Новата година ще ми донесе дълго чакано дете ! ~бебеправене 410~

  • 27 989
  • 747
# 720
Merryhristowa, пожелавам ти да мине колкото е възможно по-леко и бързо!
Виж целия пост
# 721
Айнджълче, надявам се точно теб да не съм те обидила, ти си ми много на сърце.
Аз нещо прекалявам с темата за отговорността, но си ми е мега актуална.

На Лигия и останалите момичета на 29, искам да пиша, че ви разбирам (или поне така си мисля), аз на 29 имах страшна криза и се чувствах мега стара и как ми свършва времето за деца, но познайте станах на 30 нищо не свъши, освен тази голяма криза Simple Smile. Та хубавите новини от моя опит са, че много, много години след това се чувствах бая млада. Доста пъти съм давала пример, че на 29 се чувствах много по-стара, от колкото на 39.

За осиновяването и аз съм плещила глупости, понеже за мен това винаги е било много приемливо, то даже и момиче от темата съм питала преди няколко години в личен разговор. Доста трудно ми светна, че не за всеки е ОК, камо ли пък и за всяка ситуация.

Съгласна съм за борбата за първо дете, че е най-тежка.
Но пък борбата, за следващо, сега разбирам, може да е по-особена, защото е важно да сме здрави физически и психически да си го гледаме детето/децата. Не мога да си позволя просто ей така да се сривам или да си правя експерименти с тялото.
Та на мен много ми помага плана, че опитваме колкото можем и каквото стане.

Слагам в спойлер, че разказвам история за непознат човек:
Скрит текст:
Имах една неуспешна пункция сега декември, та чакам за пункцията с още много жени, всички в борбата за първо, освен аз и още една жена. Жената вече имаше едно детенце, на 5-6-7 години и сега опитваха за второ с донорска яйцеклетка, защото се оказало, че е с рано изчерпан резерв. За мен щом е с донорска е явно, че е много мотивирана жената. Беше планирана за дилатация на шийката, защото по никакъв начин не могли да и направят транфера. И притеснена , че са размразили ембрионите, не станало пак са ги замразили, дали ще са ОК, ако се наложи пак да чака за донор ще е много време. Иии като почнаха останалите, ма нали вече имаш едно дете ... не е толкоз фатално ...
Не беше никак яко.
Виж целия пост
# 722
Напълно съм съгласна с Одри.
Аз лично имах предразсъдъци преди да се насоча към ин ивтро, че тази " помощ" е предимно за двойки, които се борят за първо дете. Да тази борба е най-тежка и мисълта, че може да не ти се случи е жестока! Но благодарение на форума прочетох, че в борбата са и жени с 1,2 даже и 3 деца. Имаше и една дама с ин витро за 5 дете. Това много ми разшири кръгозора и си казах, че и аз заслужавам да опитам. Към днешна дата имам четири пункции и два неуспешни трансфера. Пътят е труден за всички,  които са тръгнали по него и болката и отчаянието често ни връхлитат.  Но трябва да намерим сили първо в себе си, в хората които обичаме и които ни обичат и да имаме вяра, че нашия момент ще дойде.
Точно заради случката, която сподели Одри, винаги си меря приказките в чакалнята, защото знам че повечето момичета се борят за първо дете, някой от тях с години. А в такива ситуации каквото и да кажеш,  бъркаш , дори и да си с най-добри намерения.
Успех на всички в борбата 🍀
Виж целия пост
# 723
Одри, нямам идея защо мислиш, че си ме засегнала. Даже ще се връщах да препрочитам. Не си Heart
Да ви кажа честно много се вълнувам, че вторник съм при това АГ. Миналата година ми донесе голям късмет. За първи път ходих при нея на преглед и две седмици по-късно разбрах, че съм бременна. Може би асоциацията, която правя ме кара да се чувствам така и въпреки че съм наясно, че няма как да разчитам на същото и тази година, то това вълнение ме кара да се чувствам приятно и спокойна.
Виж целия пост
# 724
И аз съм съгласна с Одри. Тук всички, които се борят за първо дете, на 100% си го казват това “Ама вие поне имате вече едно…” Само че като го имаш вече това едно дете, ти се променя още повече мисленето, и освен че искаш да успееш да съхраниш себе си психически и физически, за да го изгледаш това дете, искаш да му дадеш и брат/сестра, за да си има още някой много близък в живота и да си бъдат опора, когато теб вече те няма. Никога, никога не може, колкото и да се опитвате, да се поставите на мястото на друг и да разберете защо и как е постъпил, дори да ви е обидил или засегнал.
Скрит текст:
Някои тук знаят, че моето дете е родено с ВСМ и преживя операция на 10 дневна възраст и още мноого неща след това, но слава Богу оцеля. Заради всичкото това, с което той се пребори, например преждевременно родени бебета ми се виждаха елементарни случаи, защото все пак те са родени физически здрави, а медицината е много напреднала и все си казвах Еее, моето дете какво преживя, това вашето не е нищо! Но така на една дама в отчетната тема едното преждевременно родено детенце й почина от инфекция. Аз бях дълбоко разтърсена, защото моето дете пребори операция и след това инфекция,  и не вярвах, че нейното може да не успее. Просто не го виждах като нещо толкова страшно, защото си мислех, че моето е най-страшно. А съм грешала жестоко! Дано не съм ви стреснала яко, но живота е такъв, че има много по-страшни неща от вашите, колкото и да не ви се вярва на моменти. 
Виж целия пост
# 725
Моето разтърсващо прозрение, че нещата не са такива каквито изглеждат през нашата призма, дойде преди няколко месеца.
Скрит текст:
След поредната разходка в парка, на която се разминах с 5-6 двойни колички, се прибрах вкъщи и си излях мъката в една група, в която членувам - Parents of twinless twins. Споделих как всеки път си мисля какви късметлии са тези хора и се питам защо на мен ми беше отнета възможността да гледам как децата ми растат заедно. Една жена коментира "аз имам близнаци. Ако ме видиш на улицата ще си помислиш каква късметлийка съм. Не знаеш, че износих тризнаци и едното ми дете беше мъртвородено". Тогава осъзнах, че сигурно и мен някой ме гледа в парка с количката и си мисли каква късметлийка съм, че имам дете и идея си няма колко болка съм преживяла, за да го имам това дете и как страдам всеки ден. Момичетата със загуби ще ме разберат като кажа, че едното дете никога не може да замени другото и не е утешителна награда.
Виж целия пост
# 726
Да, много от нас са преживели страшно много, докато стигнат до момента,в който имат деца.И всеки е минал през различни неща,за да му се случи.Важното е да не се отказвате и дори когато не виждате изход да знаете,че все пак го има.
Това лято ще стана на 40-ами не се чувствам на толкова,а като на 24-5,когато родих големият син.Сигурно затова и се надявам на още едно детенце...
Прегръдки за всички и горе главите,както пише на една картичка в стаята на тийнът ми"чудесата се случват, просто повярвай!"
Виж целия пост
# 727
Аз пък мисля, че има разлика в това да имаш дете и в това да нямаш нито 1. Може би AlisonParker и Елислава са изключения, заради здравословните проблеми на децата им. Но знам какво ми беше като нямах дете, знам и какво е все пак да имаш 1 дете. Има разлика. Всеки си изживява неговата болка за най-голяма, но Lygia го написа по-напред - друго е да си минала веднъж през бременността, да си гушнеш детето и т.н. Разбирам и жените с нов партньор, които имат дете от стара връзка и отчаяно искат да сплотят новата с нова рожба. Но ако партньорът ви обича, обича и детето ви, макар да не е биологично. Загубата си е загуба, независимо дали е първо, второ или пето и тъгата и мъката е по това дете, но трагедията не може да се сравни с някой, който цял живот иска, но не успее да има дете.
Виж целия пост
# 728
Със сигурност желанието ми за второ дете в момента не мога да го сравня по никакъв начин с желанието за първото. И аз тогава съм си казвала за другите вие поне имате едно, вие поне това, поне онова. Но човек цял живот се сравнява, цял живот иска и когато има, после иска още или друго. Явно такава е природата. Просто като говориш така за другите не знаеш точно през какво и как са минали, за да ги имате тези неща. Моето дете в момента няма никакви здравословни проблеми, проблема му беше напълно поправим. Искам друго дете, защото аз имам сестра и искам и детето ми да си има някой, както аз имам нея и тя мен. Не защото не е здрав или нещо подобно.
Виж целия пост
# 729
Има огромна разлика да нямаш дете и да имаш, така е. То никой не го отрече това.

Но загубите са се случили, а "някой, който цял живот иска, но не успее да има дете" е възможно много страшно бъдеще, което най-вероятно няма да се случи на никой в темата.
Другата истина е, че нещо е толкова тежко, колкото тежко човека го изживява.
Та идеята на постовете беше да не се сравнява, защото не може да се сравнява.

Алисън и мене това много ме мотивира, възрастни родители сме и е хубаво да дадем възможност да има някой близък и след нас. Дали реално ще са близки разбира се никой не знае.
Виж целия пост
# 730
Одри много си права всичко е до нагласата как, човека ще си го изживее. 🙂
И колкото и да ни е тежко с ММ стискаме зъби и продължаваме.. А колко сили имам аз не зная времето ще покаже. 🤗Прегръщам ви всички! 💓

П. П редактирам се за да не се чувстваме сами си взехме едно прекрасно лудо йорки, което му даваме цялата си любов и един когато имаме дете ще израстват заедно. 💓

Виж целия пост
# 731
Минзухарче, ние след последния неуспех си взехме още една писанка. Сега сме четиричленно семейство и нямам търпение да имаме бебче, което да им дърпа опашките.
Скрит текст:

Виж целия пост
# 732
Оле Кактусче прекрасни са☺️. Аз също имам котка при родителите ми обаче, но е много възрастна и много ми липсва.
Виж целия пост
# 733
Благодаря ти, Минзухарче ❤️ Кученцето е много сладичко 🥰🥰🥰
Виж целия пост
# 734
Момичета,
 вече втори месец два дни преди цикъл получавам зацапване, гади ми се, лошо ми е, много ми се спи. Случвало ли ви се е? Нямам големи очаквания за положителен тест. Ама до преди да започнем опити не ми се беше случвало.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия