване. Много интересно изглеждам, на три места е превързана тая ръка вече, все едно с мечка съм се давила с нея
И това ми е дясната ръка, демек по-сръчната
Не ми стиска да почна с лявата да върша това-онова, че там вече сигурно ще се заколя.
Виж целия пост
Преди няколко дни си направих две различни наранявания на дясната ръка - едно порязване (от тъпотия, не напълно махнато фолиото на кофичка кисело мляко, то пък можело да реже) и едно изгаряне, ама хубаво си лепнах горната част на ръката. Поне не стана голям мехур а няколко мънички. Псувам, превързвам и решавам че ще живея, калена муня съм все пак. Черво не се вижда, кръвта и тя не беше чак много. Почти са зарастнали и двете вече.
Снощи пак се изгорих. На същата ръка. Половината ми показалец отгоре ощавен и с мехурчета, ама от едното кокалче до другото, където най-много пречи при свиване. Много интересно изглеждам, на три места е превързана тая ръка вече, все едно с мечка съм се давила с нея
И това ми е дясната ръка, демек по-сръчната
Не ми стиска да почна с лявата да върша това-онова, че там вече сигурно ще се заколя.
# 468
25 фев. 2023, 11:00 ч.
natka, викаш, вече нямаш здрав пръст, та като мене да му турнеш лепенка.
Аз като се горя, го правя табиетлийската. Като бръкна във фурната, първо си изгарям ръката отдолу от тавата, после инстинктивно я вдигам и я изгарям доволно и отгоре от реотана.
Добре, че раните ми бързо заздравят и не правя цикатриси, че иначе щях съм като Фрънкенщайн. Една седмица "в бокса" и съм готова за нови подвизи.
---------------
И като съм почнала с травмите, да си кажа как на една командировка си срязах ретината на окото с четка за коса.
В хотела ми дадоха удължител, че нямаше контакт до огледалото. Суша си косата и говоря по телефона. В едната ръка четката в другата сешоара, стиснала телефона с рамо, разпалено ходя и говоря. Спънах се в удължителя и си наврях телената четка в окото.
И последва познатата ми процедура - болници, прегледи, аптеки....превръзка. И най-фрапиращото - трябваше продължително време да ходя с превръзка! Сваляне само за да сложа капки.
Не питайте как четири дни представях фирмата на Пловдивския панаир като Карибски пират.
Виж целия пост
Аз като се горя, го правя табиетлийската. Като бръкна във фурната, първо си изгарям ръката отдолу от тавата, после инстинктивно я вдигам и я изгарям доволно и отгоре от реотана.
Добре, че раните ми бързо заздравят и не правя цикатриси, че иначе щях съм като Фрънкенщайн. Една седмица "в бокса" и съм готова за нови подвизи.
---------------
И като съм почнала с травмите, да си кажа как на една командировка си срязах ретината на окото с четка за коса.
В хотела ми дадоха удължител, че нямаше контакт до огледалото. Суша си косата и говоря по телефона. В едната ръка четката в другата сешоара, стиснала телефона с рамо, разпалено ходя и говоря. Спънах се в удължителя и си наврях телената четка в окото.
И последва познатата ми процедура - болници, прегледи, аптеки....превръзка. И най-фрапиращото - трябваше продължително време да ходя с превръзка! Сваляне само за да сложа капки.
Не питайте как четири дни представях фирмата на Пловдивския панаир като Карибски пират.
# 469
25 фев. 2023, 11:01 ч.
Имам... за сега, поне Като гледам как съм я подкарала, не се знае до кога.
Виж целия пост
Като гледам как съм я подкарала, не се знае до кога. 
# 470
25 фев. 2023, 17:20 ч.
Аз каква простотия направих наскоро... Още ме е срам от мен си!
От известно време не ходя с кола, а с маршрутката на работа. Тръгвам си според разписанието й, че е на 20-тина минути и мога да си свърша нещо на работа, вместо да вися на спирката.
Наскоро се ориентирам да си ходя в по-ранния час. Построявам план откъде да мина след работа, за да не ми е празен пътят до взимането на децата от училище. В този момент нахлува шефът. Бърза там нещо спешно да се свърши. Ок, няма проблем. Справяме се със ситуацията и аз очевидно оставам на работа до следващата маршрутка, променяйки и плана.
Идва време. Тръгвам си. Чакам на спирката. Един колега минава, махва ми за Чао. Маршрутка няма и аз нервнича леко, че е с ново разписание.
Разгеле, идва. Качвам се и си пиша с една приятелка. В следващия момент погледът ми се забива в часа на дисплея. Аз си бях тръгнала по-рано! Бях объркала часа! Колегите не са ми ориентир, нито аз на тях. Следващите 15-20 минути се молех никой да не ме търси служебно, най-вече шефът. Какво можех да му кажа - Шефе, избягах си от работа, ама без да искам!!!
Виж целия пост
От известно време не ходя с кола, а с маршрутката на работа. Тръгвам си според разписанието й, че е на 20-тина минути и мога да си свърша нещо на работа, вместо да вися на спирката.
Наскоро се ориентирам да си ходя в по-ранния час. Построявам план откъде да мина след работа, за да не ми е празен пътят до взимането на децата от училище. В този момент нахлува шефът. Бърза там нещо спешно да се свърши. Ок, няма проблем. Справяме се със ситуацията и аз очевидно оставам на работа до следващата маршрутка, променяйки и плана.
Идва време. Тръгвам си. Чакам на спирката. Един колега минава, махва ми за Чао. Маршрутка няма и аз нервнича леко, че е с ново разписание.
Разгеле, идва. Качвам се и си пиша с една приятелка. В следващия момент погледът ми се забива в часа на дисплея. Аз си бях тръгнала по-рано! Бях объркала часа! Колегите не са ми ориентир, нито аз на тях. Следващите 15-20 минути се молех никой да не ме търси служебно, най-вече шефът. Какво можех да му кажа - Шефе, избягах си от работа, ама без да искам!!!
# 471
25 фев. 2023, 21:50 ч.
Правя си чай, докато говоря по телефона. Слагам мащерката, лист смокиня, глог, виждам шипки - лежат си, канят ме и ги мятам и тях, наливам вода. Чайника отива на печката. Разговора продължава, решава се важен проблем, звънене с тоя, оня...
Накрая идва ред и на чая. Наливам си блажено напитката, приготвям меда, сядам на фотьойла и включвам ТВ-то, с предчувствието на приятния момент. Отпивам и .... скачам с отворена уста, опитвайки се да поема въздух.
Кой, кой е сложил малките червени люти чушки при треволяците за чая, питам аз???
Още ми е люто в устата, а мина около час!
Виж целия пост
Накрая идва ред и на чая. Наливам си блажено напитката, приготвям меда, сядам на фотьойла и включвам ТВ-то, с предчувствието на приятния момент. Отпивам и .... скачам с отворена уста, опитвайки се да поема въздух.
Кой, кой е сложил малките червени люти чушки при треволяците за чая, питам аз???
Още ми е люто в устата, а мина около час!
# 472
25 фев. 2023, 21:53 ч.
Вчера бях решила, че щом съм сложила тигана на котлона, готвенето е започнало. Кой да се сети да включи котлона...
Виж целия пост
# 473
25 фев. 2023, 22:06 ч.
Понякога е за добро.
Трети тиган запалих.
Сложих мазнина да загрява и през това време реших да намачкам картофите на пюре, но... тук бучка, че ме дразни, там друга..
Виж целия пост
Вчера бях решила, че щом съм сложила тигана на котлона, готвенето е започнало. Кой да се сети да включи котлона...
Трети тиган запалих.
Сложих мазнина да загрява и през това време реших да намачкам картофите на пюре, но... тук бучка, че ме дразни, там друга..
# 474
25 фев. 2023, 23:37 ч.
Едно време с майка ми изхвърлихме две тенджери с ядене, докато се усетим, че отровната опушена миризма не идва от месото, а от малка люта чушка, паднала върху котлона на печката.
Виж целия пост
# 475
25 фев. 2023, 23:42 ч.
Аз по принцип не съм муня уж, но в последно време не знам какво ми става. Дъщеря ми е студентка в чужбина и случайно откривам, че няколко сайта, от които пазарувам тук, ги има и при нея. Обаждам й се и докладвам, тя много се зарадва, тъкмо имала нужда да си купи някои неща и ме помоли да й ги пратя на месинджъра с указания на кои марки да обърне внимание и от кои продукти съм доволна.
Аз щастлива, че мога да съм полезна, бързам да свърша работа. Направила съм си "гнезденце" на дивана - облягам се на късата страна, завивам се с меко одеялце, лаптопа на коленете... Викам си чакай преди да започна, да си напълня шишето с вода, че да не ставам да сипвам, докато пиша, защото ще се разсея и може да пропусна нещо. Ставам, сипвам водата, мятам шишето между облегалката и одеялото, сядам, завивам се, вземам лаптопа и в този момент погледът ми се спира на капачката на шишето, останала на облегалката... Наложи се да преместя "гнездото" на другия край на дивана.
Виж целия пост
Аз щастлива, че мога да съм полезна, бързам да свърша работа. Направила съм си "гнезденце" на дивана - облягам се на късата страна, завивам се с меко одеялце, лаптопа на коленете... Викам си чакай преди да започна, да си напълня шишето с вода, че да не ставам да сипвам, докато пиша, защото ще се разсея и може да пропусна нещо. Ставам, сипвам водата, мятам шишето между облегалката и одеялото, сядам, завивам се, вземам лаптопа и в този момент погледът ми се спира на капачката на шишето, останала на облегалката...
Наложи се да преместя "гнездото" на другия край на дивана. 
# 476
26 фев. 2023, 15:14 ч.
Днес правихме кекс с детето. Забравих са пресея брашното... айде не е драма голяма. После забравих да сложа маслото... добре, че го видях навреме. После забравих да сложа брашно в намаслента форма и изсипах няколко лъжици смес, които после си ги върнах обратно, за да измия формата и да и сложа масло и брашно, за да не залепне.. накрая сложих прекалено мляко в глазурата и го полях с горещ шоколад, а не с гъста шоколадова глазура.. обаче много вкусен стана
Виж целия пост
# 478
26 фев. 2023, 20:02 ч.
Е, аз за малко щях да правя хляб без мая. Слагам съставките, бутам кошницата в хлебопекарната, избирам програма, вдигам дребния да зяпа (в последно време това е най-великото шоу на Земята) и включвам. 5 минути по-късно се сещам, че не съм сложила мая. Айде спирай, добавяй и пускай пак.
Поне навреме се усетих, де. Нищо му няма на хляба.
Виж целия пост
Днес правихме кекс с детето. Забравих са пресея брашното... айде не е драма голяма. После забравих да сложа маслото... добре, че го видях навреме. После забравих да сложа брашно в намаслента форма и изсипах няколко лъжици смес, които после си ги върнах обратно, за да измия формата и да и сложа масло и брашно, за да не залепне.. накрая сложих прекалено мляко в глазурата и го полях с горещ шоколад, а не с гъста шоколадова глазура.. обаче много вкусен стана
Поне навреме се усетих, де. Нищо му няма на хляба.
# 479
26 фев. 2023, 20:30 ч.
Пак добре си се усетила. Веднъж бях забравила маята и го разбрах чак като извадих едно трупче от хлебопекарната. Можеше да убие някой, ако го замеря
Виж целия пост
Препоръчани теми