С какво ви дразнят свекървите? - 141

Свекървата пита сина си не на коя дата съм, а “какво ще правите утре за рождения ден?” И той й каза “мамо, не е утре, а е еди си кога”.

Има хора, които толкова си обичат рождения ден, че всяка година е лудо джамбуре. Ако знаеш, че на човекът му е важно, би следвало да му покажеш, че и за теб е важно.

Понякога е просто въпрос на мозък. Не на желание. Аз не мога да знам дали нечия свекърва го прави за кеф и дразнене или не.
Но ако една дата ми е важна и ме забравят, просто го казвам. “Много ми е кофти, че не помниш това, а е важно за мен”. Ако и след това ме забравят, то има нишан да се засегна. Още повече и синковеца си забравя.
Брат ми също забравя моят РД понякога. Но пък идеално го разбирам, защото имаме еднакви проблеми с датите. Години помня, дати не. Не знам защо.

Брак на 29.02 е иделка срещу сърдит мъж. Цялата рода още от Януари ми напомня, че имам годишнина и няма нишан да я забравя.

   И аз съм от тези, които не помнят дати, празници, рождени дни. За именни дни изобщо не става дума. Собствения си рожден ден съм забравяла. Датата на сватбата не помня. Помня на около десет човека най-близка рода рождените дни. Деца, родители, сестри. Голяма работа. Целогодишно се срещам с любимите хора, целогодишно се старая да съм им полезна, ако имат нужда от мен. Ако съм пропуснала някой конкретен ден, едва ли ще ме линчуват.

  Иначе е приятно, да. Майка ми имаше една приятелка, светла й памет, не е вече сред нас. По нея се ориентирах. Като ми се обади сутринта да ми честити, знаех, че все някой от родата има рожден или имен ден. Майка, сестра, леля, деца, мъж. Изключителна жена беше (не конкретно за това). Всичко знаеше. Но я няма вече.

Преди няколко дни го писах в друга тема, да повторя и тук. Мм е на 33, не знае кога баща му има рд, помни началото на Април. Моя го научи на 3тата година съжителство. И сега като го попиташ се замисля. Дори миналата година, записвайки сина за училище му беше сбъркал деня и годината. А той е на Коледа, смисъл има с какво да го свърже. За пътища обаче примерно му е достатъчно веднъж да мине и го помни, за друго е супер организиран и може да каже какво е правил на работа преди 5м, ама за рд го няма никакъв. Аз пък помня на всеки, някога казал датата си пред мен, дори да съм го виждала веднъж.
Мен не ми пречи че не помни, аз помня и го подсещам, след като всичко друго е супер. Та и за мен отношението е по важно от там някаква дата.

Kaya, за секунда си помислих, че си женена за брат ми Но видях, че си имате момченце, та няма как да е той.

Шерилин, що се ядосваш за глупости? Доколкото съм останала с впечатление, свекърва ти не е един от най-важните и ценни хора за теб. Не би трябвало да хабиш толкова нерви и енергия за това, че не почни твоя РД.
  Аз съм 27 г в семейството на ММ, така и не запомних точната дата на свекърва ми.Ама и синът й не помни 20 или 22 беше. Добре,че брат му си взема булки,дето помнят,та като дойде 20ти и аз питам кога беше и така поздравявам. На свекъра помня,ама щото е на една дата със сестра ми. Но на любимият си и единствен племенник не помня -30 или 31. А го обичам като свое дете, много съм го гледала,прекарваше летата при нас,РД сме правили у нас, с деца, с възрастни.
   Не се косете за такива неща.
  А и уважението,както установихме много пъти не се дължи по дифолт, то се заслужава. Ако свекървати  не смята,че това е уважение към теб,или че ти дължи такова, няма да приеме поздравът за РД както на теб ти се иска.
   Не съм свекърва,тъща съм.На зет ми точната дата също не помня, но щерката ме подсеща. А аз имам грижата да подсещам и съпруг и деца да честитят на леля, чичо, баби, дядовци. По сто път на ден им напомням, докато не се обядат, щото са отвеяни и забравят. Една година нашите не поздравиха  сестра ми за РД, а бяха говорили с нея по телефона. Голям майтап му дръпнахме после, и до днес им напомняме, че повече обичат мен .
    Ние пък с ММ не помнехме датата на сватбата -т.е. дата помним, ама не и месец. Интересно,че питахме родители, брат му, и те не помнят. Единствено една моя приятелка я помнеше,а тя дори не беше на сватбата. И да ви кажа, никой освен мен не я помни,все аз подсещам.
    С най-най-добрата ми приятелка също не си помним датите. Обаче не е повод за сърдене.Просто,когато мое дете, или аз , звъня и казвам - търсиш ме да ми честитиш еди какво си?И почваме да се хилим.

Проблемът е, че свекървата на Sherilyn няма кого другиго да попита освен сина си за рожденния ден на снаха си и Sherilyn е чула този разговор. И аз не мога да запомня на единия ми племенник рожденниа ден, дали е 30 или 31 януари, при това той е на 11 г., та малко като при Sheriliyn се получава. Но си имам мама, обаждам й се и тя ми казва. Cъответно сестра ми не научава.

Пък аз си питам сестра ми. Но с годините сме показали отношение към децата  и такава обич, че това изобщо не я обижда. Тя знае,че не помня . Винаги ме спуква от майтап.

Хаха, вярно е. Свекървата може да пита майка ми и мм. Вероятно е по-добре да пита мм. Само, че тя не пита кой е денят, а живее с вярата, че е вчера. Други години ме е поздравявала на други дати. По-добре е да попита мм, като знае, че наближава и да е точна.


Като цяло отношението й ме дразни. Къде не знае датата, къде ме оприличава на украшение в дома на детето й.. години наред не ми е подарила и цвете за рд или друг празник. Нямам против, нека е така. И една година се сеща нашата и ми казва “скоро имаш рожден ден, какво да ти купя?” И аз шах и мат! Знам я, че няма кинти, работи за 1000 лв. А аз съм кипра и само като ме види човек е наясно, че съм по гримове и мазила. Един лак за нокти да ми купи за 5 лв за мен ще е достатъчно. А тя ми вика какво да ти купя??? Ами ти 6-7 години не си се сетила.. сега какво да ми купела. Аз всичко си имам. Какво да й кажа? Харесала съм си La Vie est Belle, към 160 лв е.. аз не съм от тия хора, които си казват, че искат подаръци. С мм дори понякога не си правим и е напълно ок. Ама ще ми купи тя…

Ох, Sherilyn - със свекърва ти просто сте...много различни.
Не е лош човек тя. Обикновена жена е, родила и изгледала твоя чуден мъж. Просто на теб трудно, доста трудно може да ти бъде угодено. Само като те види човек, нагласена, кипра и е наясно, че каквото и да прави, каквото и да каже, няма шанс.
Няма кинти, работи за 1000лв. еххх:)))) Какво ли да ти купи с тия никакви 1000лв. по-добре нищо/
Мила е тази жена, по това, което разказваш - опитва се, но е трудно.
Няма нужда да ми купуваш, благодаря ти, много мило, че си се сетила - е един възможен отговор.
Приеми, че това е възрастна жена, по друго време е била млада, друг живот е живяла. Ще ти бъде много от полза, някой ден като имате дечица, в това съм сигурна.
И изобшо с лошо не го казвам, много ми приличаш на моята приятелка, даже направо бих казала, че е тя, но има и разлики в разказите. Обичам си я много, но и тя е като тебе кипра и не успява да усети, че понякога наранява околните, че понякога те се опитват, но има недостижими критерии.

Съгласна съм с предния коментар. Момичета, нужни са търпение и толерантност И от двете страни.

Виж, до една степен и аз съм съгласна. Обикновена жена е. За много неща бих казала, че има добро сърце и проблемът с нея ми е комуникационен. Тя е човек от друго време. Аз й се ядосвам на изказа и на поведението. Не е проблема, че взима 1000 лв. Аз от нея нищо не искам, отгледала си е детето преди 20 г. Сега дори и мен ме е яд, че не се глези, понякога аз й правя дребни подаръчета от рода на парфюмче, което просто знам, че няма да си купи дори да й се иска.

Аз съм млада, работя за добра заплата, нямам големи разходи и определено си позволявам неща. Не съм от тези, които не излизат от мола. Напротив. Но ако харесам нещо, купувам си го. Имам афинитет към козметики, постоянно ползвам и дори слабо да ме познава човек, с някоя дреболия като гланц за устни или лак за нокти ще ме зарадва. Не държа на скъпи подаръци. Изобщо даже. Просто е лесно да ми избереш нещо, като знаеш, че без грим рядко излизам от вкъщи.
Не искам да я обидя, че взима малко пари или нещо подобно. Даже ще ме е яд ако ми купи нещо скъпо, за да не се ощети!

Sherilyn, ще си позволя да ти дам един непоискан съвет. Ако не се бъркам ти писа че сте изгубили близки хора, вкл. баща ти миналата година. Тези загуби трябва да ни покажат колко ценни са хората около нас( всеки със своите кусури), за колко кратко сме заедно и как трябва да ценим тези мигове и да не се дразним на маловажни неща.
Пишеш, че те дразни изказа на свекърва ти, но приеми, че тази жена е такава, това е бил нейния изказ през целия живот и няма тепърва да го промени, дори и за да я харесаш. Просто тогава няма да е тя. Щом не прави нещо за да ви раздели със сина й, не ти мисли лошото и не цели да те нарани, това са бели кахъри. Като ти се обади по-рано или по-късто го приеми с усмивка и се замисли, че макар да не уцелва деня, все пак опитва около него и мисли за теб. Усмихни се и продължи. За това, че си украшение към дома на сина, не го приемай като нещо лошо, а като комплимент. За подаръка-щом няма възможност избери си нещо по-дребно, книга, чаша за чай и нека ти я вземе-така и ти ще го ползваш и тя ще е щастлива, стъпките трябва да са от двете страни и нещата се получават( особено когато отсреща не е говедо, а просто сте различни хора с различни виждания)
П.С. нчНе се заяждам с този пост, просто един ден тези хора няма да са сред нас, ще липсват на синовете и внуците си, и малкия компромис ще ни се отблагодари.

Боряна, в някакъв момент всеки ще си отиде, но това не означава да се примиряваме с всичко и да толерираме лошо поведение, защото след време човекът ще ни липсва. В случаят е нещо дребно, но ако човекът отсреща се държи зле с нас, докарва ни физически и психически дискомфорт, злослови и плете интриги, не виждам защо да го търпя. Никога няма да си кажа "Еййй, мъжът ми как ме биеше едно време. Иска ми се да е жив и пак да ме бие." (Това пресилено, разбира се)