"ДЕКЕМВРИ е и бебенцата сладки бързат да дойдат при мама и татко!"

Ама вие ще ме разплачете... 

Ние сме добре, само да не бяха тия колики  досега на ръце я разнасях, надявам се да минат скоро защото не издържам да я гледам как плаче Днес ще взема чайче на Hipp и да видим дали ще има ефект. Копъра, меродията и еспумизана нямат ефект.

При нас се случи така че вече само от шишето иска да яде, но аз съм си виновна.. преди докато заспиваше по време на хранене не я будех, жалех я и цедях да папка по лесно и да спинка а сега... знаете ли какви бицепси съм направила от тая помпа..  и то само на едната ръка, ще трябва и на другата да оформя мускула, пък да имаше шанс и на краката.. ехеее..  та много ме е яд че започна да се отбива да не кажа че направо се е отбила .

Здравейте момичета! Хей, няма ли новини от Детелини?  Дано всичко е минало ОК! При нас нищо ново.  Коликите ни тормозят, най-вече късния следобяд и вечер.  През нощта е спокойно поне, слава Богу.  Буди се по веднъж да хапне и пак заспива. Вчера ходихме за количка, пък и мама малко да се поразходи.  Естествено водихме и баткото, който разбира се също си изпроси подарък.  Някъде последно четох, че храната, която ние ядем, няма отражение върху бебето.  Пък и не ми звучи логично това, което изяждаме, да тормози техните коремчета.  Според мен нашата храна би тормозила нашите стомаси и коремчета.  Пък кърмата си се произвежда по съвсем друга линия.  Или поне се надявам да е така.  Аз общо взето всичко си ям и засега не мога да преценя дали се отразява на бебка.  Вечер е едно и също положението, независимо от моето меню.  А за масажите, аз питах.  Благодаря, Вержи!

Хубав ден и от мен !
Аз темата за храните образуващи колики продължавам да я нищя..... както е видно...
tini-mini ,тази статия за киселото мляко не я бях чела... , но така или иначе много "пост- модернистично'ми звучи.....
(Между другото : вземи си непременно Витамин Д : дава се от 21 ден, може да е забравила лекарката да ти каже, важно е за нашите зимни бебета....)
Въпреки , че наистина искам да осигуря за малкия най - доброто да се лишавам и от кисело мляко / Калций/ .....е няма да го бъде....
Споделям собствен опит......вчера ей така за идеята реших че ще си ям от забранените храни.....
Ликвидирах 3-4 мандарини и 1 кутия шоколадови бисквити на Нестле......
Резултатът беше плачевен.....при нас най - тежките часове са между 19ч и 1ч през ноща.....Хайде покрай къпанто ранните вечерни ги изкарваме някак си, но от 9 нататък е ад !
Снощи след като бях направила всичко необходимо за комфорта на човека, тоест:
- преобуване
- капки за нос
-топла стая
- люлене на количка
- люлеене на татко на люлеещия стол на компютъра...
се принудих да го нахраня 1 ч по - рано : резултата 10 мин ядене и рев наново ...и така до 1,40 ....през 10 мин яде за 10 мин и пак рев....
Днес мъжа ми ми се кара , че детето ще получи разширен стомах......Дали е възможмо ...
Тази вечер ако се повтори, слагам биберон, няма накъде вече......

Shrew,  много хубаво бебче ! пу пу 
...и болницата много ми харесва....
Скъпо ли е да родиш в EC ?
Момичета, къде ще ходите да се преглеждате....., моля споделете....., че аз този момент съм го пропуснала....?

Здравейте мами!
Ние тъкмо заспахме и имам малко време да седна пред компютъра  Като чета и при вас е същото положението, бодуваме след папкане, кокори се, нещо си гледка и от време на време си сумти. Обаче в късния следобяд започва едно мрънкане и приплакване, което продължава до към 20 - 20,30 ч. Свива крачетата, пръцка и се успокоява за кратко и после пак, явно са колики. Слава богу нощем спинка, поне за сега.
Иначе сме добре и двете, аз се възстанових струва ми се, придърпва раната като се поуморя, но не е страшно. Всъщност много се бях стреснала от секциото (за първи път ме оперират), а то нямало нищо страшно. Е, в реанимация поболя доста, после пак болеше като се раздвижвах, ама търпене му е майката, пък и като ми казаха, че като стана отивам да си видя бебето, направо рипнах като младо яре 
Това е за сега от нас, като има време ще пиша пак, целувки на всички бебчета и мамита, а на все още очакващите, търпение и стискам палци всичко да мине леко 
А някой питаше за чая за кърмачки, ми аз пия на Хип, кърма имам, май помага 

Момичета имам хубави новини от Детелини - Ралица! Родила е бебе Кристиан 50 см и 3100 гр. Родила го е нормално и ни праща много прегрътки! Нека и е честита рожбата , да порастне голям юнак и бързо да се прибират вкъщи![/size]

Честито бебче на Детелини и таткото!   
Tъкмо се чудех кога ще имаме вести от нея.

СТРАХОТНА НОВИНА!!

ЧЕСТИТА РОЖБИЧКА НА МАМА DETELINI!! НЕКА МАЛКИЯТ КРИСТИАН ОСВЕТЯВА ЖИВОТА ИМ И НАПРАВИ ЩАСТИЕТО ИМ ПЪЛНО!

Всички снимки са страхотни - на Дивна и семейство, на бебка на Зори, на Еличка на Сара и да не продължавам изреждането - няма по-прекрасно нещо от новия живот, който даваме!

Стискам палци на Лия25!!!

Честита принцеса на мама Детелини!
Сложих снимки на Даниел в бебешкия албум. 

Привета маменца и маменца в очакване 

Ето, че най-накрая успях да ви изчета. Нашето малко пумпалче ми е доста тихичко поне за сега и долу-горе успявам да смогна, е трябваше ни разбира се няколко дни да влезем в ритъм. Та ми се щеше и аз да ви разкажа за моето трагично-комично преживяване в предродилно, родилно и следродилно отделение.
Бях ви писала, че точно на датата на термина си - 19.12.2006 съм решила да мина през козметика та да ме оформи за предстоящото раждане. Бебо се очертаваше да бъде преносен, та затова и не бързах. Така и направих, записах си час за кола маска за следобяд на 19.12 и реших да ида обаче и при док да ме види, да прослушаме тоновете на човечето. Така ама освен тоновете мойта док реши и вагинално да ме гледа, оказа се че имам някакво миниатюрно разкритие от 1,5-2 см, главичка горе високо, контракции никакви, води в изобилие, плацента неузряла т.е признаци за скорошно раждане йок. И както си говорехме с доки и хоп нещо изшуртя. "Знаеш ли кво стана? - спуках ти мехура" - ми вика. И аз айде чантичката, таксито и към къщи за багажа. Бясна бях щото други планове за деня имах.    Мира не ми даваше мисълта, че може да го е направила нарочно, без да ме пита аз искам ли да раждам днес или не. Отидох в приемната, както се сещате необръсната..... пуках се по шевовете, че ще се излагам кат кифладжийка, даже бременните ромки там бяха с перфектни оформени триъгълници, а аз като абориген космясала. Както и да е, поне ножче носех, то хубаво, ама се оказа, че не реже.......и с един бръснач почна да ме стърже мойта акушерка, кожата щеше да ми смъкне и пак нищо. "Еми както си, така ще раждаш, пращай таткото да търси бигчета и ще се пробваме пак." След няколко прегледа се установи обаче, че околоплодния ми мехур всъщност не е спукан, или ако е спукан то то е някъде в горната му част, защото си имах много води и ме пратиха да се разхождам. От 11 на обяд до 20,00 са разхождах като малоумна из коридорите, ефект-нулев, освен че ми отекоха краката друго май не постигнах . Момичетата около мен пъшкаха, превиваха се от предродилни болки, а аз като сърничка. Неудобно ми стана, щото се чувствах малко като на маратон. Докторите почнаха да се питат какво всъщност правя в родилно, като не съм за там. Пуснаха ми една система, от която ми изтръпна всичко. Не си усещах нито ръцете, нито краката, езика ми пресъхна и каквото и да се опитах да кажа, излизаше като нечленоразделна реч. Маймунска работа! На всичкото отгоре от нея почнаха главоломно да падат тоновете на бебето /добре, поне че на всяка от нас имаше уред за засичане на тоновете иначе ми е бедна фантазията какво можеше да се случи, щото това е Бургаската болница все пак/ и ми я спряха. Стана ясно че няма да раждам днес и ме преместиха в една стая, поне да не гледам ужаса в предродилно.  После ми джаснаха бусколизин, а после  и спазмалгон и от тях ли от друго ли незнам, божа работа, ама към 00:00 часа започнаха контракциите, първо на по 7-8 минути, но със всеки изминал час се засилваха и зачестяваха. Към 3:00 часа вече бяха станали непоносими, и отново ме изместиха в предродилно. Контракциите бяха станали почти на 3-4 минути и имах 5 см разкритие, обаче водите не ми бяха изтекли. Док реши да ги спука. И благодаря на Господ, че така стана, оказа се че са адски зелени и въпреки добрите тонове на бебо, той много е страдал. Продължих да се разхождам за да постигна намаляване на болката и увеличение на разкритието. Към 4:00 вече бях с 8 см и беше време да направим опити за напъни. След 10-тина такива,  акушерката каза че съм готова за родилно. Там след 3-4 напъвания се разбра, че ще имам нужда и от епизиотомийка, почти не я усетих. Напрежението в мен беше толкова голямо, че праг на болка нямаше! Чух си слънчицето да изплаква и вече знаех, че нищо друго няма значение. Отпуснах се, защото всичко свърши и само се усмихвах безпричинно. Бебо се роди с много къса пъпна връв. Май за това се наложи да ме цепнат. И от тук нататък, когато си мислех, че вече сме в онази част, която наричат хепиенд, се оказа, че има проблем с раждането на плацентата. Не ще и не ще. Връща назад. Няколко акушерки се пробваха, натискахаме по корема, аз напъвах, обаче каръка си е карък. Докато аз се мъчех с тая пуста плацента на съседното легло родиха и децата си и плацентите си без абсолютно никакви усложнения 2 мами,едната от които с близнаци.    Трябваше да ми извадят плацентата мануално, но..... няма кой. Единствения кадърен за това доктор,точно в този момент беше в спешно секцио с много голям риск за живота и на бебето и на майката. Чух само като казват, "ще изчака да свърша със операцията, молете се само да не кърви много, защото  е опасно за нея". За миг и не съм предполагала, че нещо толкова елементарно нещо, като раждането на плацентата може да се окаже проблем...и то сериозен. За това и сега като ме питат леко ли беше раждането незнам какво да кажа. Да, раждането на детето беше леко, на плацентата......хич. Благодаря на Господ обаче, че всичко завърши благополучно. Сега ако трябва да решавам как да раждам 2-рото си дете, мисля че пак бих избрала нормалното раждане пред секциото. Точно 2 или 3 часа след раждането вече се разхождах отново по коридорите. Е хемоглобина ми беше паднал от 100 на 60 и четири дни ми вливаха системи, а сега продължавам да пия ампули Тотема, но като изключим това се чувствах отлично. Имах и малко спукани капилярчета по очите и бузите, ама то това от неправилно напъване, докато вляза във форма.
Сега с бебо сме си у дома и нещата придобиха човешкия си вид. Храним се редовно, малкия звяр ме изцежда до дупка и за това не се налага допълнително цедене с помпа или на ръка,макар, че го направих няколко пъти от любопитство.
А малкото ми рошаво мишленце и сега е ококорен, точно както се ококори в деня на раждането си, жаден за живот. Много жилаво дете е, само да му хванеш ръчичките и веднага почва да се надига да става, а като спи го подпираме с възглавнички,  защото иначе тръгва да се преобръща от гръб по корем. Луда работа.
Малко дългичко стана моето разказче, дано не съм ви отегчила с него. Не че няма какво още да кажа, но ще го оставя за по нататък. Просто имах нужда да споделя преживяното и положително и отрицателно с вас. Само вие знаете и разбирате какво точно съм изпитала.
Лек ден ви желая и вече съм на линия.
Честито на всички мами, родили по времето, когато бях в болницата: alex_shu, Gillian, Sesa, Moonlady, danielad, mam21, Klemy, aleksandrina_24, dinka, Mama_Vlad, aspasia, Shrew, дано не пропускам някой.


Да са ви живи и здрави рожбичките и много да ви радват. На тези,които са в очакване,искам да им кажа момичета знайте,че ви очаква един неповторим миг на щастие и удовлетворение, когато съзерцаете плодът на вашата любов - малкото крехко създание с жаден поглед за живот!

Честита рожбичка и на detelini. Ето че и нейното дългоочакване и търпение се възнагради.
Бог да е с всички вас в навечерието на най-хубавите празници.

Честита рожба на мама Детелини  много да я радва малкия юнак и да расте здрав.
Добре дошла отново Ники, наистина си имала преживяване с твоята плацента, но важното е че краят е хубав. Аз моментално забравям лошото и вече за втори път се чудя с какво съм заслужила такова щастие  .
Мами кога мислите да изкарвате бебетата поне за малко на терасата? Аз се чудя да се възползвам ли от това хубаво слънце или й е рано на Бояна  . Ние вече твърдо се дохранваме с адаптирано мляко и тя е спокойна и спяща. Опитах какво ли не - орехи, сокове, чай на Хип, но кърма йок. Баткото като ме гледаше един ден че плача, каза че ми е поръчал подарък от дядо Коледа 100 грама кърма  Душичка

Здравейте и честита Коледа!
На 20.12 се роди малкия Юлианчо! Да е жив и здрав и да радва мама и татко!   

ЧЕСТИТ ЮНАК КРИСТИЯН НА DETELINI!!!
Много да й и здрав и да радва света с усмивките си !!!
detelini, чакаме те възстановена и щастлива да разкажеш как си!

На коя дата всъщност роди detelini?

Niki_Ivanova, и на теб като на мен, от записи на тоновете, та към изтекли води...и дълго чакане на разкритие...но ти си героиня, страхотно си се справила, майче, браво на теб! Само бая си се озорила с плацентата, но това е сигурно за добро, значи папането му е сигурно на малкия, няма да се даде лесно!

Момичета, аз ви чета почти всеки ден, но не успявам да се вмъкна да попиша малко. Моята дзверкиня напоследък яде много, иска вече и внимание на ръце, на разходки из стаите, не само да спи...и не само в леглото..., най-обича на цица да стои...
Тази сутрин ме събуди и в 6.30 и в 8 и в 8.40 ...на третия път я преобухме с нов памперс, но после пак голям рев за цица..., после в 11 пак врякна и аз вече реших КРАЙ, няма пък, да реве! И аз съм чОвек и искам да поспяяяя....добре, че майка дойде и я взе на ръце малко...даде и залъгалка (иначе аз отбягвам да й се дава, многа рядко й давам, само в спешни ревове, т.е. при смяна на памперс на гладно, или при обличане след къпане)...и в 12.30 станах, закусих и почнах да я кърмя. След това забелязах една бледичка подутинка на горната устна, точно в средата, откъм вътрешната страна, сякаш мехурче. Уплаших се да не е започнала млечница...Но след около 30 мин след кърменето, това нещо изчезна и устничките и езичето й са си розовки. Мисля, че е от прекалено много сукане, та сутринта, та после залъгалката...

Сега вече сме 15.36ч, а тя още не е врякнала, как така, направо ме шашка.

Довечера смятам да излизам на парти с мъжа. Дано се опазя от грипа обаче, че ме е шубе, но пък и ми се излиза, все пак весело ще е. А ако на бебка й се прииска преждевремнно папкане, преди да съм си дошла, ще папка размразена кърмичка. Поне такава съм подсигурила да има! После ще ви дам отчет как е минало 

Аз имам 2 пръста над белега нянкаква безчувствена зона, интересно кога ли ще се очувстви  И коричките още не са паднали. Иначе, казаха, като паднат да се мажа с контратубекс. Ама кога ли ще паднат. И Новите ми дънки са ми малко смешни, уж с паднала талия, но аз не мога да се позная като се видя - широк таз, никаква талия и големи цици! Това не съм аз! 

Много целувки на всички мами героини, а на бременлинките кураж и до скоро!!!

здравейте,момичета!На всички родили мами честито!Да са им живи и здрави малките палавничета!здравето е най-важно!Ние миналата седмица излязохме от болницата-плевмония.Така че само седмица и половина си бяхме в къщи след като ни изписаха.сега сме под карантина-не пускам никой в къщи!От сухия въздух в стаята ли или не,но малкия снощи пак ни изправи на нокти с това хуркане с нослето.Днес мъжа ми трябва да купи овлажнител за въздух и дано утре да сме по-добре,че не ни се влиза пак в болница!Вие как се справяте с овлацняването?Ние сме на парно и духалка.

Здравейте, мами
Бързам да ви изчета, че и ние сме вече с колики и се чудя какво да правя Моята педиатърка каза да си ям от всичко - дори и по едно кафе на ден. Е не ми е залипсвало чак толкова кафето, мога да мина и без него. За киселото мляко при нас мисля, че не оказва влияние - пробвах и да не ям, резултатът е еднакъв  Дано Господ пази малките ни съкровища 
ЕЕЕЕЕ, ЧЕСТИТО БЕБЧЕ НА МАМА РАЛИЦА! Да расте много здравичък малкият юнак!
Разгледах снимките, много са ви сладки дечицата
Целувки от нас   

Честито , detelini! Да ви е жив и здрав момъка, да имате много незабравими моменти!     



Как няма да ти хареса като е само на 1 месец. Цялата дандания ми излезе около 3000 евро, от които 800 на гинеколога ми (всичките изследвания и ЖК + раждането), а останалите за клиниката. И понеже съм много важна сега сме с опразнени джобове 
Няма нищо, всичко си заслужаваше, персонала се държеше с мен като да съм най-важната личност на света. Беше ми много спокойно, и най-важното не се притеснявах за мръсотията 
Е най-важният си остава разбира се, лекаря ми, на който ще съм благодарна цял живот. И аз имам доста за разказване, ама на, трябва да  въря да си отпуша каналите на млекоцентралите 

Най-накрая успях да разгледам снимките на всички бебенца.....ама те големи бонбони....