🌷ХАЛИТ ЕРГЕНЧ🌷БЕРГЮЗАР КОРЕЛ🌷ЖИВОТ, ТВОРЧЕСКА КАРИЕРА | БОРАН КУЗУМ, АЙБЮКЕ ПУСАТ, КОЛЕГИ #300

Здравейте, момичета!
Не сме се „виждали“ от времето на „Забранена любов“, а на хоризонта е една нова „Бихтер“. Отдавна очаквах нова екранизация на романа, това ще бъде интересно. За филма се знае още твърде малко. Правят се сравнения между актьорите, но според мен, това няма особен смисъл. Защото героинята Бихтер – а това се отнася за всеки от героите, не е една и съща Бихтер, която игра Берен и която ще играе Фарах. Причината за това е оригиналната идея на сценария на Мелек Генчоолу и Едже Йоренч, който сценарий пренася действието в нашата съвременност и оглежда поведението на героите в огледалото на големите обществени и културни промени след 60-те години на миналия век. Бихтер в романа е една смела жена, която сама се справя със сложната ситуация. Докато Бихтер в сериала ползва голям инструментариум от: нови разбирания за жената, женствеността и любовта, тя познава своята сила и ползва постиженията на жените преди нея. Затова двете Бихтер в една и съща ситуация постигат в двете различни епохи различен резултат. Двете героини отразяват времето. Но същевременно Бихтер и Бихтер стоят на една права, в която героинята от романа е далечното начало, а тази от сериала – продължение на същия този образ.  
Каква ще бъде Бихтер във филма, засега не знаем. Заявката е, че действието ще се развива във времето на романа, а жанрът е определен като драма и романтика. Но само толкова. Изненадата ще бъде в стила на разказа. В очакването на филма според мен е полезно, ако си припомним някои от разликите между Бихтер от романа и Бихтер от сериала. Така човек може да се ориентира какво да очаква. Затова си позволявам да споделя моите мисли по този въпрос. И къде, разбира се тук, защото единствената засега позната ни Бихтер е тук.
Прегледах отново романа и първото нещо, което за пореден път ме „убоде“, е на корицата. Все едно да направиш надгробен паметник на пра-пра-пра…баба си (изминалото време е около 110 години, това прави 5-6 поколения), обаче със снимка на пра-пра-…внучката; съответно и внука. Такова време дели Бихтер от страниците на илюстрирания роман от Бихтер като илюстрация, взета от сериала.
 

Заглавието:
Романът и сериалът имат едно и също заглавие: „Забранена любов“. Но в двата случая те имат различен смисъл. В романа любовта остава забранена и ние разбираме причините за това. Бихтер осъзнава в себе си нуждата да обича: „…Иначе я очакваше гибел.“ Наясно е, че Аднан не може да и даде тази любов. Но, тя сама изговаря стигмата: „ А как да обича? Нима любовта не е вече недостъпна за нея, нима не е забранена?“ Тук Бехлюл още не присъства, това е пробудената нужда от любов, която носи Жената в себе си, но и едновременно с нормата на обществото, че бракът е един и друга възможност за нея повече няма. Затова когато Бехлюл влиза в живота и, Бихтер е смела и прекрачва границата, която за Бихтер от 21 век вече не е такава. Днешната Бихтер има угризения, но те са в човешки план, тя разчита на развод, недостъпен или развод с много лоши последици за жена от 19 век. Бихтер в романа се отдава на тази голяма любов с надеждата, че „…Пътят на тази греховна любов трябваше да я отведе не към унижението, а към извисяването… единствено любовта би могла да заличи позора.“ Бихтер от романа е прекрасна жена, но тя няма партньор. Бехлюл от онова време е „заспал“ в разбирането си, че жените са градина с цветя, от която той си взима, което цвете му хареса и когато се насити, ще спре при едно чисто и невинно дете. С това мислене тръгва, с него и завършва „голямата“ си любов с Бихтер. За него жената не е партньор, а средство за собствено удоволствие, тя стои по-ниско от мъжа. Този Бехлюл е завършен образ на мъжа, остатъци от който виждаме в турските сериали до днешен ден. „Първата му и последна“ голямата любов продължи една зима, после Бихтер му омръзна, доскуча, реши да се върне към живота и разбира се, за всичко това виновна е Бихтер: че го е съблазнила, че е жена, изневерила на мъжа си, а той такива не уважава и т.н., че е скучна, прилепчива - все познати мъжки черти. Бихтер от 19 в. е кръвна сестра на съвременната Бихтер, но тя живее любовта сама, разкритието на изневярата става отвън, след което я очаква публичен позор и Бихтер няма друг изход, освен смъртта. Самоубийството на Бихтер в романа е равнозначно на убийство на любовта: „…черното дуло се прицели точно там, където кървеше неизлечимата рана на любовта.“
В този далечен във времето опит за любов – за любовта с чувства, а не за плътската любов, която се състоя, Бихтер не успява, любовта умира заедно с нея. Бехлюл бяга.А през ума на Нихал все пак преминава отново възможността да бъде с Бехлюл, ако той не беше избягал.
Въпреки заглавието, което предполага двойка, различните издания на книгата, в случай, че имат илюстрация на корицата, показват почти винаги само Бихтер. Това подчертава основната роля на героинята в романа, но и подсъзнателно води към мислене, че тя носи основната вина за случилото се, каквото е мисленето на епохата за историята на Бихтер и Бехлюл.  



В сериала също Бихтер най-напред осъзнава невъзможността да обича Аднан. Тук обаче този момент е последван от едновременното раждане на любовта между Бихтер и Бехлюл, тази любов е взаимна. Друга принципна разлика е мястото, където се изживяват любовните отношения. Докато в романа това става през едната зима и само под покрива на семейния дом, а дори Бехлюл пожела „една цяла нощ с Бихтер“ в спалнята на Бихтер, където тя приема Аднан – с тези обстоятелства в романа е подчертан греха, то Бихтер от нашето време сама отведе Бехлюл в градината – тук действа разбирането за любовта като природен дар, от който съвременната жена, осъзнала силата в себе си и своята женственост, няма да се откаже. Забележителна е сцената, когато Бихтер отвежда Бехлюл в оранжерията, съблазнява го, а той омагьосан я следва: звучи едновременно древно и много модерно, защото е вложено точно това  разбиране за любовта. Същевременно ролите са разменени, докато в романа мъжът избира цветето, което всеки път ще откъсне, тук жената е водеща, тя води мъжа в градината.


Двойката Бихтер и Бехлюл от романа не прави абсолютно нищо за любовта, за нейното бъдеще, ако изключим обещанията на Бехлюл, но само на думи, че в случай, че ги разкрият, ще избягат заедно. Тук любовта е в сърцето на Бихтер и се храни с илюзии. Бихтер и Бехлюл от сериала заедно, а той отделно и сам, правят важни стъпки в подкрепа на любовта. Двамата предприемат бягство, но…Бехлюл стигна само до летишето. Бехлюл нае къща, но тайна, а също каменна, непрозрачна: Бехлюл не смее и тук да стигне докрай, да покажат любовта си пред другите; плаши го и разводът, който ще направи тайното явно. В сравнение с Бехлюл от романа обаче, Бехлюл от сериала е извървял много дълъг път – той не гледа така цинично и високомерно на жената, напротив той се страхува от нейната сила, а когато обижда и напада Бихтер, не го прави осъзнато както предходника си, а за да се защити. Но все пак на Бехлюл от сериала му предстои още много път, за да стане истински партньор на Бихтер. Разликата между мъжа и жената по отношение на любовта е видима и в новото време, но все пак е много по-малка в сравнение с отношенията между техните предходници от романа.
Докато продължава да го притегля към себе си, Бихтер от сериала не спира да тества любовта на Бехлюл. Така тя докрай се бори да спаси нещо, за което знае, че е живо. В сериала се стига до сватбата на Бехлюл и Нихал, това е различно от романа, но е важно, за да остане Бехлюл до края на цялата история.
И в сериала Бихтер се самоубива. Но това самоубийство не бележи като в романа край, а е все още по пътя към спасяване на любовта. Бихтер проверява за последен път чувствата на Бехлюл, той протяга ръка към нея, но не я достига, влиза Аднан…Белият цвят в сцената на самоубийството, ритуалните жестове на Бихтер, позата на Бехлюл – всичко е подчинено на сакралния характер на момента. Спасява се любовта, а пътят към това е смъртта на героинята, смърт, която извисява.
И след смъртта на Бихтер любовта продължава да живее в Бехлюл. Виждаме го засрамен, загубил дар слово, тъжен на гроба, но си е взел поука, научил се е да обича, да следва любовта докрай. Заглавието на сериала „Забранена любов“ следва оригинала от романа. Но за разлика от романа, където любовта наистина остава забранена, в сериала то е игра на думи. Тук всъщност заглавието трябва да се разбира в обратен смисъл, че никой и нищо не може да забрани любовта, защото тя е природен/божествен дар, който човекът трябва да се стреми с всички сили да задържи и спаси.




И още една съществена разлика между романа и сериала. Бихтер успя, защото и Нихал не е същата Нихал, каквато е 100 години преди това. Като се е отказала от брак с Бехлюл, Нихал действа в подкрепа на Бихтер, по-точно в подкрепа за спасяване на любовта. Ако тя не се беше отказала от брака с него, двамата с Бехлюл можеха да заминат някъде далече и да забравят Бихтер. Тогава смъртта на съвременната Бихтер нямаше да се различава от смъртта на предишната Бихтер: заедно с нея щеше да умре и любовта. Но това щяха да бъдат други хора, а саможертвата на Бихтер щеше да бъде напразно. Бихтер и Нихал притискат Бехлюл, за да влезе в правия път и да догони Бихтер. Нихал даде заявка за това, още когато започнаха подготовка за сватбата с новото обзавеждане на стаята и. Тогава завесите бяха сменени с такива в теменужен цвят – цвета на Бихтер и на любовта – теменужките и гамата от теменужени цветове, преминават като свързваща нишка между романа и сериала, а над огледалото се появи снимка на Мерилин Монро. Бихтер от романа даже не би могла да си представи колко много са се променили мъжете и жените за един век. Но би била доволна да разбере, че е тръгнала смело по един правилен път, времето за който обаче още е било далече.

И в романа, и в сериала жената винаги върви пред мъжа, той я догонва в любовта. В стаята на Бехлюл и на Нихал, младото момиче в преход от дете към жена – Мерилин и снимки от Ню Йорк и Париж, градовете и лицето  символи на  промяната в разбиранията за любовта и мястото на жената в обществото. Бихтер не се нуждае от подсещане, тя носи тези разбирания в себе си и ги влага във всичко, което прави, за да спаси любовта.
 

Има една подробност, която сега си обяснявам. В романа Бехлюл живее при чичо си, но родителите му са живи, живеят на друго място. В сериала Бехлюл е сирак, Аднан го е взел след смъртта на родителите му в катастрофа и го е отгледал като свой син. Тази разлика е била нужна в сериала, за да бъде обвързан Бехлюл още повече със задължение към Аднан и да чувства това като голяма тежест, когато взима решенията си по отношение на Бихтер и любовта. Ако не беше така, героят от 21 в. нямаше да е достатъчно убедителен. Но все пак идеята на сериала е, че нищо не може да спре  любовта, дори и това обстоятелство. Особено днес, когато за всяко трудно решение има начин то да бъде постигнато като се съобразят различните интереси. В крайна сметка Бехлюл преминава всички граници.          
      
(Нещо, което ми направи впечатление - един детайл в думите на актрисата, която ще играе Фирдевс: „Филмът Bihter… ще се развива през 20-те години на миналия век и въпреки че е адаптиран от Aşk-ı Memnu на Халит Зия Ушаклъгил, изглежда ще изненада публиката с напълно различен стил на разказ .“ Това е интересно. В романа са използвани изрази, които рисуват образ на „рухване“, сгромолясване“, „отваряща се бездна“ пред живота на Бихтер, любовта. Тези години са кризисно време и за Османската империя, която цял век се гърчи и в този момент е много наблизо до своя финал, за който се използват подобни думи и образи. Мисля си, дали няма да изградят някаква метафора чрез съпоставка на загиналата любов с рухналата империя. Подобно мислене изразява Орхан Памук като вижда връзка между рухването на империята и упадъка на града Истанбул в годините на неговото детство.
Отбелязвам това, може би защото моето очакване за филма е не като за преразказ на романа, а за някаква по-артистична интрепретация.)

Приятна вечер!