БАЗЕДОВА БОЛЕСТ - тема 14

Тиротропин-блокиращи автоантитела и тироид-стимулиращи автоантитела: потенциални механизми, включени в махалото, което се люлее от хипотиреоидизъм към хипертиреоидизъм или обратното.

Резюме
Предистория: Антителата на тиротропиновия рецептор (TSHR), които стимулират щитовидната жлеза (TSAb), причиняват хипертиреоидизъм на Graves, а TSHR антителата, които блокират действието на тиротропина (TBAb), понякога са отговорни за хипотиреоидизма. Необичайни пациенти преминават от TSAb към TBAb (или обратно) със съпътстващи промени във функцията на щитовидната жлеза. Разгледахме доклади за случаи, за да получим представа за основата за „превключване“.

Резюме: преминаването от TBAb към TSAb се случва при пациенти, лекувани с левотироксин (LT4); обратното преминаване (TBAb към TSAb) възниква след терапия с антитиреоидни лекарства; Промени в TSAb/TBAb могат да възникнат по време на бременност и са добре познати при преходна неонатална дисфункция на щитовидната жлеза. Факторите, които могат да повлияят на промяната, включват: (i) лечението с LT4, обикновено свързано с понижени тиреоидни автоантитела, при необичайни пациенти индуцира или повишава нивата на тиреоидни автоантитела; (ii) лечението с антитиреоидни лекарства намалява нивата на тироидни автоантитела; (iii) хипертиреоидизмът може да поляризира антиген-представящите клетки, което води до нарушено развитие на регулаторни Т клетки, като по този начин компрометира контрола на автоимунитета; (iv) имуносупресията/хемодилуцията намалява тироидните автоантитела по време на бременност и се възстановява след раждането; (v) прехвърлените от майката IgG временно повлияват функцията на щитовидната жлеза при новородени, докато се метаболизират; (vi) модел на болестта на Грейвс, включващ имунизиране на TSHR-нокаут мишки с миши TSHR-аденовирус и трансфер на TSHR антитяло-секретиращи спленоцити към атимусни мишки демонстрира изместването на TSAb към TBAb, успоредно на резултата от прехвърлени от майката "ограничени по срок" TSHR антитела в новородени. И накрая, може би най-важното, както е илюстрирано от анализи на разреждане на серуми на пациенти in vitro, концентрациите и афинитетите на TSHR антитела играят критична роля при превключването на TSAb и TBAb функционалните активности in vivo.

Заключения: Превключването между TBAb и TSAb (или обратното) се случва при необичайни пациенти след терапия с LT4 за хипотиреоидизъм или лечение с антитиреоидни лекарства за болест на Graves. /Както се казва, някои теглят късата клечка/ Тези промени включват разлики в концентрациите, афинитетите и/или ефективността на TSAb спрямо TBAb при отделните пациенти. По този начин антитироидните лекарства или супресията/хемодилуцията по време на бременност намаляват още повече първоначално ниските нива на TSAb, което води до доминиране на TBAb. Обратно, появата на TSAb след прилагане на LT4 може да бъде достатъчна за противодействие на инхибирането на TBAb. Появата на "превключване" подчертава необходимостта от внимателно наблюдение и управление на пациента. И накрая, скринингът на целия геном на сравнително редки пациенти с "превключване" и подходящите контроли на Graves и Hashimoto биха могли да предоставят неочаквана и ценна информация относно основата за автоимунитет на щитовидната жлеза.

Едновременен анализ за три вида активност на антитяло на тиротропин рецептор с използване на FRTL-5 клетки при пациенти с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза
Резюме
Връзките между различните циркулиращи тиротропинови рецепторни антитела (TSH-R-abs) при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза (AITD) са сложни. За да ги изследваме, ние разработихме анализ за едновременното измерване на три вида TSH-R-abs: TSH-свързващ инхибиращ имуноглобулин (TBII): тиреоид-стимулиращо антитяло (TS-ab) и блокиращо TSH-стимулация антитяло ( TSB-ab). Изследвани са голям брой пациенти с болест на Грейвс (GD) - нелекувани и лекувани - тиреоидит на Хашимото (HT), първичен микседем (PM) и неимунна гуша (NIG). Установено е, че при нелекувани пациенти на Graves честотата на положителните TS-ab и TBII серуми е съответно 90 и 69%, като наличието на TS-ab и/или TBII се открива при 98%. След дългосрочно антитиреоидно лечение, прилагано на пациенти с GD, честотата на положителност както на TBII, така и на TS-ab е намалена, независимо дали хипертиреоидизмът е бил излекуван или не. TSB-ab е открит в серума на 8% от пациентите с GD и честотата на TSB-ab не се повишава след лечение и промяна във функцията на щитовидната жлеза. Не е открита значима корелация между TSB-ab и функцията на щитовидната жлеза при пациентите на Graves. Освен това открихме, че всички пациенти с GD, представящи положителен TSB-ab, също са положителни за TBII. Проведено е последващо проучване на трите TSH-R-abs при 35 пациенти с GD по време на средно 14,3 +/- 8,5 месеца (4-34 месеца) лечение с антитироидни лекарства. Десет от 24 пациенти (42%) с положителен TBII и 16 от 32 (50%) с положителен TS-ab се превърнаха от положителен в отрицателен по време на проследяването. По отношение на рецидива при хипертиреоиден GD открихме, че TS-ab е положителен при 80%, а TBII е положителен при 40% от пациентите с рецидив на Graves, което показва, че наличието на TS-ab е по-добър показател за прогнозиране на рецидив при Graves. хипертиреоидизъм, отколкото TBII. TSB-ab беше открит с по-висока честота при HT и PM, отколкото при GD, т.е. съответно 21%, 18% и 8%. Положителността на TSB-ab корелира значително с TBII при нашите пациенти с AITD, когато TSB-ab беше положителен. Този нов едновременен анализ на трите TSH-R-abs трябва да бъде много полезен за по-нататъшно изследване на автоимунните аспекти на AITD и трябва да ни помогне да напреднем в по-доброто разбиране на патогенезата на различните AITD.