?Въпроси всякакви за СО? 2023

  • 373 228
  • 8 160
# 5 535
Споделяй ти, щом имаш нужда. Някои хора са по-интровертни и споделянето ги кара да се чувстват още по-зле. Мен лично ще ме вбеси настояване да споделям нещо, което съм преценила, че не желая.
Виж целия пост
# 5 536
Помощта трябва да е кризистна, на момента, и освен непосредствено възпиране да се изразява в моментално търсене на специализирана помощ. Заплахата за самоубийство никога не трябва да е причина и повод да останеш отвъд женанията си с даден човек. Това не е начинът той да те задържи и това трябва е ясно.

Ами всъщност нагълтал се е с витамини. Обикновено тези, които казват, че ще се самоубият не го правят. Но в случая , щях да съм запалила с двеста. Говоря с родителите му и изчезвам.

Откога се умира от витамини? Аз съм била свидетел на няколко тръшкания, в които демонстративно се лапат (безобидни) хапчета. Търси се да се предизвика паника у другия, внимание, да се наложи волята. Разбира се, не всеки случай е такъв. Затова съм съгласна с Лизи, че първият път винаги трябва да се взима насериозно. След което обаче трябва да се направи внимателна диференциация на причините и целите на поведението. Защото, за съжаление, това е много чест способ, освен на всичко друго и на насилници, да налагат своето и да държат жертвата длъжна и виновна. Човек, който иска да се самоубие, дали ще каже, че ще се самоубие заради теб? Или че  ще го направи, ако се разделиш с него? Какво постига той с това?
Виж целия пост
# 5 537
Зависи връзката ви на какъв етап е, но и аз рядко, почти никога не споделям драми от работата ми.
Силно съм разграничила личен от професионален живот.

Може би не иска да пренася проблема, а да се отърси от него. Като чета, ще го издраматизираш, ще се опитваш да помогнеш, ще следиш за развитието, а всъщност няма да може да се отпусне дори и с теб от проблемите.
Виж целия пост
# 5 538
Здравейте,дами. За първи път пиша в групата и четох последните коментари,че са за по-сериозна тема, моето запитване не е толкова,но ми се иска да чуя и странично мнение. Какво мислите ако партньора ви каже,че не си споделя с вас личните проблеми и не чувства нужда,защото не засягат връзката и споделянето няма и да помогне. За това гледа да не му влияят на настроението,когато е с мен. На мен ми стана доста кофти да го чуя,понеже аз смятам,че за това сме във връзка да си споделяме и лични, и общи проблеми. Нали това е уюта на връзката да можеш да си споделиш и да имаш свързаност с някой, а и смятам,че е важно да се знае другия с какви проблеми/тревоги си има работа, чисто за опознаването му,но той смята че не е важно.
Смисъл така като не ми казва, в моята глава всякакви неща излизат, отделно мисля,че е и субективно дали засягат проблемите му връзката или не. Обидно ми е,че ме държи настрани,дори с предтекст,че не изпитва нужда да ми споделя проблемите си. Не се чувствам част от живота му така. По принцип не обича много да споделя, такъв характер е, но се чудя дали имаме различни виждания в това отношение за връзката. За мен паррньора е човека, с който ще мога да споделя всякакви тревоги и ще се подкрепим.

Ами не, някои искат поне в къщи/с партньора да се абстрахират и да не го нищят.

Уважи желанието му.
Виж целия пост
# 5 539
На ниво "гаджета" ми изглежда нормално да не е задължително споделянето. Ако живеете заедно, вече е друго.
Виж целия пост
# 5 540
Наистина зависи на какъв етап са отношенията ви и също за какъв тип проблеми става въпрос.
Лично аз също не споделям обичайните служебни проблеми. Вече, ако става въпрос за някакви ключови промени - преструктуриране, което ще ме засегне, предложение за релокация и т.н., ще кажа.

Имай предвид, че мъжете са доста различни от жените когато става въпрос за проблеми. Те предпочитат да ги решат директно и нямат нужда от напоително обсъждане, пък събиране на кураж и подкрепа и т.н. В този смисъл не виждам нищо толкова странно в поведението на партньора ти.
Виж целия пост
# 5 541
Според мен, ако не ги споделя на теб, то със сигурност на друг ги споделя.
Хората имат нужда от споделяне, някои споделят с напълно непознати, други само с много близки хора, трети таят в себе си, но рано или късно и те споделят.
Виж целия пост
# 5 542
звучите като да искате да ви споделя за да може после и вие да споделяте. на егоизъм ми мирише. /ако желаете да споделите нещо просто го направете
Виж целия пост
# 5 543
Според мен, ако не ги споделя на теб, то със сигурност на друг ги споделя.
Хората имат нужда от споделяне, някои споделят с напълно непознати, други само с много близки хора, трети таят в себе си, но рано или късно и те споделят.
Зависи какво разбираш под споделяне. Аз винаги съм била супер самостоятелен човек в решения и действия и даже не се сещам случаи, в които да съм имала нужда да споделям с някои някакви проблемни моменти - нито житейски, лични, нито служебни. Да, в някакъв момент мога да уведомя, но то е точно това - съобщаване на някакъв факт, случка и т.н., а не "Чакай да ти споделя в каква ситуация се намирам", а камо ли да търся съвет.
Виж целия пост
# 5 544
Аз съм от хората, които смятат, че дори и във връзка човек трябва да има лично пространство и 100% отдаденост не ми е ок. Така че съм на страната на мъжа, сори. Като не иска, не споделя.
Виж целия пост
# 5 545
на мен ми звучи като неувереност, несигурност дали е важна за човека, също и някакво желание за контрол, може би ревност, от страна на анонимната..
Виж целия пост
# 5 546
Глупости, всички споделяли рано или късно. Аз съм от хората, които споделят много малко от вътрешния си свят. За нищо на света не бих изтърпяла някой да ми дудне да споделям. Едно време майка ми така - споделяй, аз съм ти майка, всичко трябва да ми казваш... е, казвах и се чувствах отвратително, като изнасилена. В един момент осъзнах, че дори да не споделя, тя няма да разбере какво ми е в главата и започнах да слагам цедка. И до ден днешен съм си така - каквото преценя, споделям, ако не желая - не споделям. Мъжът ми е най-близкият ми човек и с него споделям най-много, но в никакъв случай всичко. Имам лично пространство и не допускам никого в него. Не изнудвам и другите да споделят, ако не искат.
Виж целия пост
# 5 547
Аз споделям почти всичко, но аз съм по-оворена.Приятелят ми понякога не споделя неща от работата си, но ако го усетя , че нещо е тъжен/ядосан и го питам.
Това не задължително, ако човекът не желае, но може да се отрази на връзката, ако почне да е все начумерен или стресиран.

Ако не ви влияе негативно, не го притискай.
Виж целия пост
# 5 548
Глупости, всички споделяли рано или късно…..
…Мъжът ми е най-близкият ми човек и с него споделям най-много, но в никакъв случай всичко.
Точно това имам предвид. Пред най-близък рано или късно си споделяш дали всичко, дали две и три неща, които си прецениш, обаче да си във връзка с някого и съвсем нищо да не споделяш на мен не ми се струва нормално.
Е, освен, ако не става дума за връзка само заради сексуални отношения/ за една нощ или нещо несериозно поначало.
Аз също имам лично пространство и не всичко казвам, обичам да слушам повече и най-различни не толкова близки хора непрекъснато ми споделят.
Иначе, ако реша да споделя нещо, зависи много какво е то, бих го казала на ММ, не виждам защо да имам проблем да го споделя и да не ми е удобно.
Виж целия пост
# 5 549
Човекът е казал, че не желае да си разваля настроението, когато са заедно, да не я товари с излишни неща, които не влияят на връзката - пише си го в поста. Е от какъв зор тя се напъва да го скапва и когато се видят?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия