Случи ми се нещо странно XXVII

Няколко столетия ежегодно се случва този необичаен феномен  - чудото с кръвта на св. Януарий. Застиналата кръв *оживява*, преминавайки в течно състояние.». Чудото се повтаря на 19 септември/денят на мъченическата му смърт/, в първата седмица на май, понякога на 16 декември и в случай на предстоящи катаклизми.
Този случай хвърля предизвикателство на съвременната наука и основните закони на физиката.
Учените се сблъскват със загадка, която не е по силите им да обяснят. Втвърдената кръв на човек, живял в четвърти век от н.е. внезапно преминава в течно състояние. Предо очите на всички променя цвят, маса, обем.

Удивителното събитие се случва в различно годишно време и независимо от температурата/тя се колебае от 5-6 до 30-32 градуса/ на реликвария, където се съхранява кръвта. Понякога при отварянето му , тя вече е течна.
 Но е имало случаи, когато остава в застинало състояние даже в дни на усилена молитва.
Единият от случаите е през 1527 година, когато чумата отнася над 40 000 души.
В днешни времена - през  цялата първа седмица на месец май 1976 година, въпреки молитвите, кръвта не се втечнява. Тогава на 6ти се случва земетресението в Теремото дел Фруили /магнитуд 6,5/.

 Учените са поразени от изменението на обема на кръвта - понякога разтваряйки се, тя заема целият съд, понякога се свива до минимален течен размер. Цветът варира от ярко- червен до охра.Изменя се даже и масата.
Което е в пълно противоречие със законите на физиката.
Понякога се случва мигновено, друг път минути или цял ден.
Физики и хематолози са на мнение, че съхранението на кръвта в протежение на седемнадесет века в морфологически неизменно състояние и неочакваните изменения като обем и маса, както и връщането в изначално състояние, не могат да бъдат обяснени.
Всички опити да бъде повторен такъв опит в лабораторни условия, претърпяват фиаско.
    Спектографският анализ потвърждава извън всяко съмнение, че става дума за артериална човешка кръв без никакви добавени чужди химически вещества.
Хипотезата в Средновековието, че в кръвта е доливано някакво вещество, отпада, защото археологическият анализ доказва, че запечатката на съда  е от IV век, а отварянето му е възможно само чрез разбиване.
Учените стигат до следния извод *Законът за съхранение на енергията, принципите управляващи желирането и разтварянето на колоидите, теорията за стареене на органичните колоиди, биологическите експерименти с втвърдяване на плазмата: всичко това доказва, че въпросното вещество хвърля предизвикателство на всеки природен закон и всяко обяснение, което не потвърждава свръхестествен произход.
Кръвта на св.Януарий е жива, пулсираща субстанция, а не плод на сляпа набожност, но и знак за вечен живот и възкресение.*

Свети Януарий приема мъченичеството, защото идеите на Христос са били за него най-висша ценност. Историците потвърждават факта, че епископът на Беневента извършва смъртния си подвиг в Поццуоли в 305г.
По време на християнските преследвания от император Диоклециян/234-313 от н.е./ е арестуван дякон Сисоний. Епископ Януарий протестира срещу несправедливото обвинение, а в отговор наместникът Драконций арестува него и го осъжда на смърт.
Обезглавяват го на 19септември 305 година.
След екзекуцията една християнка събира в съд част от изтичащата му кръв, която се съхранява днес в катедралния храм в Неапол.
 Реликвата е поставена в параклис, построен в началото на XVI век в знак на благодарност за спасението то чумата през 1526г. В брониран шкаф има реликварий, а в него двата съда от  IV век.
Единият е по-голям и пълен до две трети, в другия има малко кръв. Съдовете са запечатани с твърд восък, който е вече на 16 века.
Всички изследвания са били правени само с помощта на спектрален анализ.
Ежегодно на 18 септември, в навечерието на мъченическата кончина на св. Януарий пред катедралата се събират тълпи от народ.
Рано на следващото утро, начело на процесията застава кардинал, с когото всички се отправят към параклиса с кръвта на светеца, и който взема реликвата.
Обхожда главния неф и останалите помещения за да покаже на народа какво се случва в стъкления съд. В течно състояние тя остава осем дни, като на повърхността се появяват мехурчета и все едно ври.
Осемте дни на чудото на св. Януарий са дни на молитвено бдение, знамение, пробуждащо живата вяра в реалното  Божие възкресение.
Паметта на св. Януари Православната църква отбелязва на 4 май.