Веднага ще кажа защо ви наричам така, а и себе си /въпреки, че може би съм най-възрастната баба/. Защото много харесвам една мисъл на Станка Пенчева: "Обичам мъжете - мъже, а жените момичета".
Засрамих се, много се засрамих като прочетох по-горния коментар. Не съм клюкарка и не надничам злобно. Харесват ми вашите коментари, разяснения, напътствия, но нямах смелостта да се представя и да поискам разрешение да се присъединя към вас. Тези дни след като прочетох колко добре приехте новите "колежки" и голямата подредена маса реших най-после да се престраша. На кратко ще се представя: Родена съм в гр. Пазарджик, следвах в гр. Пловдив, но се ожених за мъж от София и повече от 50 години сме столичани. Пенсионерка съм от 2002 година, но работих до 2012 г. Имам две дъщери - голямата е преподавател по философия и живее в Германия, където завърши и се омъжи. Малката ми дъщеря е стоматолог и има собствен кабинет в София. Имам една внучка на 19 години, която следва в Германия - клинична психотерапия. Не зная какво повече да пиша за себе си, но отговарям на всякакви въпроси. Така инцидентно се включих, за което се извинявам , че нямам подготвен виц, но ако ме приемете ще се постарая. Всичко добро желая на всички ви.

Сърцето да е младо, да не се предаваме на годините. Напротив, да се радваме, че порастваме. Това е привилегия. 

тя от две години е в Русе, но и с Кубрат не се разделя, почти всяка седмица си е там. 

Коренно се различава от моя на дивана с лаптопа и филмовата сага.Сега търся един сериал ,който гледат внуците на английски,ама аз го искам на руски. По обясними причини.В едно си приличаме и аз обичам когато чистя и подреждам да няма никой около мен.
