Случи ми се нещо странно XXVII

  • 104 381
  • 831
# 540
Аз знам отнякъде, ама не помня откъде, че душата напуска тялото, преди да изпита болката при изгарянето на клада, падането от небостъргач и т.н.
Та - най-вероятно е така.
А от майка си знам, тя беше медицинска сестра, че рожденият ден на човека е критичен и когато е в тежко здр. състояние и наближава неговият рд, очакват, че в този ден душата му ще напусне тялото.
Виж целия пост
# 541
Аз имам теория, която многократно се е потвърждавала с мои случки и такива на мои познати, че когато човек изпитва near death experience или силна болка или някакъв шок, който тялото не може да понесе, чисто на физическо ниво, душата излиза от тялото, докато се регулират жизнените показатели. Същото се случва и когато смъртта започне да настъпва, само че тогава душата излиза няколко дни по-рано (не съм сигурна, обаче дали във всички случаи, но май да. Защото душата знае, че смъртта ще настъпи и излиза предварително, за да може тялото да "понесе" шока/болката. Затова хората усещат кога ще умрат, няколко дни преди това). Всъщност, душата не излиза изцяло, а по-скоро част от нея е тук, другата вече е някъде там, нещо такова. Имам доста преживявания и доказателства по темата, затова си правя такива изводи.

Та, случката със съфорумката е поредното доказателство, че е така Simple Smile
Нямам опит, нито познания, но някои наблюдения мога да споделя: Ден преди мама да си отиде, 13-годишната ни котка, която иначе спазваше дистанция,  изведнъж легна на леглото до нея и я прегърна през горната част на ръката /обви лапичките си около ръката й преди рамото/. Стоя така известно време и когато понечих да я взема, за да не й тежи /не можеше вече милата да каже дали изпитва някакъв дискомфорт/, се притисна силно към мама и не позволи да я вдигна. После се премести над главата й, полежа така и стана сама.
Повече не се повтори това, а на другия ден мама почина. Все си мисля, че котката усети нещо, а за да усети, значи се случва. Аз самата не разбрах какво и как се случва.
Виж целия пост
# 542
KPP, настръхнах след последния ти пост.😊 Би ми било интересно да споделиш какво е мнението ти, че до 40ия ден душата на починалия не напуска къщата.

Ще си позволя да изляза малко встрани от темата, така или иначе често се случва, като се дискутира. Днес разглеждах едни творби на един художник. Една от картините ми привлече вниманието. Казва се After the Burial (След погребението). Нека всеки да направи асоциациите сам за себе си.🙂
Скрит текст:
Виж целия пост
# 543
КРР, абсолютно точно си го описала, до буква съм съгласна с теб. Това си беше.
Виж целия пост
# 544
Вероятно душата и си е отивала. Котките и като цяло животните, усещат всичко на енергийно ниво. Както и децата.

Да не се отплесваме от темата със случките, ще разкажа за нашата котка. Ние в семейството имаме, според нас някаква карма, почти всички жени, от страна на майка ми, се разболяват от рак (женски органи или гърди) и си отиват, преди 50тата им година. Поне 4 жени назад, преди мама.
Когато мама наближи 50 всички започнахме да сънуваме много странни и страшни сънища с нея. Аз сънувах, че ме привлича към нея, като ми казва - ела да те гушна или целуна и като отида и започва да ме души или да ми гризе лицето. Все едно някакъв демон се е вселил в нея. Мъжа и сънуваше, че около нея има някакъв змей и той се опитва да го убие. Беше си правила хороскоп, с цифри някакъв (не ги разбирам) и на 50тата и година свършваше линията и. Тя беше убедена, че ракът идва и за нея. Може и да е било така. Нашата котка, която е с нас от детството ни, винаги е била дива, но някак авторитетна и много справедлива. Котката се разболя от рак на гърдата няколко месеца, преди мама да навърши 50. Почина малко след рд на мама. Мама вече е на 56 и е жива и здрава. Всички сме убедени, че Габи (котката) жертва себе си, за да спаси нас и знам, че е така. Обичаме я Heart

П.П. Сънищата спряха, когато Габи се разболя
Виж целия пост
# 545
KPP, настръхнах след последния ти пост.😊 Би ми било интересно да споделиш какво е мнението ти, че до 40ия ден душата на починалия не напуска къщата.

Ще си позволя да изляза малко встрани от темата, така или иначе често се случва, като се дискутира. Днес разглеждах едни творби на един художник. Една от картините ми привлече вниманието. Казва се After the Burial (След погребението). Нека всеки да направи асоциациите сам за себе си.🙂
Скрит текст:
Може ли линк към творбите? Благодаря!
Виж целия пост
# 546
КРР, толкова хубава история.
И аз имам много дълъг и богат от наблюдения живот с котките. Истина е, че седмица, две, или няколко дни, преди котката да умре душата й започва да се рее. Първият ми случай беше с котаракът Ричи, когото обичах страшно много. Беше здрав, як котарак, но комшиите изхвърлиха бременна неговата любима, пресичайки улицата беше я убила на място кола. И той започна да линее и си отиде малко след нея. Изведнъж. И аз не можех да живея, не можех да дишам от мъка. Не помня същата нощ, която умря, или на следващия ден, но сънувам, че летя нагоре в тъмен тунел и до мен Ричи и Черна, заедно, и ми казват Не се притеснявай , мамо, ние сме заедно и сме добре.
Но какво се случи преди да се разболее няколко дни преди това. Той си имаше любимо място на печка, до гардероба. Там си спеше. И аз, както си стоя и осъзнавам, че ги няма и започвам да го търся в паника. И в този момент виждам, че си е на мястото. Това се потвърди с годините с други котки, които преминаха през живота ми. Някак си не искам да го изживявам това, особено с някого, когото обичаш толкова силно. Ужасно е.
Виж целия пост
# 547
Страхотна е тази картина. И на мен ще ми е интересно да видя линк.

Иначе, за 40тия ден, след смъртта. "Земният" (да кажем) човек е много неща в едно - душа (голямото нещо), дух (да кажем, малката част от душата, която е с нас в този ни земен живот), его, физическо тяло. Към тях са връзката с природата, земята, вселената, всички страхове на егото, всички радости и спомени на човек, емоции, чувства, способности и т.н. Християнството го нарича "Светата троица" Simple Smile

Когато един земен живот приключва, духа се отделя от тялото и трябва да отиде до душата и оттам вече да реши какво ще прави (нов живот, равносметки, "семинари" с по-стари души, щу става по-стара душа и духовен водач/ангел или ще оставе до близките в този му живот, защото нещо си е решил). 40тте дни, всъщност са пътя на духа към душата. Затова се палят свещи 40 дни, за да се освети пътя. Затова покриват огледалата, защото те наподобяват "тунела" и духът може да се обърка. Обаче в същото време духът хем е все още тук (защото не е скъсал връзката с егото), хем пътува към душата. Четох някъде, че егото "живее" до 1 година, след смъртта.
Защо в един момент духа на наш починал близък решава, че ще остане при нас за известно време. Егото е отговорът. Защо обаче това не е правилно. Първо, защото нашият близък може да е решил, че иска да пази някой свой близък. Обаче неговите представи за опазване, могат да не подействат добре на живия близък и да го отклонят от неговата мисия и научаване на уроците в този живот. И после следващия - пак същото. В същото време пък, починалият близък си задържа това да продължи напред и се закотвя тук. Понякога това продължава векове и тези духове забравят как да открият пътя и завинаги си остават закотвени, някои от тях слизат в най-долното ниво и стават сенки/привидения. Затова, аз апелирам всеки, който ме е питал, да изпраща близките си с любов, а да не страда за тях. Те просто продължават напред, нищо не ги боли и са си много добре, като цяло. Решението кой кога и защо да умре, си го взема всеки сам за себе си. Младите хора, които си отиват без време, са решили, че нещо не е ок в този живот и го прекъсват и отиват към следващия и така.
Това е моята теория, отново от лични преживявания и такива на близки и познати Simple Smile
Като цяло, прекалено много са преживяванията,историите и т.н., за да смятаме, че всичко е само един материален свят и после край. То е и наивно Simple Smile
Виж целия пост
# 548
КРР моят живот си е нормален - понякога смешен, понякога напрегнат. Определено натежава към положителната страна. Но не е в това въпроса. Под раждаш се и започват проблемите имах предвид съвсем  банални неща - например силните колики, никненето на зъбите, прекалено бързото израстване на височина. Ей такива физиологични неща, които правят живота черен. И как нещастната нова душа може да заслужи такова посрещане… За какво?
Това с котките е много интересно.
Аз имах предчувствие за смъртта на комшийка. Сигурно месец преди да почине внезапно, всеки път с притеснение поглеждах към вратата ѝ, страхувайки се, че ще видя там некролог. Беше здрава и активна жена.
Виж целия пост
# 549
Raya, ама то тук на земята не е за удоволствия Simple Smile Тук си е сървайвър... със или без теорията за прераждането. Дето имаше един стар виц за папагала едни са в затвора заради курв@лък, други по политически причини...хххахаха

Когато татко умираше (той беше отдавна болен и на легло, но това стана в деня на смъртта му) нашата котка, която си е доста дива и хаплива беше навън. Аз се прибрах от работа и тя ме чакаше на портата- не го прави това. Беше толкова тъжна и вяла и така ме гледаше в очите сякаш искаше да ми каже нещо. Тръгна с мен и стигна до вратата на стаята, където спеше татко, погледна него, погледна мени , каза "Мяу" и излезе. Никога повече не е имала такова изражение. Сякаш разбираше всичко
Виж целия пост
# 550
За момичетата, които попитаха за въпросната картина - авторът се подвизава с псевдоним PhantomPainter.
https://www.instagram.com/phantom.painting/
Виж целия пост
# 551
О, това са картини създадени с AI. Впечатляващи са. Благодаря за линка.
Виж целия пост
# 552
Ако ви е интересно, някой поиска да споделя за последното ми преживяване на душата ми в полет.🙂
Скрит текст:
Знаех, че не трябва да се медитира между десет вечерта у пет сутринта. Но въпреки това го правех, най-вече експериментирах с осъзнато сънуване.
И една вечер, малко след полунощ, усетих, че имам страшно силна енергия. Като никога дотогава. Давай, лягай, каквото ще да става.
Как се концентрирах аз: 20 вдишвания през носа и толкова издишвания през устата. Започвам да броя до десет, едновременно с това да броя наобратно. Или 1,3,5,7,9- между тях броя 2,4,6 и тн. Или пък броя едновременно на български и на английски.И така до напълно освобождаване на съзнанието от всякакви мисли. И магията ставаше. Беше опасно сам, но на мен не ми пукаше.
И докато извършвах ритуала си и "тръгнах". Преминах през шест пространства, с всяко пространство ставаше все по-трудно и енергията вече беше почти свършила и ме "изплю" в една кантора, имаше бюро, някакви папки и настолна лампа. Старовремски телефон - черен. Успях с големи усилия да изляза през матираните стъкла на кантората и се озовах пред една сграда, запомних я с подробности. В двора имаше дълги алеи с наредени лампи, които светеха. Което ми направи впечатление, защото беше ден
 Носех се над алеите няколко метра нагоре и си мислех, че и друг път съм била тук. Знаех, че това "място" не е на Земята, не е дори в това измерение. Беше някъде, много далеч. Управляваше се от машини. Не живи същества, но дори не така наречените неорганични. Нещо много по-различно и страшно зловещо. Знаех, че всеки момент могат да ме надушат, ако добия плътност или създам шум.
И летейки си, някакъв глас ме направляваше какво да правя. Каза ми да вляза в сградата. Вмъкнах се през един малък прозорец, прозорците отново бяха матирани. Озовах се в голямо помещение със завои и стаи. Всичко беше в плочки, розово-оранжеви. И виждам пред една врата наредени на опашка мъже и жени, всички голи. Наредих се и аз. Гласът ме направляваше. И влязох по реда си и виждам вляво параван, зад който влизаха хората. И аз след тях, и зад паравана след проверка, може би преброяване, хората влизаха в помещение с множество шкафчета за събличане. Всеки отваряше шкафчето си и заставаше мирно пред него. От шкафчетата се чуваше звук като засечена радиация. Това и беше. Всеки, застанал пред шкафчето си получаваше ударна доза радиация. Облъчването траеше около минута, приключилите отстъпваха реда си на следващите. Аз, залепена за прозорчето горе, малка топка енергия, не дишах от ужас от това, което се разкри пред очите ми:
След облъчването никой от тях вече не беше същият човек. Двама мъже бяха като сиамски близнаци, без да имат кръвна връзка помежду си, младата жена, която гледах до минути здрава и изправена пред гардеробчето си, беше крива, клатеше се зловещо с изкривени ръце и крака, а кожата й висеше по нея. Някой умираше, други стенеха-не хора, а сенки. Всичко това пред очите ми: умиращи в ужасна болка хора. И тогава по осъзнах, че това са души. Затворени тук на това място, търсейки, но не намирайки покой. Живеещи в ужасна болка. Не само физическа.
И изведнъж от краката ми паднаха джапанките ми. Тежко на плочките. Знаех, че трябва да бягам. Изкуших се през прозорчето чувствайки, че енергията ми отслабва със секунди. Дотолкова, че вече летях едва на три метра от земята. "Машините" имаха кучета, които само те можеха да подушат нежелано присъствие. Но само на метър и половина от земята.
Толкова страх не съм брала в най-големия си кошмар. Знаех, че хванат ли ме няма измъкване. И падах и падах надолу и кучетата ме почти докопаха. Аз, със сетни сили, се повдигнах нагоре и се залепих на мрежата на прозореца и се престорих на сянка. Те полаяха полаяха отдолу и си тръгнаха с този, който ги водеше. Той, каквото и да беше не можеше да ме види, нито да ме усети. Той беше слуга на "машините" също не жив.
И в този момент се включи сирена и равен глас започна да нарежда и да повтаря: Ако до две минути не напуснете Зоната на сградата, ще бъде включен Конвектора.
Гласът в ухото ми казваше, изходът е ей там, зад каменната ограда. Оградата беше ниска, но аз нямах повече енергия. Пуснаха Конввктора и той започна да ме търси. Гласът ме напътсваше; Не можеш да останеш по въздух, влизай пет метра под земята и три напред и си зад оградата. Конвекторът не можеше да проникне на това разстояние под земята.
Забих се с последните си сили под пръстта и с почти капката енергия, която ми беше останала изпълзях три метра навън, и се изслух на земята зад оградата. И се събудих, все едно не бях заспивала. И си казах СТОП! Дотук бях с медитациите.
Виж целия пост
# 553
Уау, страхотно изживяване. Явно си била в някое от нивата или паралелните вселени, но щом не си имала енергия, вероятно си била в някое от нивата, по-горно. Интересно защо тези души са страдали. Имаше ли усещане къде си и защо си отишла там и защо тези души страдат. Може би е някакво място, в което отиват души, които са се закотвили и не могат да продължат напред.

Иначе, аз съм убедена, че има паралелни реалности, в които ние пак съществуваме, но животът ни може да е тотално различен. Някои от близките ни ги няма, имаме близки, които не съществуват в тази реалност. В някои от реалностите сме вече мъртви. Като цяло, аз си обяснявам вселената като многоизмерна.
За да не кажат, че спамим темата, можем да си направим отделна, в която да коментираме такива преживявания наши и да ги обсъждаме. Аз лично имам доста, някои ще споделя, други са си лични за мен.

Иначе, по принцип няма как да не се върнеш, освен при някакви много извънредни обстоятелства. Тялото и духа са свързани с т.нар.сребърна нишка и тя се къса, когато физическото тяло умре. Ако не можеш да се върнеш/загубиш се, обаче може да изпадне в кома в реалността или да развиеш психично заболяване.
Ако сте ок за тема, аз мога да направя, само кажете как да я "кръстя" Simple Smile
Виж целия пост
# 554
Темата може да се казва "До астрала и обратно" Simple Smile
Или травиалното "Астрално пътуване"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия