?Въпроси всякакви за СО? 2023

  • 373 228
  • 8 160
# 5 640
Това не са никакви отношения. Щом имаш толкова голям син , си достатъчно възрастна и опитна , до сега трябваше да ти светнат червените лампи. Не, че не може , просто не иска. Май си му за забавление от време на време явно.А и щом те крие , ти сигурна ли си, че реално няма жена?!
Виж целия пост
# 5 641
Анонимна, не се занимавай.
След мъж и автобус не се тича.
По изключение след автобус може, ако е много важно да го хванеш.
Не му пиши повече.
Виж целия пост
# 5 642
Благодаря на всички за коментарите и съветите! Доста отрезвително ми подействаха. А и като си препрочетох поста..наивно съм поддала. Заблудило ме е началото и ми се е искало и съм се надявала, че ще продължи по същия начин. Уви не.
Виж целия пост
# 5 643
Със сигурност те разиграва  докато си търси и друго по-добро!

Не се залъгвай,още повече- няма действия от негова страна.А и в днешно време голяма част от онлайн запознанствата са несериозни и няма как да знаеш,да вярваш на човек от разстояние и да му имаш доверие,че си само ти маймунката на клона...
Виж целия пост
# 5 644
Хора, как живеете с решенията си, когато сърцето ви иска друго, а знаете, че сте постъпили правилно(уж)?
Разделих се с приятеля си след 3 години, много го обичах, знам, че и той мен, имахме си много специални наши моменти, трудности също, през които минахме, аз усетих, че искам вече да направим крчака напред, да живеем заедно, да опитаме да създадем семейство. Е, опитахме, заживяхме заедно, казваше че се чувства много добре с мен вкъщи, но в един момент започна да забягва, да се връща в неговия си дом, да ме оставя сама по цели дни и не ми даде ясно обяснение защо го прави. Казваше, че всичко е наред.. месец така, започнаха много караници и се разделихме по моя инициатива. Каза ми на раздяла че много ме обича и не иска да се разделяме, но не е готов за това, което искам аз и не може да ми го даде. На 30 години съм, сметнах, че нямам време за губене да чакам да узрее и затова приключихме ...

Много съм нещастна, а не би трябвало, и съм в постоянен дисонанс на приказки и чувства. Обичам го и се самоубеждавам, че постъпих правилно, но душата ми страда и умувам можеше ли да е иначе.
Виж целия пост
# 5 645
След време ще погледнете назад и ще си кажете колко хубаво, че сте се осъзнала навреме.
Явно не е вашият човек, достатъчно време сте си дали и щом не е проработило, то значи си е имало причина/и.
Започнете да излизате, намерете си хоби, нещо, което да ви разсейва от мислите за него. Не е нужно веднага да се влиза в нова връзка, за да го забравите, но рано или късно това ще ви се случи и ще сте щастлива.
Виж целия пост
# 5 646
Още един "мъж", който до трийсет и кусур години, не може да изпълзи изпод полата на мама.  Не съжалявай, тоя и на 50 да стане, и деца, и и дом, дори и собствен бизнес да има, пак ще тича непрекъснато под на мама си шарената фуста, или още по лошо, ще ти я доведе вкъщи....
Потърси някой, когото мама го е отбила навреме от сисата😂
Виж целия пост
# 5 647
Анонимен, ами човекът съвсем си е заслужавал да го зарежеш просто. Аз загърбих брак над 10 години с три малки деца, без да се обърна назад. Като знаеш, че нямало е как да продължите заедно, какво изобщо има да го мислиш? Като дойде време разделно, най-тъпото е пак назад да гледаш.
Какво ти умува душата? Искаш да се върнеш пак сама да ревеш, ама на думи да си си с него ли?
Виж целия пост
# 5 648
Ами трудно се живее, когато имаш чувства и трудно се продължава напред.
Заместваш човек с друг човек и се надяваш,че този път ще се получи.
Иначе живота преминава в мислене какво е могло да е,а не е било
Когато взаимоотношенията ви зависят от теб и твоите решения,не би трябвало да се измъчваш, защото имаш избор ти да решиш какво е най-добре за теб.
Когато са оставени на течението или изцяло зависят от другият партньор във връзката,тогава стигаме до желание, любов, отговорност..или просто си губите времето   взаимно.   
Анонимен, ами човекът съвсем си е заслужавал да го зарежеш просто. Аз загърбих брак над 10 години с три малки деца, без да се обърна назад. Като знаеш, че нямало е как да продължите заедно, какво изобщо има да го мислиш? Като дойде време разделно, най-тъпото е пак назад да гледаш.
Какво ти умува душата? Искаш да се върнеш пак сама да ревеш, ама на думи да си си с него ли?

+1
Виж целия пост
# 5 649
Аз не мисля,.че са чувства това, а явно просто не си намерила друг междувременно и почва циклене в "ами ако"... Само че тук няма "ако", не е като да си имала някакъв избор и нещата да са могли да са други. Надявам се, че не си общувате като "приятели" и не му висиш във ФБ да гледаш какво прави.
Виж целия пост
# 5 650
Ще минеш етапа "ама то само това ни куцаше, всичко друго ни беше наред". Не е било наред, или поне не е бил той човекът. Защото ако е бил, след време щеше да поиска да гледате в една посока, да има развитие. Те нещата си следват естествен ход, в колелата на който той активно е слагал прът.

Ще минеш през период "ама той толкова ме обичаше". Не. Повече е обичал себе си.

Ще минеш през периода "може би ако му бях дала повече време". Колко повече? Звучи ми като да сте опитали в разумни срокове.

Горното ти го пиша от опит в същата такава ситуация, и то в моя случай човекът дори и не се престраши да опитаме да заживеем заедно, ами го играехме гадженца две години, преди да се сети, че аз това дето го искам, той едва ли ще може да ми го даде. Не си губи времето, животът е един. Кратък е и е ценен.

И още нещо. Той ако толкова те обича и държи на теб, в момента, в който усети, че те губи, ще изрови земята, за да поправи работите между вас. Не ти да се чудиш ама ся трябваше ли да късаме, какво щеше да бъде, дали не сгреших... Щото пак, хора сме, имаме слабости, но имаме и приоритети. Ти явно не си приоритет за него, иначе досега да е цъфнал да се извинява и да прави постъпки да се събирате. Ей това на мен ми беше трудно да го осъзная, щото в нашите отношения винаги той ми беше приоритет и дори не се замислях за обратното. Все на него да не му развалям рахата, той да е добре, да няма емоционални сътресения. Едва години след това си казах "Ча'й малко. Ами аз?"
Честно, години ми отне. Недей да губиш толкова време.

И да, не знам дали героят от моята история е сингъл в момента, но е факт, че няма по-сериозна връзка от нашата, доколкото изобщо е била такава. А минаха колко... 7-8 години, откакто сме се разделили. Просто има една такава порода хора.
Виж целия пост
# 5 651
Не се следим в соц. мрежи, не се търсим, не си звъним. Веднъж сме комуникирали след раздялата за да се уговорим да си вземе малкото останал багаж от вкъщи. Тогава като го потърсих изстреля как много ме обича, съжалява и да му простя, аз му отговорих че няма какво да му прощавам, никой не е виновен че искаме различни неща. Поиска ми време защото не е готов да ме види. Избягва ме ако ме види навън/случвало се е 2 пъти за 2 месеца/. Мъчно ми е че се развиха нещата така, много мисля за времето което имахме заедно и не знам дали и аз не съм била твърде напориста. Споделяхме толкова много а сега се подминаваме. Правя се на корава, но ми е ужасно мъчно отвътре и ми липсва.
Искаха двама мъже да излизат с мен, отказах. Хубави, точни хора, но сърцето ми е заето от този който зарязах. Пак казвам, знам че постъпих възможно най-правилно .. но явно ми трябва повече време да живея с последствията от избора си.

Писала съм преди горния пост, който е много точен. Благодаря, CountryStrong, почувствах се разбрана.
Виж целия пост
# 5 652
Според мен човекът има нова връзка. Гледай напред и това е. Аз досега и с двамата нови кандидати щях да съм излязла.
Виж целия пост
# 5 653
След три години връзка си била напориста?! Я не се обвинявай, просто този не става. Решил е, че иска да скъсате, но понеже няма куража да го каже е започнал да шикалкави - не съм готов, още е рано, искам време да помисля и други простотии. Решил е, че да живеете заедно е грешка, но не, защото му е "рано", а защото е осъзнал, че не иска да живее с теб. Явно след три години чувствата при него са се изпарили. Дай шанс на някой друг и не го мисли този. Ако те е обичал досега да беше дотичал при теб, а той даже те избягва. Тегли чертата и не го мисли. Ние с ММ заживяхме заедно на четвъртия месец, а ти след три години си била напориста?
Виж целия пост
# 5 654
Анонимна, сега в началото докато е прясна раздялата сигурно не ти е лесно, но ще става все по-ясно с времето, че си постъпила отговорно спрямо себе си. Мъчиш се, защото който взема решението, той изнася отговорността, затова и много хора подсъзнателно предпочитат и даже предизвикват партньора да ги зареже, само и само да не поемат отговорност за случващото се. Ти, от своя страна, си постъпила като зрял човек, с времето ще свикнеш с емоцията и ще изградиш толеранс към дозата несигурност в бъдещето, която придружава всяко по-сериозно решение.
На по тридесет години сте, заедно от три, у него не е имало инициатива за развитие на отношенията ви и не е реагирал добре когато инициативата си я проявила ти. Дала си време и шанс на тази връзка, време е да погледнеш напред.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия