Отношенията между мъж и жена след раждане

  • 4 219
  • 47
# 15
Докога децата ще се ползват като оръжия в едни взаимоотношения?

Аз съм му дала най- скъпото, той ми е длъжен до живот.

С тази нагласа са рухнали множество връзки.
Виж целия пост
# 16
ЧС, говорим за доброто старо време, ти си съвременен човек. И сори, ама решения с глава почти не се взимат, камо ли масово.

То човек ако има глава, хич няма да се ожени. Grinning
Виж целия пост
# 17
Обаче колко е изгодно, да се каже, че отношенията се развалят от раждане.
А те са си такива отпреди. Просто никой не иска да ги види. Пълно е с информация от темите тук, че сигналните лампи са били много и ярки  още от началото, но кой да ги види.
И като се появи дете, отговорности и малко недоспиване и почват проблемите, че и секса става мираж.
Виж целия пост
# 18
Така е. Детето е катализатор на това, което е било преди.
Виж целия пост
# 19
Липсата на секс си е проблем. Хората стават раздразнителни, карат се повече и за дреболии. Лошото отношение води до още по-малко секс, повече раздразнителност и още по-лошо отношение. Затова е хубаво сексът да не е по-малко от два-три пъти седмично.
Виж целия пост
# 20
И съм съгласна, и не съм.
Насила не става. А като скапан от недоспиване...
Виж целия пост
# 21
А за доброто старо време - ех, че беше хубаво, когато човек нямаше избор и се налагаше да търпи дори и нетърпимото и да му търпят нетърпимото. Добре, че животът беше по-кратък. Иначе беше песен - женят те родителите, потърпиш малко 20-30 години, па умреш. Но нямаше такъв разврат, нямаше стари моми и ергени. Колкото и да живея няма да разбера тази носталгия по сигурността, платена с безизходност. Някой да ти казва как да живееш, да няма мърдане, но да си сигурен, че ей до този може би мразен мъж или жена ще си изкараш живота.
Тука се смея с глас Grinning Колко хубаво е било да не ти се налага да си даваш зор, щото тоя до тебе не е имал къде да ходи като му наденеш халката Grinning

По въпроса, на мен изначално ми е чудно това виждане за даване на най-прекрасното. Познавам силно семейно ориентирани мъже, еми никой от тях не смята, че жената му е направила чуден подарък с детето, поради което сега е длъжен да я уважава на повикване. Детето е продължение на любовта между двама души, не бартер за секс.
Виж целия пост
# 22
И съм съгласна, и не съм.
Насила не става. А като скапан от недоспиване...

Ама често се налага в името на семейството. Не е насила, но започва без особен ентусиазъм, това не пречи да свърши страхотно. Ако имаш неспящо бебе може и месеци да е недоспиването, мдам... Страдат отношенията, интимността между партньорите, даже нямам предвид само секса, а близостта като цяло.
Виж целия пост
# 23
Така общо не може да се говори. Според мен ако отношенията се променят след детето, то те са били гнили и преди него. Детето усложнява връзката, хората имат повече грижи и започват да се дразнят един на друг.

Много точно.
И точно след раждането си проличава колко е истинска обичта и любовта.
Тоест както казваш, гнило е било и преди, ама пусти му розови очила.

Иначе да, има не една такава тема тук по този въпрос, но това не означава, че във всички 97 % бракове са така нещата.
Виж целия пост
# 24
И съм съгласна, и не съм.
Насила не става. А като скапан от недоспиване...

Ама често се налага в името на семейството. Не е насила, но започва без особен ентусиазъм, това не пречи да свърши страхотно. Ако имаш неспящо бебе може и месеци да е недоспиването, мдам... Страдат отношенията, интимността между партньорите, даже нямам предвид само секса, а близостта като цяло.
А недоспиването не разкрасява. С малко бебе бях доста погрозняла (знам, че всички други се разхубавяват, била съм изключение, знам). БНД нямаше претенции нито като бях бременен слон, нито за вида ми като прясна родилка, но може би има и по-взискателни мъже, за които жената трябва да е като от списание. Може би някои имат и страхове да не почнеш да кървиш, да не ти се скъса някой шев или други подобни страхотии. Grinning
Виж целия пост
# 25
Не е прекрасно. Прекалено завишените очаквания са пагубни за семейството.
Това генерализиране е много странно. Осъзнавате, че говорите само от вашата камбанария, нали?
Защото в моят свят аз се променям непрекъснато. Съответно си завишавам стандартите, както се случва и с моят мъж. Ние сме заедно от 10 години и сме се променили коренно от тогава, и двамата. Ако беше само единия, а другия останал на същото ниво, едва ли щяхме да сме заедно днес. И да, за имаме различни очаквания от преди 10 години до днес. Много по-високи.

И какви толкова са тези очаквания? На мен са ми същите - да знам, че човекът до мен ме обича и подкрепя и в добри и лоши моменти.
Виж целия пост
# 26
От дълго време разглеждам раздела "Семейни отношения" и твърде често срещам теми, чиито авторки твърдят, че партньорите им започват да избягват интимни отношения след раждането на дете. Защо това сякаш се превръща в масова тенденция? Честно казано, четейки тези теми, започвам да губя вяра в здравия брак и любовта и ме е страх да се доверя. Защо има мъже, които започват да приемат за даденост и подхождат с отвращение и безразличие към жените, които са ги дарили с най-ценното на този свят? Какво в това толкова ги плаши или отблъсква? В миналото хората са имали един куп деца и са остарявали заедно, защо в днешно време толкова рядко се среща здрава връзка и продължителна тръпка между мъж и жена?
Общия знаменател е невалиден.Обобщението също.Клише.
Виж целия пост
# 27
Вместо празно философстване да беше написала такъв точно ти е проблемът.
Виж целия пост
# 28
Не знам дали мъжете са капризни, или първескините прекалено замайчени.

Много зависи и кой с каква цел е подходил към брака. Жените са набеждавани за златотърсачки и това е причината мъжете по-често подхождат прагматично към брака - взимат жена за семейство, а не жена, която да разбират и обичат. Не че не я обикват, но когато разбирането се сведе до "ти си казвай, аз ще правя каквото трябва", положението на жената става твърде неловко. И накрая детето го отнася като свидетел на кофти семеен модел.
Виж целия пост
# 29
...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия