Каква карма получава един самоубиец?

Вярвам в живота след смъртта, твърдо. В нашето семейство непрекъснато поддържаме връзка с починалите роднини насън. Както аз, така и синът ми разговаряме непрекъснато с тях. Приемаме го за нещо нормално. Родителите ми починаха преди 4 години. Много често говоря с тях. Те се тревожат много за мен, защото съм хронично болна и кризите са част от ежедневието ми. Винаги, винаги преди да започне някоя криза някой от тях, най-често майка, ме предупреждава. Директно и в прав текст ми казва коя болест ще ме нападне, защото съм с повече от една. Няма какво да направя, но се подготвям с обезболяващи, подходяща храна и мазила. Никога не е  сбъркала. Кризите ми не са пред точно определено време, понякога през месец, друг път 1-2 пъти в годината, така че няма как да го очаквам и да сънувам такъв сън. Веднъж насън видях и предишен свой живот, не всичко, само малък откъс. Видях смъртта си като съвсем млад мъж, почти дете. Беше неприятно, защото бях "вътре в него" и преживях за миг всички чувства, които съм преживяла, когато са ме убили. Не усетих физическата болка, само душевната. Траеше няколко секинди, но беше доста мъчително.
Животът след смъртта предполага прераждане, а и карма. Не приемам кармата като наказание за нещо. Нито от предишен, нито от сегашен живот. Не мисля изобщо, че има наказание. Всички преминаваме през всички възможни ситуации, за да ги разберем в пълна степен. Това представлява според мен израстването на душата. С личен опит става, иначе я разбереш, я не, но ако го преживееш е друго, ще го отхвърлиш или утвърдиш, защото знаеш точно какво е. Мисля, че всеки е бил самоубиец или ще бъде в някой живот,  или ще преживее самоубийството на близък, за да отхвърли тази пагубна възможност с опит. Няма причина да бъде наказван за това, това е част от пътя на душата. Важна е емоцията, която ще остане от това събитие, а ние си носим отвъд емоциите, които сме преживели, това ни е багажът от този и всеки живот и си го носим с нас. Така си обяснявам и дежа вю. Преживените емоции стоят скрити дълбоко в душата, но понякога намират неочаквано път да изскочат на повърхността за кратко като светкавица. Така че...няма място за страх от карма, страх трябва да има от емоционалното цунами от самоубийството за този, който го прави и за близките му, това е страшното. Както и това, което ще носи вечно от живот в живот.

Много зависи и за какво помощ става въпрос.
Има хора помагат без да са ги молили и си патят. Помощ се дава, когато ти поискат принципно.

И аз не мисля че има наказание в следващия живот в нашия човешки смисъл. Има определени уроци, които трябва да се научат и това е. Но какви са точно, как са формулирани, не знаем.

Може пък самоубийството да е било урокът за близките на този, който си е отишъл по този начин.
Примерно, в предишен живот аз съм приключила така, в сегашния брат ми ме наказа за болката, която съм причинила на близките си.
Обаче в следващ живот, дали аз няма да го накажа така?
И докога така?
Колкото повече живея, толкова повече не вярвам в тия неща.
Продължавам да чета, да мисля над тия въпроси, но поне спрях да се занимавам с медитации, кълбета и други щуротии.
Каквото - такова. Колкото - толкова.

Така е. И аз бях залитнала по такива неща преди години, но установих, че е по-добре да си живеем живота.
Ако има живот след смъртта - ок. Пак печелим.
Ако няма живот след смъртта - ок. Пак печелим. Щото няма да съществуваме и няма да ни пука, като сме умрели и не съществуваме.
Но не мисля, че самоубийството е урок за някой друг. Неспособност за спряване с живота.
А и не знаем едно нещо за какво е наказание. Мисля си, че може би мислим малко плоско за наказанията.
Иначе в дебелите книги за прераждане си пише примерно за едно нещо каква карма уж се получава. Сега колко е вярно....
Но пък знам за нечии наистина тежки съдби и съм си мислела, че такъв живот, наистина не е живот.

Знам, че не е ОК да задържаш душите на близките си. Трябва да ги освободиш и да поемат по своя си път.

Самоубийството не е решение и уроците, които не си научил до момента ще ги преживееш и в следващия си живот.
От странично мнение също четящо много подобни - душата на самоубиеца не преминава в отвъдното или се чувства, че нещо я спира и остава на земята докато не дойде времето, в което ѝ е писано да умре.

Ако разглеждаме кармата като наказание, то със сигурност самоубилата се душа ще се прероди с тежести заради това, което е причинила на близките си.

Самоубийството има много форми. Не е само да се нагълташ с хапчета, да си прережеш вените или да скочиш от мост. Самоубийствено е, ако стоиш при насилник, който минимум те убива психически, а може и физически. Самоубийствено е да знаеш, че имаш здравословни проблеми и да не се погрижиш за здравето си, доколкото зависи от теб и накрая да умреш. Самоубийствено е да си стар и болен и да избереше за теб да се грижи точно това твое дете, което няма да положи необходимите грижи за теб и ще умреш.

Всъщност...оставете всяка душа да си носи отговорността...и опитността.

На мен регресията ми помогна много в това да науча и да потвърдя разни неща за себе си. Бих отишла отново. Баща ми се самоуби миналата година

Беше болен от рак и нямаше шанс. Каквото и да си говорим, просто е ужасно. На никого не пожелавам да изпита това, което аз, майка ми и брат ми преживяхме.
Предполагам, че душата му ще трябва да мине през много уроци още, но дано пътят му е лек! ❤

Сходна ситуация.... с второто...
Би ли казала малко повече за регресията, ако имаш желание, може и на лично, че не е по темата.

Има тема за регресията. Може и там да прочетете, попитате и т.н. https://www.bg-mamma.com/?topic=828306

Really, ако ти се рови в темата за регресията можеш да видиш какво съм писала в последните страници. Ако нещо конкретно липсва и не съм споменала, пиши или ме цитирай в другата тема, ще отговоря.

След смъртта на татко не съм ходила. Бях веднъж през 2020.

Според мен ако човек вярва в прераждането има смисъл да прави регресия.

Има разлика между това, човек да пожертва живота си за Бога и в името на ближния и в това създателно да прекрати живота си. Самоубийството е най-тежкото деяние, която може да направи една душа и единственото, с което може да загуби своята индивидуалност, тоест самосъзнанието си и като следствие се връща по-надолу в йерархията на душите, в случая в животинското царство, но там душата е колективна. Не от всяко животно може една душа да се индивидуализира и да стане човешка. Доколкото знам има няколко животни, които са портали и само през тях може да се премине към човешката душа - кон, слон, лъв и орел.
Живота е най-голямото благо, което Бог ни е дал и когато душата не го цени и се самоубие, това показва, че тя не разбира живота. Най-лошото е, когато самоубиеца не продължи рода, защото в нашата кръвна система носим много уроци от нашите прадеди, които бъдещите поколения трябва да оправят.