Любители на котки - Тема 179

В блока ни апартаментите на първия етаж имат огромни тераси. Нещо от порядъка на 25-30 квадрата. Бях го взела сравнително наскоро и не си давах сметка, че той няма винаги да кротува. Та един септември, жега, нямахме климатик все още в жилището и аз съм разтворила вратите да влиза малко въздух, за да спим нормално доколкото е възможно. Живеем в Пловдив, тук септември си е чиста горещина. За късмет точно тази нощ сигурно съм спяла лекичко, защото изведнъж се събудих от някакъв тупкащ звук. Точно като нещо да е паднало. 5 сутринта някъде беше. Усетих се, че може котаракът да е паднал и действително не го открих в жилището. Подвикнах тихичко от третия етаж, където сме ние, към терасата на съседите отдолу и се чу тихичко измяукване. Едвам дочаках да стане 6 часа и звъннах на съседите. Още помня как съседката ме изгледа слисано и каза: "Добре, ще го хванем, само ще те помоля да дойдеш към 8 часа". Тя луда ли е, до 8 часа той може да е изчезнал на някоя друга тераса, прескачайки от една в друга (те всички огромни терасаи на първите етажи са разделени само от ниско около 80 см зидче). А ако иде на другите тераси там са други входове на блока, не познавам хората, абсурд да оставя работата така. Помислих за секунда и реших да я поизплаша. Казах: "Добре, но сте с малко дете, опасявам се да не го стресне". Грам не ми пука за нейното дете, няма какво да се лъжем. Но малко подличко реших да заложа на майчинското ѝ чувство. Та като чу това тя неохотно ми направи път да вляза. Естествено хванах пиратЯ за секунда, поблагодарих и се прибрах. За късмет, че сме на третия етаж и че я имаше тази огромна тераса инак щеше да падне все едно от 4 етажа като Еди, защото под блока има магазини.

Оттогава съседката взе да ме гледа насмешливо. Разказала на шивачката, която има аталиенце под блока, случката. Забелязвах и един два пъти как гледат към мен и нещо се хихотят. Сигурно действително са си мислели, че съм нещо чалната. Еми сори, ама като нямаш домашен любимец няма как да ти стане ясно какво е. Все пак си го взел за да се грижиш за него, а не да падне и ти да продължиш да си спиш.

Впрочем мина време съседката и съпругът ѝ като ги поздравявахме аз и мъжа ми веднъж отговаряха, три пъти се правеха, че не ни виждат. Явно наистина ни мислеха за нЕк'ви луди. Миналата година ми писна и спрях и аз да ги подравявам въобще. По силата не знам на какво те пък взеха от време на време срамежливо да пускат по едно "Здравей". В нашия вход всички се поздравяваме, счита се за нормално. Само че късно е либе за китка. 7 години ми се фантазираха заради падането на ПиратЯ на терасата им. Мандалото хлопна дето се казва. Опитваха се много пъти да поздравяват бодряшки. На което аз бодряшки  мълчах.