Случи ми се нещо странно XXVII

Ааа, не така! Бързо да разказваш историята, моля, защото това е най-интересната част от горното изложение.
Баш си е прекалено  за нас смахнатият разказ.

Апартаментът/къщата нови ли са били? Ако не сте първи собственици е възможно да е станал инцидент преди време и детето наистина да е виждало "нещо". Или да е станала зпололука по време на строежа? Чела съм, че децата до определена възраст имат връзка с други светове и виждат неща, които ние не виждаме. Включително на позната детето беше видяло на поляната в тяхното село наскоро починала баба. А беше голяма, над 3-4 г и съвсем ясно беше описала на майка си какво е видяла и описанието съвпадаше.
Мен много ме е страх от такива неща.  Радвам се, че близките ми, които са починали, не ми се явяват. Надявам се така да остане и за напред. Сънувам ги, но рядко.

Апартамент е,ние сме втори собственици. Първите са си живи и здрави. За съседите не зная,но не съм чувала за инциденти.
Друго интересно за синът ми, като малък много дълго време си имаше въображаема....джунгла. Имаше си място,на което си измисляше, че има всякакви неща,че си има еди си каква къща,има еди какви животни там, растения разни. Разказваше ми какво ново става,например че се е родило ново бебе прасенце и всякакви щуротии. Един ден ми разказва ,,Мамо,а в джунглата ми дойде дядо ми. Носеше едно нещо, такова метално с дървена дръжка,за рязане на дървета(брадва,но той не знаеше тогава какво е това) и ми показа как се катери,на едни високи скали,с въжета.
Направо се препарирах и не знаех какво да кажа. Баща ми умря като се роди детето. Буквално бях в родилното като ми се обадиха да ми кажат. Не бях му говорила до тогава нищо за него,изобщо не е ставало въпрос за дядо му. Снимки не е виждал. Баща ми беше алпинист,предимно скално катерене. Направил е много от маршрутите,по които сега катерят алпинисти във Врачанският край. Последните години ги прекара сам(такъв си беше,обичаше да е сам) на вилата, често се разхождаше с брадва в ръка.
Явно е ходил на гости във въображаемата джунгла на внук си.
А аз като малка си имах домашно духче,или там както се нарича. Появи се като бях на 6-7г и остана с мен до към 15годишна. Смени няколко жилища с мен. Провите му бяха да крие неща,които ми трябват. Ако бързам,като му се помоля ми ги връщаше,на възможно най-видното място. Например търся си учебник,обикалям цялата къща,оглеждам на всякъде. Като му кажа ,,духче,моляте,върни си ми учебника,много ми трябва,, в следващия момент ученбика е на пода по средата на стаята. Или на кухнен ската маса,на която няма нищо друго. Абе,на места,на които няма как да не съм го видяла. Не само аз съм търсила ,понякога цялото семейство търсим нещо и го няма,докато не помолим да ни го върне. Не знам защо си тръгна,но вече никой не ми взима нещата.

А виждала ли духа?

Неее, дано никога не видя нищо такова,че ще се гътна от ужас.
Невидимо присъствие. Но не беше злонамерено, играеше си.

В една от книгите на Лиана Антонова съм чела, че децата до към тригодишна възраст имат спомени от минали животи. На мен ми беше интересно и с една приятелка гледахме нейното дете дали ще говори нещо, което няма откъде да знае, но не видяхме такива прояви. Но това дете например беше необичайно сръчно за дете още от малко. Като дойдеше у нас, умираше да прави кафе в кафеварката и много сръчно го правеше, изобщо не разсипваше кафето, въпреки, че беше много малка. Тази, същата приятелка, разказваше за познато дете, което виждало много същества в стаята, които никой друг не вижда. Говорело за тях все едно всеки ги вижда, тоест не го смята за нещо извънредно.

Много интересни истории. Винаги обичам да общувам с деца, защото те все още имат спомен от предишните животи и виждат това, което е невидимо за възрастните.

Племенницата ми наскоро беше казала на майка си, че на небето има къщичка, в която живеят всички от семейството и тя скоро е дошла от горната къщичка долу. Явно е имала предвид рода в сегашния живот.
Аз наскоро сънувах дядо ми, който почина 2019 г., как изказваше стените на къща. Строеше я и знаех, че когато я завърши, някой отдолу, ще отиде горе при него. Баща ми или баба ми ще са май.
Още много истории с деца имам.

Аз не знам дали съм разказвала тук за моя "случка". Вероятно са изтрили поста, мен в тази тема ме банват, каквото и да напиша.
Правих си регресия (сама вкъщи) и се видях като рускиня - Губрешкова. Първо бях в Русия и след някоя година в САЩ - работех като учителка. Беше по време на втората световна война. Името на града в САЩ беше Денмарк и имаше много езера. Удави ме мъж (мой любовник) в едно от езерото. Интересното е, че с този мъж в сегашния ми живот също имах отношения.
След регресията проверих град Денмарк в САЩ. Много трудно го открих, но открих такъв в САЩ. Denmark, Maine - изключително малък град, известен с ... езерата си.
Имат страница във фб и от години обмислям да се свържа с общината и да попитам дали 50-тте там е живяла рускиня Губрешкова, но леко ме е страх, че ще има такава

Толкова бързо ли става прераждането? Мисля, че са по-големи периоди. Няколко пъти съм сънувала как тичам по павирани улици и ме преследват тежки стъпки на ботуши. Мислех, че е от Втората световна война. Бях споделила и ми казаха, че не мога толкова бързо да се преродя.

Напротив, може. Изборът е твой. От 20тте години до сегашното ми раждане, съм се прераждала 3 пъти, сега е 4тото ми.
20тте съм била войник в балканските войни - видях се в планина, имаше сняг, бях около 20-годишен. Умрях.
После рускинята. Умрях на около 30.
След това, около 70тте - бях младеж, болен от рак и усетих как моите приятели ме придържат от двете страни, за последна разходка. Бях в СССР. И след това се раждам аз.
Сегашната ми мисия е да се "запазя" до дълголетие. Да видим

Наскоро моя позната,с родителите си катастрофира(катастрофата не е в нашия град)Няколко часа след това сина ми изпрати свой приятел да я посети в болницата и да види дали има нужда от нещо.В болницата са приети доста хора от катастрофата.Приятеля на сина ми доста дълго я търси и накрая спира една жена(не е от персонала) и тя му казва ,че ще го заведе до стаята.Двамата влизат при моята позната,той и оставя пари,жената също.Пак двамата посещават и родителите.Тръгвайки от болницата,приятеля на сина ми иска да и даде парите,които тя е дала,но жената отказва с думите :"Ти си дошъл да помогнеш и аз за това съм дошла" и си тръгва.В началото на посещението моята позната си е мислела,че те са заедно(тя не познава приятеля на сина ми не познава и жената),когато разбира,че не са,пита жената кой я праща,а тя и е отговорила: "Ти нали знаеш,че имаш един приятел,твоят ангел пазител.Той ме праща" Тогава момичето е било в шок и не е обърнала внимание на думите,но така и никой не знае коя е жената.И как след като не е от персонала на болницата и при положение,че много хора от тази катастрофа са приети,как по имената,води приятеля на сина ми в точната стая ,при точното момиче

Като мъничка баба ми често ме питаше нещо, което не разбирах. Да съм била някъде на около 5-6 години. Ясно си спомням ситуациите, обстановката, думите й. Питала ме е на няколко пъти. Едва преди няколко месеца или близо година се сетих за въпросните случки и осъзнах какво е имала предвид, и побързах да пиша на сестра ми. Като всички деца двете сме се отделяли и сме си говорили типично по детски, но същевременно и сериозно. И аз съм питала сестра ми - “Ти помниш ли, когато аз ти бях майка.“

Нищо не разбрах от горния пост.

Синът ми, когато беше малък често боледуваше от гнойни ангини и вдигаше екстремни температури. Обикновено след спадане на температурата започваше да извършва действия, които преди това не можеше да прави. Напр. говореше само с определени думи, след спадане на високата температура при едно боледуване започна да говори с цели изречения. Тогава го лекувах с хомеопатия и хомеопата ми казваше, че при високата температура децата изпадат в нещо като транс и правят връзка с друг "свят". Може би заради това аз имах силна телепатична връзка с него и до 7 год. имаше невидимо приятелче, което беше наречено "звук". Когато беше на 6 г. кандидатства в едно училище, имаше приемен изпит, за една от задачите бях много озадачена как е стигнал до отговора, а той ми отговори "звук ми каза да го избера". Сега вече е голям и не си спомня тези неща, но често споменава, че сънува определени безобидни събития, които след това  се случват в ежедневието му.

ДамаТрефа, явно не мога да го разкажа по-ясно.🙂
Поемам си въздух и нов опит.😀

На около 5-6 -годишна възраст баба ме питаше, дали си спомням как съм питала сестра ми - “Ти помниш ли, когато аз ти бях майка?". Явно тези случки са били преди да навършат 5 или 6 годинки, защото баба ми ме питаше пред свършен факт един вид, но пак съм била доста малка да осмисля казаното от нея.

Сетих се и аз да споделя нещо което бях забравила.
Бях придружител в болницата. Една сутрин докараха един възрастен човек след операция, когато се събуди започна да изпада в паника, да вика от ужас. Когато отидох да го успокоя започна да ми обяснява от какво се плаши. Виждал в стаята черни същества като дяволи, с дълги опашки, страшни, космати, рошави, зъбати, постоянно тичали като бедни в стаята по тавана  и стените се катерили, пребягвали по пода. Успокоявах го, че няма нищо такова. Молеше ме да ги прогоня. Правих се че ги гоня, а той ми казваше, че и по мен ходили и дори се разсърди, обиди, че съм се правила, че не ги виждам. Не бях виждала толкова уплашен човек до тогава. Не можеше да спи от страх. Това продължи няколко дни. Аз тогава си го обясних, че е от упойката която са му я сложили за операцията.