Родени през 🐟☀АВГУСТ 🦜🏖 (Тема 6)

миличките....много неприятно нещо това.

Аз никога не се бях замисляла, че задавянето при малки деца е толкова сериозно докато не ни обясниха в университета. Изведнъж тогава ми светна защо родителите толкова внимават, ами много е страшно.. Наскоро гледах пак един клип в Ютуб, да припомня какво се прави, но се моля на бог никога да не ми се налага да правя това нещо.

Ох, да, голям кошмар... Страх ме е даже да чета за случаи на задавяне. Аз съм голяма паника и недай боже да се случи нещо... Пълен блокаж съм. Обаче в началото се дават зеленчуци на пара и стават на пюре между езика и небцето и си мисля, че с такава храна не би трябвало да има проблем. Още не съм решила как ще захранвам.... Може би ще поразгледам книгата на Нориега.

Душички малки, дано да е попреминала острата фаза... Мен много ме е яд, че не ваксинирах каката преди да се роди бебо. Сега вече не е добра идея, понеже е жива ваксина и може да зарази и бебето. Май се поставяше след годинката. Ако, живот и здраве, се опазят дотогава, ще ги ваксинирам и двамата.

Мони, ние и сега гледаме на каката да не даваме ядки например. Гроздето го режем на две, боровинки като даваме съм на щрек.. Череши и маслини - първо им махаме костилките. Може би прекаляме, на 3 е вече, но много ме е страх. Покрай празниците искаше фъстъци, отчупваме малки парченца и така. Или й казваме, че не може да яде все още ядки и предлагаме тахан. То, не че и по-голяма не може да се случи белята, ама специалистите май съветваха докъм 5 години без ядки.

Аз се добрах до лаптопа, ама трябва да превеждам един документ, а хич не ми се занимава.

Лека вечер на всички, днес се олях с писане

Барабалена разбирам те, сигурно и аз ще съм същата.
За ваксината за грип, може да се поставя от 6 месечна възраст и аз възнамерявам да му я сложа на Алекс, живот и здраве.

Аз чета форума всяка вечер преди да си легна,  “ минавам “ да видя как сте  и лягам . В повечето случаи съм само консуматор, понякога имам какво да напиша като съвет, но не съм убедена доколко ще е правилен и се възпирам. Отделно работя и с три деца съм доста изморена.
Бях в чужбина няколко дена и не можах да наваксам, не разбрах и откъде се е породила тази дискусия в такъв тон. Но ми стана доста неприятно, защото познавам задочно всички тук и определено за първи път усещам такова напрежение.Нямам Facebook и по тази причина не участвам в групата там.
 За мен една буква ( сбъркана неволно или написана съвсем съзнателно ) няма никакво значение! Аз пиша и чета само през телефона и бъркам често в бързината. Повече ме напряга обаче, когато трябва да меря 3 пъти какво казвам или пиша, да не би случайно да ме помислят за неграмотна или пък да не ме разберат правилно!  Комуникирам покрай работата ми с чужденци… някой не могат да вържат едно правилно изречение на английски, но се разбираме и не се поправяме все едно сме в час по английски! Същото е и за родния език, за мен важно е да има вложена мисъл дори и да не е подплатено с най-правилната граматика.
  Аз не съм разказвала всички перипетии, но бях два пъти в болница с бебето за около месец. Всичко мина вече, но почнах да мисля само лоши неща с тези болести, сънувам гадни сънища и все се притеснявам да не се разболее някой. Решила съм да потърся специлизирана помощ, по-точно психолог , защото не искам да се влошат нещата.
Относно захранването - мисля да изчакам
да стане на 6 месеца. Все още не му е слагана нито една ваксина, само тези от родилния дом.
На всички болни бебета и майки -  пожелавам бързо оздравяване!

