"Белият лотос" - сезон 2 / сезон 3

  • 42 373
  • 616
# 330
Еп.6  .Отделни моменти са  подсказващи за негледалите серията.
Скрит текст:
НПоразхвърляните ми наброските  за еп.6 .
Надписът Duke(херцог) на тениската на бащата Ratlif в началната картина и осезаемата присъствие на джунглата,подсилваща терзанията му относно избора му и техен ням свидетел.Сладката музика в следващите няколко.Нощният разгул.Настъпващото утро за героите.Радостта на управителя Фабиан,предвкусваш вечерния успех от предстоящото си пеене.

Колиетата на Клои и в утрото.Суеверието в астрологията и числото 3 на последната.Откъслечни картини на безпаметна похот и разгул в отрезвяващо то утро.Контрастиращото :Обичам те,Аз те обичам в телефонния разговор.Другият подобен разговор на друга героиня след нощта на изневярата.

И точно когато като зрител почти се подведох да мисля дали всъщност Майк Уайт не насочва към подсъзнателно приемане на разгула в първата половина от 6 еп.,последват посланията на втората за важността на духовна зрялост и  в човешкия живот.

Следват изпълнения на повърхността с уважение  взаимно разбиране от половин дума разговор между Белинда и Порнчайн,завършващ с предложение за делово сътрудничество след интимната нощ и леко сконфузващото разбуждане,но какво ли се крие в дълбините под тази повърхност?Погледът на Белинда,изразяващ съмненията й.
Учудващо изпълнените с отрезвяваща  мъдрост думи на Челси за любовта,сродната душа и свързването на духовно ниво и за това какъв е според нея Саксън   в краткия й  разговор с него.Спокойният й и разбиращ поглед,с който започва картината.Всичко това служещо за плавен преход към последващите сцени вече с други герои в будисткия манастир.
Срещата на Тим с будисткия монах и думите на последния за духовните лутания на младите хора,а ние вече знаем за екзистенциалната криза на Тимъти.Противопоставянето на ценностите на изтока и запада за отношението към духа,удоволствието и страданието(последното изречено с приемаща усмивка от монаха),животът ,смъртта.А от бавно изречената представа за  живота и смъртта придружени с кадри на тъмнозлатисти неголеми вълни на  океана, подсказващи за залез на фона на отчетлив инструментал  ,ме побиха тръпки и някакво усещане за тъжна тържественост.А признавам си, че информираността ми  за утре будисткия светоглед е на доста повърхностно ниво .И в завършека на разговора прозвучава началната интродукция.И следва кратката оптимистично светла картина на движещата се яхта сред спокойния океан и красива природа.
И шокиращ разговор между Клои,Саксън и Челси ,следван от картината с медитацията в манастира.Мнимите приятелства в стил ,,Понякога(?!) трябва да съм честна.Противоречащото,,Ти си добър човек.Всички те харесват.Но в нашата професия трябва да бъдем свирепи.А за изстрела в представата началото и за тренировъчния към края(особено кой излиза веднага след това,че и стряскащата му неволна среща с обекта на тревогите си,разговорът им,поканата,басейна и най-скъпият човек на излизащия герой).Като умел кукловод М.У-йт ни омотава в мрежа от разнородни подозрения и догадки ,подхвърляйки ни безброй кукички ,за да градим хипотези кой от героите ще е убитият и кой -неговият палач.
Зад всичко това прозира умелата ръка на М.У-йт,поднасяща ни ненатрапчиво предизвикателство след предизвикателство,без да ни дава крайни отговори и позиция,създаваща усещането,че отстрани безпристрастно наблюдаваме многоликата река на живота и подтикваща ни към размисъл.
Нямам си и на идея дали всички тези изглеждащи така прецизно подбрани детайли са осъзнато авторски търсени,но резултатът е впечатляващ и примамливо поднесен в опаковката на трилър,така че да привлече разнородни зрители.И сезон 3 като че ли още повече поставя важните въпроси за смисъла на  човешкото съществуване и за мястото на човека в заобикалящия го свят.
Виж целия пост
# 331
Здравейте, има ли го някъде с бг субтитри?
Виж целия пост
# 332
В MAX е с бг субтитри.
Виж целия пост
# 333
Единствената ми забележка към 3. сезон е, че отива към приключване.
Великолепен! Този епизод беше най-най-най. Дали не и в сравнение с епизодите от предишните два сезона...

99,99% съм сигурна, че Грег нарочно тласна Клои към изневяра, за да може после да я манипулира да играе по свирката му. Няма да се учудя, ако има камери на яхтата.
Спекулирам си просто - защо пък не Таня да помогне посмъртно на Белинда да стартира свой бизнес. Вместо Грег да я премахва, да плати за мълчанието ѝ. И без това Белинда е изцяло положителен образ - тя е единственият нормален човек без никакви дефицити в целия сериал. Защо да не я посивят малко.

Накрая перкосемейството да не вземе да реши да остане в манастира, а щерката да си бие камшика към Щатите...Satisfied Тимъти и Саксън ми стават все по-симпатични. Мисля, че тази "ваканция" много ще ги промени.
Виж целия пост
# 334


99,99% съм сигурна, че Грег нарочно тласна Клои към изневяра, за да може после да я манипулира да играе по свирката му. Няма да се учудя, ако има камери на яхтата.
...Накрая перкосемейството да не вземе да реши да остане в манастира, а щерката да си бие камшика към Щатите..
По-скоро Грег иска да използва Саксън и брат му.
А аз си помислих че по -скоро майката майката ще си тръгне,а бащата и децата ще останат в манастира.
Виж целия пост
# 335
Леле какъв епизод само. За мен един от най-добрите изобщо за трите сезона. Няма да спамя повече, но определено майсторството на създателите си личи.

п.с. Дъщерята май се оказва голям въздух под налягане, Сакстън ми става все по-симпатичен, малкия брат ми е скрита лимонка.
Грег е гадина, дано накрая се наиграе.
Виж целия пост
# 336
Всичко ми е ясно, освен Саксън. Какво може да те накара да приемеш такава покана за вечеря. Няма логика. Хем те е срам, хем знаеш, че другия мъж знае. Абсурдно е.

Трите клявки по учебник. Привидно приятелство, лицемерие и визуализация на поговорката двама са малко, трима са много.

Гейток голям късметлия 😁

Само Порчо не мога да разбера. Неговият герой остана някак неизграден. Как така се влюби в Белинда за един ден 🤔
Виж целия пост
# 337
Велик епизод, дами и господа. Всъщност, действието в този сезон е развитието на героите. Нямам идея откъде да започна, но днес блеснаха Саксън, Виктория, Тим, Челси. Саксън особено.

Признавам си, че подценявах Патрик Шварценегер - дали защото го играе лигав нарцис или защото го възприемах като син на баща си, няма значение. Днес беше номер 1. Особено сцената, в която Челси му каза, че не би правила секс с него, защото е бездушен. Точно там просто се видя болката на човек, който не би се засегнал от подобно нещо, ако беше бездушен. Цялата прелюдия преди това същото беше брилянтно построена, а кулминацията - в този разговор - някак дойде съвсем естествено. Предстои катарзис, така го виждам.

Виктория…трябва да е защитен вид. “Пайпър трябва да се страхува от бедността, за да взима правилни решения”…не мисля, че някой родител би възпитавал детето си по подобен начин някога някъде. “Дано е най-добрият будист в Китай!”, “Ама те изобщо не говорят” (за монасите в манастира) и т.н. След Дженифър Кулидж в сезони 1 и 2, имаме нов първообраз на абсурдизма и това е Паркър Поузи. Надявам се да спечели Еми за тази си роля.

Мога да продължа по домова книга, но ще ви отегча. Ще отбележа само, че този епизод се казваше Denial (отрицание) - Тим отрече самоубийството, Клоуи отрече изневярата, Джаклин отрече изневярата също, Кейт отрече чувствата си, Саксън направо отрече себе си, Виктория отрече живота в бедност, всеки отрече нещо. Някои даже започнаха да се променят.

Струваше си чакането в първата половина на сезона. Нямам търпение за оставащите 2 епизода.
Виж целия пост
# 338
Както вече се писа тук, не знам дали всички малки детайли и късчета от картината и атмосферата са съзнателно търсени, или са „просто“  плод на гениалност! Но наистина е удивително на колко много нива въздейства сериала.  Удовлетворяващо зрителско преживяване е да усещаш как разумът, емоциите и сетивата ти са еднакво и едновременно въвлечени, и заинтригувани да съпреживяват и разгадават (или пък не Wink ) историите на така живи, пълнокръвни и противоречиви персонажи . Аз много се радвам как актьорите разгръщат потенциала си в тази благодатна среда...
Не съм сигурна , но ми се струва , че с всеки следващ епизод камерата се “снишава“. Сякаш обхвата и перспективата се очовечават – джунглата вече не ни затиска със сенките и мащаба си, екстериорите са по – ежедневни, пейзажите по-спокойни и умиротворяващи... Предвид наближаващата развръзка, вероятно това е измамно спокойствие, но пък е релаксиращо.
Май нещо не ми е наред, но изгората/мангизосмукачка на Гари/Грег ми е по-антипатична дори от него! Лика прилика са си!  Не знам как се  получава приятелството ( доста условно разбира се, при толкова кратко познанство ) между нея и Челси !? Втората е толкова неподправена и открита! Може би защото на Клои не й пука много за чуждото мнение, а Челси е разбираща и несъдеща...
Саксън е като лук, пласт след пласт, комплекс след комплекс, потиснати емоции, маски, маски... Диалогът с Челси беше нараняващ, разкриващ уязвимостта и чувствителността му...
Будистката ни май ще се уплаши да нагази в реала...
Сцената между Тимъти и учителя много ме докосна! Аз съм много тревожен човек и мога да си представя какво облекчение (макар и временно) му донесоха споделените мисли за живота и смъртта, за сливането с цялото и покоя от загубата на идентичността и единичността...   Самата аз почувствах спокойствие и странна ведрост... Но веднага след това си зададох въпроса – не е ли  прекалено успокояващо, за да е истина ; ами ако е просто и само добре измислена и съобразена с човешките потребности доктрина !? Да, има дълбоки философски истини в будизма, както във всяка религия. Проблемът за някои хора е, че не могат безрезервно и без съмнения да приемат всичко , основавайки се само на вяра и без съпротива/анализ/смущение. В това отношение беше много интересна сцената с медитацията , когато Локи трябваше да каже на спонтанните си мисли – “ Добре дошли!“ и “ Довиждане!“

И нещо друго – прави ли ви впечатление че срещите между Гейток и Мук почти винаги са мимоходом, на пътя, забързани и кратки, припряни, с недомлъвки... Разминаващи се в крачка... Като самите им отношения, пък и като самия охранител – потиснат, объркан, нерешителен...
Все повече харесвам адвокатката!!!
Виж целия пост
# 339
Страхотен 6-ти епизод. Прощавам им мудните първи епизоди.
Виж целия пост
# 340
И операторите заслужават награда Еми, и операторите! Толкова изкусна работа с камерата и оригинален начин за разказване на история не бях виждала от доста време!

Чудих се аз защо така Виктория Ратлиф от сериозен дразнител заради натюрела и начина й на говорене се превърна в що-годе симпатична ми персона, особено в сцената с монасите и чадърчето в манастира, а то - защото наистина напомня на Таня. Чудесно играят всички, страхотен епизод!
Виж целия пост
# 341
Любим сериал! Ще ви следя за коментари.
Виж целия пост
# 342
Двете последни серии- страхотни, жалко че остават само още две.
Виж целия пост
# 343
Следващият епизод се казва Killer Instincts Scream
Имаше много интересни реплики, отправени към Гайток от шефа му на стрелбището - ще видим дали на мухльото добродушко ще му се появят инстинктите за убиване.

А последната - Amor Fati
Цитат
Amor fati е латинска фраза, която в превод означава „Любов към съдбата“ или „Обичай съдбата (си)“. Тя се ползва, за да изрази позитивното отношение на човека към всичко, което се случва в живота му, включително страданието и неуспеха.
Изразът е често използван от знаменития германски философ Фридрих Ницше.
Виж целия пост
# 344
Много ми харесаха думите на гуруто към бащата, има много истина в тях.
Саксън с двете момичета на шезлонга ме докара до сълзи от смях. Такива физиономии правеше и в комбинация с музиката сцената беше супер. Мислеше се да хищник и мачо, а излезе, че просто брат му си го *******  по домова книга.
Завръзката ще се случи на яхтата, иска ми се да спра Белинда, но няма да ме чуе.
Гейток започва да ме дразни, толкова смотан е, че е нереално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия