КГБ = Клуб на Готините Баби - 210

Здравейте момичета, вчера късен следобед бях поканила комшийката на сладки приказки и чаша вино, естествено и малко мезенца.
Днес вятъра утихно, но вали дъжд и доста захладня, та запалих и камината.
Кучето е заведено на ветеринар. Оказа се, че дясното ушинце му е възпалено. Не даде на доктора да го почисти, затова му би две инжекции/които даже не усети/ и ми даде една седмица да капвам капки в ухото. След седмица като отшуми възпалението, отново ще правим опити за почистване.
То от една страна това, че в кабинета му мирише на други кучета, от друга страна, че го събри и боли ухото, а е и 40 кг. все пак, не можах да се преборя да свършим тази работа още днес.
Днес ще се лъжем да приеме и месечното хапче за обезпаразитяване, че никак не ги обича. Абе голям е глезльо станал. Преди една година, като го взехме береше душа, а сега е горд и напет. Не дава друго куче да мине покрай къщата, пози си двора. С хората, които вижда че ние познаваме е много добричък.

Фло ,мерси за чувала прегръдки. Ще го пазя да го напълня някой ден и пратя на друг, да не разхищавам ресурс и пазя природата, пазя и амбалажа.
 Два дни слънце ,днес няма, та  почнах да се чудя от къде да я подхващам, рано е . Имам поникнали домати в сандъчета , още има да никнат - чушки, май само това ,няма да правя ястъци. без домати няма как ,че дървени, чушки колкото да не тичам за една до магазина и намалявам всичко. Ставам гражданка.
 Не ми се работи май, имало едно време работни хора.
 За баба си да разкажа като съм се разписала - били са занаятчии  техните, сладкари,  идваше и  отръки всичко и ме е отгледала както някога  е ставало. С нея споделях всичко ,тя ми е  учител. Как се готви да гледам, точи  баници ,юфка, научи ме,  съвети даваше да уча ,че може да нямам свекърва , а може да имам и да не иска да ме научи.
 То с гледане кучето не станало касапин, та  и ми даваше и да пипна.
 Викаха я хората да навежда стан, сложили и горещи тухли в снега, не връщаше никой с празни ръце, дали иска нещо или само е наминал,  ще го нагости  и изпрати, имаха и доверие да наглежда съседски дом докато ги няма, събираха се на поляната пред нас, голяма поляна,  като почина я  изпрати селото дето се вика ,беше сняг и студ ,но нямаше къде да се стъпи от народ. тя почина първа ,дядо  я последва след две седмици ,каза ,че видял как става и  е готов.
 Разказвала е , как ходили на бостана с дини, тя обичала да гризне от кората, та дядо я пляснал тази кора, пълно дини ,тонове ,тя кората ...разсърдила се и слязла от каруцата  и се прибрала пеша. Не са се нагрубявали, над 50 години заедно, в добро и разбирателство ,но се джавкаха  интересно.
 Като се оженили им сложили една врата в килера, застлали  я,  и после при другите ,все се смееше ,че кой както се прибере  , така ляга по реда на прибирането,  явно е майтап все пак. Джамала(пръстена печка) палели, той  затоплял  одъра, рогозка ,черга  и се настаняваш за сън. Все натякваше на баща ми да строи къща ,удобства , докато са малки децата, че после не стигат парите. Купили къща, пристроявали за животни ,после това на жилище, дама на животните, после всичко ново. Тя беше разум, доброта, търпение,. И ходила на работа, нивата, , но записвали майка ми,  докато ни родила, после тя ни гледа. Вземаше легена с прането ,да простре ,да не  изстинат горещите ръце на майка, дали защото  и е дъщеря, две дъщери имат ,дали такава ще е със снаха -няма как да знам. Плетеше без да гледа терлици, имаше пердета, сега и аз го правя и споменавам, гледам филм и плета, само един носи вече, но носи.  Спомням си как си правеха попара с вино ,двамата с дядо, и се смея сега. Учиха ни като влезе възрастен да станем от стола  и му предложим да седне.
 Обичана съм била и от двамата.
 Друг път за дядо.

Ето ме и мен следобедно.
Сутринта с отваряне на очите направо се стреснах.През щорите,които са бели всичко в оранжево-червено.Скочих,отворих прозореца,а то слънцето се опитва да изгрее,но мтого странен  цвят небето .Като на залез.
И след малко заваля.
Днес завалява и спира поне пет-шест пъти .
В момента като,че ли се прояснява малко.И пак си подухва,но не като миналите дни .

Пипи,хапчето пъхнато в месо,колбас,кайма -ако не сте пробвали.Дано се излъже умникът😀Преди години като имахме две кавказки овчарки ми беше омръзнало да почиствам уши,да слагам капки и т.н.
Добре,че бяха послушни и много ме обичаха.ММ възпитава и обучава,а те мен слушат😃🙃
50-60 кг не е шега работа😀

И аз не печеля от мамата.

Клечице,не е приятна дъждовната разходка,но щом трябва да си изпълняваш програмата,ще крачиш бодро и надявам се дъждът да те ободри 😀

Фло, не съм показала тортата тука,защото я качих във Фейс-а.
Да не излезе,че се Фаля вместо циганката🤣🤣

Ето я




Торта Гараш,доза и половина като за повече хора 😃

Сега полягам малко,че и Асан е хора.
До после

Гъбче, потекоха ми лигите от тази торта. Я сподели каква е твоята рецепта за Гараш.
Нашето куче е много възпитано и обучено и всичко ми разрешава, но явно го боли и сърби и затова се дърпа.
Борянка, както винаги разказваш увлекателно, чак си я представих баба ти.
И аз ще разкажа тези дни за другите баба и дядо, ама трябва да имам повече време, че там мога много да разказвам. Бяха уникални хора.

Пипи, правя по тази рецепта

https://uhaena.com/2014/01/22/garaschtorte-garash-cake/

Аз направих доза и половина,разделих по равно в седем чаши.
Има много рецепти за тази торта,но аз като прочета за сурови жълтъци или белтэци и им слагам чертата.
Винаги си имам едно на ум,па макар и да минали някаква елементарна термична обработка.
Даже и от нашите домашни кокошки не ползвам яйцата в такива рецепти.
Изпълнението е елементарно.
Бавното е,че се пекат блат по блат.Аз ползвах тава с откопчаващо дъно 23 см.

Жълтъците съм замразила и се каня да направя ей това кремче.

https://m.youtube.com/watch?v=0QYKIExYDUA&feature=youtu.be
Но нека да ни се дояде нещо сладко,че покрай празниците прекалихме май 😀

И аз така - маркирам бутона Полезно. Чета и пиша по различно време, разсейвам се.
Клечи, вчера не съм видяла твое мнение по обяд. Явно не си го изпратила. Нали вчера цял ден висях в къщи заради вятъра - четох много подробно.
Габката, тортата изглежда много вкусна. По соц. времето имах рецепта за Гараш, беше със смлени орехи. Направих я веднъж, стана ми лошо от сладко и до там.
Боряна, не е ли рано за разсади?
Като имах куче ветеринарят за всяка манипулация или подстригване го приспиваше. Иначе не разрешаваше да се докоснат до него. А за хапче в мръвка - не минаваше номера. Лапне, осмуче,  изплюе хапчето и си глътне саламчето.

Не  е рано, за оранжерия си е време.
Бавно расте, месец поне ще е в сандъчето ,после пикирам и месец до два в кофички, после в пръстта. Той сина пак ще купи цъфнал или напъпил, по 3-4 от сорт, като го влече земеделие, няма накъде ,но да си имам ,знам ли накъде ще го отвее вятъра, вече не е при мен, в Бг е  но другаде.
Пратиха ми ваучера все пак, върху отказа, питам моите и  ако не го искат ще го предложа на друг.
 дописвам, добре че животните  у нас са грижа на друг , аз само храня като го няма. Не знам за куче ,че от старост си отидоха двете, но не ми се ще ,защото не може свободно ,влиза в съседи под мрежата,  а на синджир май не искам, както и в къщи , аз на себе си не мога ад изчистя като света , та и на животно.