Константина, искрен съвет е да вземеш веднага мерки защото аз не си обръщах внимание никога. Мен ме почнаха тези хипохондрии и тревожности още от 16-17 годишна. Лошото е, че като ме обземе някакъв страх за болест, преди беше за мен самата, сега съм се фокусирала на бебето, който и да ти говори (не говоря за специалист) ти си мислиш, че си прав, а другите не знаят или не разбират. Много е гадно, голям тормоз е. Може би тогава ако бях послуша родителите си, а не да споря, че съм болна и бях отишла навреме, нямаше до ден днешен още на моменти да превъртам! 😅 особено, че хипохондрията си има една специална черта, винаги трябва да е неизлечима болест или възможно най-лошото усложнения на някоя друга. Ако седна да говоря през какви диагнози съм минала (естествено, аз съм си ги поставяла 😂), ще се чудите да се смеете или да ревете! 😅

Важното е че сега сте добре.Разбирам те по отношение на лошите мисли😏При мен лошите сънища все още продължават,въпреки психолога. Не съм го коментирала тук,но живея в един страх. Никога не съм си представяла,че мога да се страхувам толкова много. Явно мозъкът ми е хипер активен и доста често сънувам,а как мразя🥲

Не помня кой беше с алергичен ринит. Аз за него вземам Ренитал, но при мен избива с адска кашлица, чак пристъпи правя. Преди бях на противоалергични, но предния път като кърмих докторката каза, че не са за предпочитане и каза първо да пробваме с Ренитал. Много хубаво лекарство и на децата съм го давала. Сега като бях бременна Ренитал обаче не ми помогнах и генеколожката ми даде Риналержи. Не ми се вярваше ама свърши страхотна работа. Обаче май имаше възрастово ограничение. И един колега много го хареса, той е много зле откъм алергии и търсеше алтернатива.

Каката беше на година и нещо като и приседна банан, не се е задавила, а и приседна, което беше по лошия вариант. Бърках и в гърлото да го извадя. После 1 месец не посмях да и дам банан докато се възстановя аз. На баткото от гърлото вадих балон. Буквално си отхапа от него. След като вторато взе да щъка насам натам близо 2г вкъщи балони не позволявай или само по 1 и си играеха под строг надзор с него. Сега ми се струва, че скоро пак ще въведа забрана за балоните.

Барбалена, аз водя каката и ходя и аз самата при Петко от аптеки Хера. Аптеките са негови консултациите безплатни. Има аптеки в Сухата река и Хаджи Димитър и Младост. Графика обаче все му го забравям. Децата ги взима веднага, за възрастни раздава номерца.

Moni, Miloto аз съм се усещала и преди, че имам склонност да изпадам в такива състояния и да мисля най-лошите диагнози. Но сега вече нещата излизат извън моя контрол. Мъчи ме една тревожност, въпреки цялото ми натоварено ежедневие и все остава време да мисля глупости. Обаче след болниците нещата ескалира съвсем. Чак ме яд, че не записах една психология, поне себе си да оправя ))

Според мен, нямаше да ти свърши работа, за теб самата. Трябва си събеседник, не съм специалист по темата, но така си мисля.
Аз все отлагам посещение, сега нямам възможност, по цял ден съм сама с малкият, а ММ ходи на работа дори и през някои съботи. Нямам шофьорска книжка, а не сме точно в централен квартал вече, преди ми беше лесно, като живеех буквално на центъра в града.

За виното, аз пия половин чаша, често, после изхвърлям кърмата, въпреки че в блога на Хедра пише че няма нужда да се хвърля, но на мен не ми трябва толкова кърма и имам тази възможност. Оставям линк към статията на Хедра за алкохола и кърменето и преди съм я пускала, дано не съм досадна

https://xedra.wordpress.com/2010/01/15/alctable/

Следродилна депресия, тревежност, притеснения, стрес, проблеми в миналото - това са част от нещата, за които като цяло не говорим. Сложено им и едно табу за майките, сякаш ние не сме хора. Или още по-лошото, притесненията, че ''хората ще кажат нещо'' ни карат да мълчим до последно.
Момичета, моят съвет е да си обръщате внимание на психическото здраве, защото е също толкова колкото физическото. Писала съм и преди, че ходя на психолог. В момента има и онлайн консултации със сигурност в Супердок, въпреки че е кофти да нацелиш точен час, в който бебето ще спи. Същност, може би проблем е само за децата без режим 🤣.
И така, не ме е срам да си призная, че страдам от следродилна депресия. Трудно е, но с работа успявам всеки ден да ставам все по-добра и да се чувствам все по-добре в кожата си.
За варицелата - баткото я кара като беше на 3г, без температура, но с много пъпки. Помогна му Вирасут спрей+Джинджира.
За задавянето - аз също наскоро гледах една лекция за първа помощ при бебета. В това отношение аз съм доста по-спокойна, дори не знам защо. Когато малката имаше много храчки, доста се давеше. ММ веднага я вдигаше, но аз я оставям да се оправи сама, реално може да съм отишла до тоалетната и да не съм при нея, тя трябва сама да се справи. Но неговите страхове са други, както и да е. Баткото за първи път ми се задави с краставица, но първосигнално реагирах и изплю парчето. Той е захранен с пюрета, ЗВБ не е за мен.
Сигурно имаше и още какво да напиша, ама толкова ми е акълът. Спи ми се, малката не спря да вие цяла нощ и от един час я нося. Баси, ако е зъб, да избива вече.
А да, сетих се. Тя нали все още кашля, вече вдигнах ръце и почнах по бабин метод, който вчера ми го каза една приятелка. На една марля чаена лъжичка мед и отгоре нишадър,лепи се върху гръбчето и седи така детенце. Аз обаче нямах марля и го направих с еднократна превръзка 🤣 седя така около 30-40мин следобяда и от тогава кашлицата намаля доста, дано не си въобразявам.

Erinne , Вики също не долюбва вигантол, но още от първия път си отвори устата за пюре (начумери се в началото, все пак е нещо ново, но сега с нетърпение чака обедите 😃)

Аз също давам в шезлонга, но защото още не сме купили столче, чакам да може да си седи стабилно на д-ъто.

Аз въвеждам на 4-5 дена, този пащърнак така и не го хареса и това е. Тиквата стана вече 8 дена я яде, но нещо ме е страх да въвеждам нова храна когато идват почивни дни. Проблем ли е че толкова време яде едно и също, по скоро съм склонна събота и неделя да не давам пюре, че започна да пълни памперса по- често с тази тиква. Най-- странното е че е купешко пюре без частици, а го изкарва на парчета ?!?

M. Angelova, Вики го нямаше този признак с примляскането, но пък постоянно ни гледаше какво ядем, чак ми ставаше вече неудобно 😃 , така реших да я пробвам на 5 месеца и 10 дена.

Темата за страха хич, ама хич не ми допада 😃 , никога през живота си не съм се чувствала така както след като се роди малката. В началото беше някакъв ужас, излизайки само с ММ , все се притеснявах дали ще се приберем живи и здрави, или ако само той излезе беше същата работа. При мен страха се отключи така да кажа след една трагедия сполетяла моя приятелка. Вече положението е добре, дали свикнах с това да съм майка или ми помогна това, че в един момент осъзнах че вредя на себе си и нищо добро не идва с този страх.

Вики напоследък иска все да я забавлявам , а така да имам понякога нужда да седна и да си изпия кафето на спокойствие, че чак се чувствам лоша майка.

Сега по другата тема, че чак не можах да заспя докато не изчета и трите страници.

Често ми се случва да започна да пиша и някакси всичко да се изтрие, а съм била засегнала толкова теми, в такъв случай или излизам и не пиша , или просто коментирам последната тема. От скоро започнах четейки коментарите да си пиша на един файл на телефона и така да мога да засегна ако не всички теми, то поне тези по които имам какво да напиша.

Аз също избягвам да пиша за конкретни бебчета, а гледам да обобщавам в едно изречение всички да оздравяват бързо, просто защото не искам да изпусна някое детенце или мама .

На мен също ми се е случвало да не ми бъде отговорено на някой въпрос, да не е приятно, но гледам да не го приемам лично, понякога толкова тези се засягат, че някои коментари отиват на заден фон.

Точно че сме заедно от толкова време е хубаво да се разбираме, чак не знам от къде дойде това заяждане, така добре да се разбирахме, но явно се е трупало и сега трябва да избие .

Ще ми се смеете, но докато чета коментарите, сигурно се връщам по два пъти да видя кой е писал, така се опитвам да свързвам коментара с дадената мама, друг е въпроса че аз също съм от тези, които не помнят много, а и тази бременност ми е изпила и малкото останал акъл 😃 .

Малката ще се съби докато си легна, лека от мен и бързо оздравяване на всички!

Неизвестна, аз имам спомен че майка ми правеше нещо с мед и вестник на гърдите.

А за задавянето, чак ме е страх, тя с плюнка така жестоко се беше задавила два пъти, че сега давам вода между пюрето , че да претиква  храната.

Лягам че утре нашите ще идват на гости, трябва да съм свежа, че да изчистя и сготвя 😃

Ауу, редактирам се, какво утре, то вече е петък, ужас 😃

За здраверпазването тук мога да говоря много, но имайте предвид, че е безплатно, независимо плащаш или не осигуровки. Първите години тук работих като преводач и съм се нагледала и на лекари и на пациенти. Виждала съм как изписват, О Боже антибиотик!!! на дете и възрастен, но масово не се скача при всяко ох. Много зависи от джи пито, също, както и от пациента. Има лекари, които се държат зле към емиграннтите, но не така явно просташки като към циганите в Бг, например. Много хора са ми казвали, че викат преводач, защото е свидетел и лекарите не си позволяват да ги пренебрегват. Аз здраво дете на лекар нямам нужда да водя, консултанта идва последно като Миша беше на 4м, ще дойде като стане на 8, но каза ако имам нужда да и се обадя да дойде междувременно, ако например имам притеснения покрай захранването. Сестра ми има супер джипи, много въпроси и ги решава по телефона, като например да и назначи хорионално изследване. Даже като беше болна и изписа антибиотик 😂 Нали масово хората казват, че тук не изписват такова нещо. Аз като бременна имах гестационен диабет, после при раждането имах разни усложнения, та не мога да се оплача. След раждането тук бих родила в Бг или в Киев само под дулото на пистолет. И това не значи, че Меджик не е права. Тя живее в друг друге град, даже страна, има по-различен опит и чувства по-други нужди. Но аз за сега съм доволна, но това съм аз.

За хипохондрията. Една от най-близките ми приятелки има този проблем. Живее а Англия и беше полудяла първите години, защото парите не и стигаха за частни лекари. После си намери джи пи, който намери подход към нея, прати я на психолог и много я изслушва след поредната самодиагноза. Сега има явни пристъпи само като е притеснена за нещо друго.
Аз след раждането също имах много черни мисли, по едно време мислих че депресията ме гони, но успявам да и се изплъзна с последни сили. Спрях да работя с психолог поради липса на време. Усетих че ставам зла и агресивна (второто ММ го отбеляза) и си върнах психолога (онлайн) и започнах да си правя дребни неща за себе си, като маска, скраб, разходка с кучето(без количката)…
Кой пита за виното не помня, но си пийвам по чаша, сега у нас е циганки катун,  баща ми донесе страхотно вино, негово производство, пийвам и по две, но за дълго време на маса. За съжаление Миша не спи по-яко като съм пила. Няма разлика.

Щях да пиша още, но два пъти заспивам и си изпускам телефона върху носа.