Любители на котки - Тема 179

Аз стоях с Хари докато му сложат упойката преди кастрацията. Гадно ми беше.

Аш, Оникс и Дейзи - само на премерването на тегло съм стояла. Взимат ги в клетката, прибират ги в другата стая и оперират когато стигнат. Обаждане по телефона "Добре е, излезе от упойка", "Можеш да го вземеш еди кога си". А Дейзи ми я донесоха у дома.

Аш го държах да му взимат кръв, рутинни изследвания. Наака се на масата. Ако не се налага няма да го подлагам на тази процедура.

Аз съм държала Страх в "Добро хрумване" за взимане на кръв преди евентуална кастрация. Трудно се удържа здрав мъжки котарак и се радвам, че в другата клиника, където го кастрирахме и в трета, където Шепа кастрирахме не се е налагало аз да ги държа.
Вчера цяла вечер мислех как е Наско и късно заспах, но за сметка на това новините днес сутринта са добри. Звънна ми ветеринарката, каза че е по-добре, вече е жизнен и има апетит и не е син. Има доста лекарства венозни, надяват се че новият АБ действа. Обезпаразитили са го. За АБ вчера ми звъннаха следобед, та ме притесниха, да ме помолят ако мога да го намеря от хуманна аптека, защото го нямат наличен и ако го поръчат чак днес ще пристигне. Успях да намеря в аптека до поликлиника ампули и им ги занесох. Засега Наско остава до утре със сигурност на стационар, утре ще се чуем отново и ще преценим дали да не го изпишат и да го водя само за инжекции. След няколко дни искат отново контролен ренген. Няма антитела за коронавирус.

А сега нещо забавно да споделя относно Страх. Той лятото си стана селски котарак, седеше си на къщата и изобщо не искаше да се прибира.
Застудя обаче, около средата на ноември месец и реших, че ще си го прибираме към апартамента.
Отидохме съответно до къщата и то най-вече заради него, за да му оставя храна или да се опитам да го хвана. Два часа обикаляше около нас по двора ,но не ни даваше да го хванем.
Накрая се отказах, оставих му пълни няколко купи с храна в стаята, заключих и почнахме отвън да товарим колата. Бяхме отворили вратите на колата, за да вкарваме нещата и каква беше изненадата ми когато го видях как сам си е влязал вътре в колата и гледа през прозореца. Наложи се да отключвам и да се връщам да взема клетката. Оставих клетката в колата, той сам си влезе в нея и си го прибрахме. Първите няколко дни не си обръщаха внимание с Шепа, но сега по няколко пъти на ден има надбягване и боричкане между двамата. Хич не е глупав котарак се оказва, но само ме ядосва Уредил си е с топъл апартамент зимата и голям двор лятото  плюс храна на корем
Сега излиза на терасата и се наслаждава на снега за половин час, след което си се прибира на топло. Прекарва си времето в кравайче в някое легло с бързо отскачане за да похапне. Беше поотслабнал лятото, но сега вече натрупва отново тегло и заглажда косъма. Миналият уикенд, тъй като даваха да е приятно времето мислех да го закарам до къщата, отворих му клетката, обикновено скача веднага вътре и няма търпение да ходи на село, но този път надменно я подмина и изобщо не пожела да влезе. Съответно и не настоявах. Колкото и да е проклет, като гледам хич не е глупав котарак в крайна сметка

Когато някога намерихме Мъро, направи същия номер. Бяхме на пикник в гората и се появи отнякъде. Предполагам, че беше изхвърлен далече от селата в района. Яде хляб, после и печена мръвка, поспа си в якето на дъщеря ми и дойде време да си ходим. Тръгнахме в колонка по пътечката към колата и той се подреди сред нас.  Отворихме колата, за да приберем багажа и влезе първи вътре. И там си остана.

Ох, този Наско! Дано най-после да се повлияе от лекарствата! Какво стана с течността в дробовете?

При кастрациите на Мацо и Мъро ги държах, но ги гушках в чакалнята. Беше в кабинет с двама доктори, а не голяма клиника. Сестрата идваше и ги боцкаше както са гушнати в мен. Спомням си, че им слагаха по 2 инжекции. Първо беше нещо отпускащо, а после самата упойка. И си заспиваха в мен. Беше много по-малко стресиращо за котетата. Но в случая едва ли имат предвид точно това.

Хм,Танче,при Тоби беше различно от това ,което описваш относно инжекциите преди кастрацията,затова беше много кофти гледка за мен ,стана ми мъчно, нищо,че знам,че се прави за добро,но няма да влизам в подробности,защото може на някой да не му е приятно,а не знам как се скрива текст.

Радвам се на добрите новини за Наско. Дано се пребори момчето.

Оникс става много смел и отворен. Щом се звънне на вратата и той е първи там.
Снощи минаваха за таксата за входа. Като тапа се изстреля, а аз ходих да го гоня, защото касиерката е със силна алергия. Синът ми пази вратата, защото не само Оникс искаше да излиза.

Днес излизахме за малко. Отключвам и три броя багабонти хукнаха. Дейзи като по-страхлива се прибра бързо и първа. Оникс успя да изследва площадката и не искаше да се прибира.
Аш се разходи по стълбите. Викнах го, вирна опашка и слезе половин етаж надолу. Все пак ме изчака да го гушна и да го прибера. Мина ми мисълта, че можем и до първият етаж да се гоним.

О, и при нас любопитката изскача при отваряне на входната врата и не само мисъл, ами реално сме се гонили до първия етаж и то няколко пъти. Много е странно, че тича не само по стълбите, ами и напряко по стените с отскок и дори се катери по дограмата на входа. Успяхме да я хванем над рамката на вратата на съседите на първия етаж. 
А иначе напоследък не иска да излиза, като покажа раницата или каишка, се крие. Съответно не сме я и извеждали. В началото имаше голям мерак.
Стискам палци и аз за Наско да се справи малкия герой.

Най-доброто коте!

Аз също държах Закари,докато му сваляха конците.Тук се прави,за да се чувства по-спокойно животното.Зак наистина се успокояваше,когато ми чуваше гласа и ме усещаше

АнМари😊
https://www.instagram.com/p/CmL0JALKp86/?igshid=YmMyMTA2M2Y=

Дано се пребори Наско

Елхата оцеля, не припадна.
А това е от сега

Редактирам се.
Това положение беше  за около половин час. След това Ая си показа рогата и наби малката

Тобченцето ми 🥰 Много е забавен и сладичък вече.

O, Тобито много пораснал!

Red soul, ти къде ги намери тия коментари за асеновградската клиника? Аз същите коментари не ги намирам в групата, която се вижда на снимките.

Аз се притеснявам точно от това, което намеква Rox. И без това отиваме с угризения, ами и да наблюдаваме как губи съзнание животинката...
Друго е да държа за изследвания - с това нямам проблем.
Гледам, че в Асеновград си имат инхалационна упойка... С инхалационна какви бяха страничните ефекти?

Красота!

В групата във фейсбук.Направила съм скрийнове.Аз съм в групата и си я следя.

Привет от нас със Сър Едуард!

Благодарим за подкрепата и затова, че ни стискахте много силно лапички около кастрацията.
Пооправи се младежът, вече си хапва, пие вода и все повече си е старото коте.
Обаче нещо е подивял, а като цяло беше спокойно, даже мързеливо коте. Има странно диво поведение, нетипично за него. Тича, скача, съска, не иска близост. Хапе, дере всичко...

С Хари беше точно така. Погледът му се изпразни. Аз му говоря и го успокоявам, а доктора казва "и да му говориш, той вече не е тук". И т.н.
И казах, че повече не искам да го водя по такива процедури.

Странно колко е тихо тази сутрин у дома. Учудвам се на факта, че даже Дейзи не идва да мрънка за храна... ММ "О, ама те ядоха вече". Нахранил децата и всички легнали да спят