Лелеее, що мат'риал за четене   - първо пиша няколко реда, после ще чета подробно...
Мернах чудни вкусотии - и при Пипи, и при Гъбчето.
Прочетох за кучовците ви, за разсадите на Борянка...

От 3 дни съм в София, но толкова активности имам, че вечер опъвам краци на дивана и чакам да стане поне 22.00 ( по-прилично време ) за хоризонтиране .
Съботно- неделно имам само по едно излизане и предложих на ММ да уплътним свободното време с разходки, но той нещо не е съгласен.

Няма нищо важно за казване, но просто така, да вляза, да се позавъртя в нашето си местенце .
Чакам вторник и срещата с вас.

За сега - лека нощ.
Останете със здраве!

Добро утро!!!!!

То вече май стана време за второ кафе, ама не и за мен. Напоследък спя много разпокъсано, сънувам цветни сънища, будя се, чета по нощите и после си доспивам
Започнах да си запомням сънищата, което не ми се е случвало скоро.
Борянка, браво за разсадите! Аз днес ще сея 20-30 доматени семки за парник.
Да ви се ожаля от поредния ми кулинарен провал, въпреки, че тоя път вината не беше само моя. На голямата ми щерка някой дал сръбско брашно за качамак и снощи реших да го сготвя. По принцип сръбските неща са хубави, но от това брашно стана горчив, отвратителен качамак. Замина за кокошките.
 Добре, че имам магазин под носа, та купих някакво гръцко брашно и айде пак до печката. Следвах рецептата, ама не - станаха едни бучки и бубунки, че и с миксера не се разбиха. Трябвало е да сложа брашното в студена вода.
Е, вечеряхме пържени яйца

Тану  мокря брашното, ако разбираш, като нишесте, малко водица и  не става на вълци и в гореща вода. С бързо бъркане и все пак  не вряща.
 Да допълня за баба ми - помня  я как търкаше  с пепел и пясък съдовете, че на печка на дърва са опушват ,да блестят.  Някакви бяха  дълбок тиган, май са калаисваше, меден ли е бил,  толкоав за препарати някога. И дядо   я свалял като я спънал с бастунче ,модерно било за ергените, толкова  и за романтиката едно време ,преди сто години някъде с точност, че майка ми родена 1923.
От навалица като се видели в дама ,при добитъка, явно на баба идея ,дядо бързал все да я отпрати ,върви ,че нени гледа. Това големия му брат, бати май е значението..Романтика  и свобода.

Привет, красавици!
От сутринта съм все в движение. За закуска правих бухти топчета. Получих оценка Гурме бухти! Ти да видиш.
После ходихме с голямата внучка на фризьор. Подстрига се, отряза коса като водопад, но решението си е нейно. Изглежда много добре. Почти съм се навила да си сменя и аз визията. После малко на пазар из нашия Мол. Взе вуйчо си за консултант. После обядвахме в Хепи и преди малко се прибрахме. Уморяват ме движението и шумотевицата в моловете. Сега малко почивка, а после ще видим. Днес разкарахме старите дивани и фотьойлите. Ще видим какво ще взимаме за хола. Още не сме решили.
Много са ми интересни историите, които разказвате за вашите предци.
Днес и аз се сетих нещо, та да ви го разкажа. Софийската ми баба готвеше много вкусно. Козунаците й и погачите й нямаха равни. Запомнила съм как съседки идваха за консултации при нея. След консултацията сядаха на кафе от леблебия и сладко от бели череши. В двора имаше две големи череши - бяла и червена. Не затова ми е приказката,  а за това каква калпазанка и пакостница съм била. Готви баба един ден в лятната кухня, аз се навъртам около нея. Тя все ми даваше месце, когато пържеше. Та така както се навъртах около нея, в главицата ми изникна пъклен план. Отидох до пясъчника, взех шепичка пясък и докато баба се обърне, хвърлих го в тенджерата. Подгони ме милата с дървената лъжица,но аз избягах и се покачих на черешата. А тя ми се моли да сляза, за да не падна. Слизайки се закачих на един клон и новата ми рокля бавно започна да се разцепва, та докато съвсем не се разцепи и аз паднах в прегръдката на баба. Друг път ще разкажа и за дядовците.
Простете, че не ви коментирам, но много дълго ще стане.

Това са част от снимките от днешния празник в Радомир - Тайнството на Сурва. Беше прекрасно. Имаше изложба  „От сърцето на дървото“ – експозиция на твореца Адриан Петров, включваща скулптури от дърво,  сурвакарски маски, статуетки, свещници, пана и различни елементи на кътове за отдих. Твореца е превърнал всяко парче дърво в красиво произведение на изкуството.
Без гозби празник не може – с майсторлък и умения местни майстори на кулинарията показаха своите ястия, по рецепти, наследени от поколенията
И естествено завършека на днешния празник бяха кукерите.

По написаното от баба ПИПИЛОТА и по усмивката на внучката личи, че ви е било хубаво. Другата седмица кукери от всякъде, че и от чужбина, ще са в Перник. Тържествата започват още в петък и продължават три дни. Да видим нашите внучки дали ще искат да отидат.
Днес е празникът на родилната помощ или още наречен бабин ден. Да са живи и здрави тези, които се грижат за здравето на майките и на рожбите им - акушер-гинеколозите и акушерките. Нека се раждат повече здрави и силни  българчета.  Честит празник!
Днес е и Световен ден на прегръдката. Приготвила съм за всяка от вас по една торбичка с топли прегръдки. Нека ви сгряват и да ви е хубаво!  
ТАНУ, подсети ме за качамак, но нямам брашно. Това, че е бил горчив качамакът е от това, че брашното е било старо. Аз така знам. Защо ли другото брашно е станало на бучки???
КЛЕЧИЦЕ, не се пресилвай. Карай по - полека.
БОРЯНЧИЦЕ, не разбирам от зеленчукопроизводство, но щом си започнала да правиш разсад, значи е време. Признала съм те.
ГЪБКЕ, тортата освен, че изглежда супер, но знам, че е и вкусна. Щерката прави една с млени орехи, от рецептите на мама. И тя прави доза и половина от крема и става много хубава.
Тези дни се изкуших и си поръчах готварски книги от турската кухня - за готвене, за сладкиши и за салати и разядки. Омръзнаха ми нещата, които вече 100 години готвя. Ще ви кажа отзиви после. Имам и подарък от ГРЕТИ, та и от тази книга започнах да правя някои неща - пилешки шницели и пилешко върху канапе. Добре се получиха ястията.
Е пак се увлякох. Хайде стига. Само да напомня, за срещата във вторник.
24.01. вторник от 13.30 при Дядото. Дори времето да е кофти, нека в душите ни да е пролетно.

ДобрА вечер на всички!  
След 2-3 некачествени опита, днес хлябът  в машината стана. В точните мерки му е  майсторлъка.

Фло,ако знех,че си мераклийка на турска кухня,щях да ти купя такива книги за размяната на подаръци.Ползвай ги всичките със здраве!

Я и аз да се обадя, че от два дена май не съм се обаждала.
Днес имах гостенка - щерката. В сряда Криско става на 18 и иска да си го празнува на село в събота. Та дошла да приготви стаята, дето ще бъдат. Ние му викаме пищник, или банкетната зала! Там помещението е голямо. Там правехме тържествата по различни поводи през зимата. Нооо баба ще отиде в сряда, баш на деня!
Борянке и ние на времето по това време зареждахме разсада-вкофички от кисело мляко. Баш си му е време! А по 3 март го пикирахме в оранжерия. Някъде по 9 май се разсажда в градината. Действай!
Още малко за дядо. Селото му е било в румънската част на Добруджа и него са го взели в румънската армия. През зимата Дунавът замръзнал. Той успял да избяга и се върнал през замръзналата река. Бил вече женен. Хванал баба и преминали по черни пътеки в България. Най - близкото село било Сушево. Там се установили. И това беше моето село всяко лято! Тогава беше почти българско село и се събирахме по двадесетина деца в градинката. Сега вече е само от цигани и турци
Честит бабинден, баби! Без малко да забравя ( бабешка работа).
Да сме здрави, че да  се радваме на внуците!