НГДЕК - 2

То тези постове няма и къде да се следят.Екипът/Съставът на НГДЕК се актуализира веднъж годишно на сайта.

Аз също присъствах. Объркана съм. Как така директорът не се появи? Кое беше неотложното? Чувството ми е за огромен хаос, неуредици и проблеми. Започвам да се съмнявам в избора ни...

Чета и една от дискусиите във ФБ- не мога да вдяна как още нито една телевизия не се е включила. Иначе бтв дори придремва в темата за седмокласниците по време на НВО-тата да не изпусне някой скрийншот на бланка за изпит. Министър Кръстю е подкарал посолствата поред и се среща цяло лято с посланици. Дано каже две приказки като завърши разменянето на торбички с подаръци и милите думи. Тъй като гледам само Пакистан и Йемен са му останали, съвсем възможно е скоро дирекция “Художествено образование” поне да му каже, че трябва конкурс.

Както беше възкликнал някой по-горе "Какви са тия тъпотии?" Ситуацията изглежда близо до абсурдна. Според мен са проучвали настроенията Явно не са им харесали достатъчно, щом не са пробутали за подпис писмото

В крайна сметка за цените на униформите какво? Освен да звъним на "Господари на ефира" или на Румен Бахов

Щом на общата родителска среща не са дали адекватно обяснение, става ясно, че на родителските срещи следващата седмица съвсем няма да дадат такова.

Дотам ли ще се докара НГДЕК? Да трябва да питаме през телевизиите, как се формира цената на униформите? Ами, да излезе, който ще излиза и да каже, защо цената е такава, как се формира, кой ги шие тия златни униформи, кой ги дистрибутира, защо точно той, как е избран и т.н. Няма да стане с подвигане на рамене и общи приказки за нивата на река Дунав в сантиметри.

Съжалявам, че учителите са поставени в положението "не съм оттук и съм за малко". Грозно и обидно. Ще отговорят ли на въпросите или ще продължат да обясняват, че не са наясно? Да видим

Ползата от лични конфронтации е нулева или даже е с отрицателен знак. Не е само философско разбирането, че гледните точки са повече от две, имат си нюанси и пр. и няма много смисъл от "или си с мене или си против мен". Ако страните са само две в този конкретен случай, от другата са просто... децата.

За униформите казаха, че изобщо не били такива цените, каквито пишело в "пасквила", който нямало да обсъждат (но са направили спешна родителска стреща). И изобщо те не били толкова важни. Генов декларира, че няма никого да върнат с една бяла ризка и готово. Тогава родители, платили капаро, почнаха да питат за какво са тези униформи и не можеше ли без тях. Без отговор. Генов си даде личния телефон да му се обаждат при нужда. Нали нямало да има нужда, защото всичко е наред!

Информация от телефонен разговор - на немската паралелка 8б, класен ръководител ще бъде  учител по немски език  - Светлана Карабельова. Тя е нов учител за НГДЕК, назначена в края на миналата учебна година, но пък е дългогодишен преподавател, дано имаме късмет да ни учи добре и за по-дълго време.

Ахааа, точно, като писах по-назад - задължителни са, но не са задължителни
Какво значи, никой не разбира Положението е "имал-дал", останалите да тичаме за безопасните игли

Ако искаш да си купиш униформа, цените пак ли са такива - осем кинта чорапи и 106 лева сако?
Искам да си купя униформа на цените от сайта на магазина, на фирмата-производител, какво да правя?

За голямо мое съжаление ниското ниво на комуникация го въвеждат от страна на гимназията. Не мога да разбера, защо така са се запънали и не си признаят - сгрешихме, ще видим, как можем да оправим нещата и да се свърши тая драма, а трябва да е толкова трудно и още повече да се оплитат в собственото си безсилие

Ако пък сами не се сещат, ще трябва в прав текст да им кажем/пишем, че ще сме доволни да сключат директно договор с фирмата-производител Треа, да си плащаме униформите на нормалните за пазара цени и да се приключи драмата. Толкова е лесно - без нужда от безопасни игли и губене на време.

Все пак се вижда ефект след родителската среща - подписите в петицията се увеличават.

Ще споделя моето виждане за униформите по принцип. Наясно съм, че не всички го споделят. Не искам да споря и да убеждавам никого. Униформата има за цел да обезличи, не в лош смисъл, а да представи всеки един като част от цяло. Характерна е за служители на организация в услуга на хората – полиция, военни, лекари. Има и друга цел и тя е да заличи различния произход и финансови възможности. Затова е въведена в някои елитни (с висока такса) учебни заведения, най-често в англоговорящите страни. Заличаването на различия се налага, защото там има и влезли със стипендия. Униформата се плаща вероятно, но е част от високата такса. Сега към нашата действителност. Безплатно образование. Елитни училища.  Някой беше споменал по-горе за практики на обучение от времето на Възраждането. В нашите училища не учат потомствени аристократи и бедни гении. Униформите трябва да се купят с пари, които родителите отделят от семейния бюджет, не от средства, наследени от предците и определени за това с раждането на наследника. Знаем какви са средните доходи у нас. Същевременно цените, дори директно от производителя, са завишени и в тях има процент за ръководството на училището. Така е и с туристическите агенции, и с помагалата. Сега какво става с този процент, никой не знае. Ако не искат да го усвоят от ръководството, сигурно няма да го дадат насила. Но цените за родителя няма да са по-ниски. Неслучайно се реши, че всички учебници ще са безплатни. Искам да кажа, че дори само съществуването на възможност за неправомерно облагодетелстване, компрометира идеята в моите очи. Друг аспект е това, че дори с униформа няма как да има унифициране. Трябва да се отиде твърде далече, еднакви обувки, телефони, раници, защото всичко може да показва различие, дори химикалката. Аз също така смятам, че създаването на изкуствена среда не е възпитателно.  Детето трябва да се научи на ценности, да види, че има авторитет заради знания и поведение, а не заради хубави дрехи. Да се научи в тази възраст как е подходящо да се облича при различни случаи и да изгради начин на себеизразяване с облеклото. Сега да засегна и нашия частен случай. Опазваме традициите. В Класическата гимназия никога не е имало униформи. Имало е свободен дух, приемане на различните и вярата в това, че всеки притежава дарба, която трябва разкрие. Това не е баскетболен отбор. Личностите имат значение и те правят цялото, а не обратното.

Аз съм на друго мнение по отношение на униформите, доколкото ги схващам като начин за развиване на чувство за принадлежност към дадена общност.

Разбирам доводите срещу идеята за унифициране и възпитаването на отношения, които от рано разпознават хубавия кон под скъсания чул.  "Да бъдеш равен с просяка и краля"

Обаче тук проблемите за НГДЕК се задълбочават, защото се изясняват нечисти намерения От една страна насилствено налагат нещо (униформи), което класическите традиции в неговата същност отхвърлят; от друга -  компрометират желанието на позитивнонастроените новодошли, които по този начин се чувастват причислени към Класическата общност.

В крайна сметка остава горчивият вкус, че всичко се случва с изначална, пошла мисъл, в посока да се оформи поредното разделение (и да липсват възможности за общностни реакции), от което някои да се облагодетелстват (защото все някой ще си плати).

И да, темата е малка и незначителна, направо смешна на фона, на останалите проблеми, но говоренето и споделянето тук е начинът да преодолеем разделението помежду си и да тръгнем в посока за добруване на училището. Както казваше един приятел преди много години "Въпросите са трудната част, те са вжните, отговорите после лесно се намират".

Ако имахте малко по-дълги наблюдения върху училището, щяхте да знаете, че тези принципни законови постановки важат за всяко друго място, но не важат в НГДЕК. Това, че на някой му е изтекъл договорът е бухалката на директорката срещу непослушните. Както и много други бухалки, с които тормози учители, родители и децата най-вече. А като чета дискусиите за униформите си давам сметка, че всъщност никой не забелязва "слона в стаята" - училището отива по дяволите и униформите са му най-малкия проблем.

Аз вчера не бях на родителската среща, но от позната, която е присъствала чух, че на децата било позволено да носят дънки, но никъде не виждам това да е потвърдено и от училището. Вече ми е тотален хаос, кое е позволено, кое не е позволено.

" Вече ми е тотален хаос, кое е позволено, кое не е позволено."
[/quote]

Хаосът е естественото състояние на училището 😏

Споделям един публичен статус на Захари Карабашлиев, защото смятам, че има връзка с това, което се случва в училището и смятам, че не трябва да мълчим.

Zachary Karabashliev
3 дни  ·

"Около първите септемврийски дни често си мисля за онази отдавна забравена, различна, някога силна България — тази, която постига Съединението през 1885, която обявява своята Независимост през 1908 и, която през септември 1916 освободи от румънци и руснаци родната Добруджа. Разбира се, споменът за такъв септември (а не 9-ти септември) и такава България (а не васал на СССР) бяха смазани първо от съветския ботуш, а после от комунистическите му слуги тук.

А 45 години комунистическа пропаганда и образование довършиха останалото.

Паметта за самоотверженост, идеализъм, успех, нравствени и военни подвизи трябваше да бъде изличена! Трябваше да остане само преданост към Партията и СССР. Резултатът е невежество, непознаване на собствената история, колективна загуба на идентичност и национален нихилизъм.

Кой днес знае нещо за сраженията за “непревземаемата" крепост Тутракан 4-6 септември 1916? За 2 дни безпримерен героизъм българите я овладяват, пленяват 28 000 вражески войници, над 400 офицери, над 140 оръдия, 2 знамена…

И така започват чудесата на Добруджанския фронт.

А кой днес помни епопеята Добрич на 5-7 септември 1916, там където българска войска и цивилно население отбраняват града и побеждават руснаци и румънци, там, където родения в Бесарабия генерал Колев, преди да се изправи срещу “непобедимите” дотогава руски ескадрони, се обръща към своята конница с думите: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”

И го прави!!! Битките при Кубадин, Карапелит, Кочмар, Кара Омер, Кара Мурад и много други, след които руснаци и румънци са изтласкани отвъд Дунав, отвъд северна Добруджа, отвъд Тулча, отвъд Серет, далеч в ледено-студените руски степи.

Нямало е как да ни бъдат простени тези победи.

Защо град Добрич е бил прекръстен на “Толбухин”? Какво общо има съветският маршал с този исторически важен български град? Нищо. Просто всяка памет за триумф на българския дух, всяка една победа преди 9-ти септември е трябвало да бъде изличена от националното съзнание. Кой днес се сеща за великите български генерали ген. Киселов, ген. Тошев, ген. Кантарджиев, ген. Колев, ген. Жеков, ген. Вазов, ген Жостов, ген. Протогеров и мн. мн. други? Кой помни полковник Дрангов?!

Всички те са днес само имена на полуизоставени села, градове, улици с разбити тротоари — без памет, без история, без съдържание…

Десетилетия наред образователната система тук е внушавала на българските деца (сега вече родители и прародители) единствено робство, робство, робство, неуспехи, национални катастрофи, предателства, провали… Не военни победи, не политически успехи, не възход, не триумф, а комплекс за малоценност. Сякаш всичко е така замислено от комунистическия апарат с цел да се “смени чипа” на този наш издръжлив (макар и опак) народ и да се модифицира генно в някакъв мърляв кооператив от несретници, неспособни на каквото и да, самообричащи се се на поредния провал, самобичуващи се.

34 години след падането на Берлинската стена, българското образование продължава да предъвква същите комунистически мантри, същите полулъжи, да възпроизвежда все същите изтъркани митове и поверия, само дето напоследък ги обува с кичозни псевдо-патрЕотични потури.

Става все по-зле. Много по-зле дори. А всичко започва (и приключва) с образованието.

За сравнение: 34 години между 1878 до 1912 (Балканската война) България предприема невиждан курс на национално прераждане, надминава статистически всички свои съседи по брой основни училища, грамотност, образование, използва армията, за да ограмотява простодушните селянчета… Превръща се в най-младата и образована страна в региона, която със свръх-ускорени темпове опитва да осъществи бляна на Левски и да намери мястото си между “европейските народи”. И това са ужасно трудни години!
И нека сега помислим за същите 34 години между 1989 до 2023 какво се постигна?

Какво искам да кажа с тези редове по-горе? Защо ми минават тези неща през ума сега? Дали само защото е септември и се сещам за тези хиляди млади хора дали живота си във войните за национално обединение? Дали заради това, че идва 15-ти септември и започва учебната година? Или защото това, което се случва от доста време в държавата е резултат от една колективна криза на смисъла за образование въобще?

Дали от тази криза може да се излезе въобще?
Как?
Не знам."

И аз не знам, но знам, че трябва да продължим. Че ако не опитаме е сигурно, че няма да успеем. Трябва да си дадем шанс със спомена за единствената директорка, която имаше смелостта, дързостта и умението, да извърши подвига, за да възпитава поколения наред хора с критично мислене и знаещи всичко по-горе, в условия на тоталитарен режим.

Може да се упражняват и опитват всякакви (даже, донякъде,  не можем и да ги виним, че са неспособни, зависими и/или алчни), но аз смятам, че не можем да оставим НГДЕК да залезе

Трябва да се говори, споделя, подкрепя и да се работи в една посока, последователно и безотказно.  
Първото, по-лесната част, да разберем има ли корупция в униформите; втората - да разберем, ще има ли конкурс, кога, публичен ли ще бъде, кой ще участва, какви концепции има и т.н.

Действаме
Ще успеем