В момента чета...82

  • 40 807
  • 737
# 180
Когато се цитира източникът, не е кражба.
Но ако някой се мъчи да се изтъкне като по-умен и начетен с чуждо мнение, си е кражба и още как.
Виж целия пост
# 181
Започнах “Вода за цветята” и за пореден път се впечатлявам колко сме различни Laughing Въобще не ме влече да чета история, в която нон стоп се описват гробове и погребения. Абсурд, зарязах я.
Преди това се пробвах с “ДНК” на Ирса… някоя си. Също се отказах още в началото. Освен че стилът не ми допада особено е  пример за споменатите по-рано автори, които си умират да описват извратени гнусни убийства. По-лоша ли ще е историята и загадката, ако гнусотиите са по-малко? Честно, не вдявам.
Виж целия пост
# 182
Сега разглеждах новите книги в Рулит и видях, че Резервата я има на английски (а в Озон също я има на английски - за около 60 лв, ако искате да подкрепите финансово Хари и Меган).
Виж целия пост
# 183
Аз съм много доволна, че някой спомена, че "Вода за цветята" е подобна като усещане на "Елегантността на таралежа". Така ми мина желанието да я прочета. Не ми понасят такъв тип книги.
Похвалвам се сама, че от поне 4 месеца не съм купила или свалила книга импулсивно. Имам малко, но добре премерени покупки. Даже вече се разписвам с първия ми фаворит за следващите номинации за книга на годината - "Граничен пост" на Дмитрий Глуховски. Най-добрият постапокалиптичен роман, който съм чела.
Виж целия пост
# 184
На Глуховски започнах миналата година Метро 2033, но я оставих за по натам, защото много книги едновременно започнах, много и бях харесала. Ще погледна след това и Граничен пост.

За последно придобити книги не съжалявам изобщо, най-много даже съм доволна от избора ми да се сдобия със “Сянката на снега”. Кратки разкази, само един по-различен, той е съставен от 18 други по-малки, свързани в една обща история. Другите, които четох от читанката бяха повече с фантастични елементи; някои от прочетените от сборника могат да разплачат по-чувствителните души.
Виж целия пост
# 185
Ивето, на мен "Елегантността на таралежа" изобщо не ми хареса, дори не успях да я дочета. Не намирам никаква прилика с "Вода за цветята" освен, че и двете са от френски авторки.
Бих те посъветвала да ѝ дадеш шанс Simple Smile
И не, не става дума само за гробове, не те са водещата линия Simple Smile
Става дума  и за много други неща, а като се добави и елегантната, макар и сериозно застъпена от един момент нататък криминална нишка, романът става с напълно завършен замисъл.
Виж целия пост
# 186
"Вода за цветята" - след прекрасните коментари на Аня и Happy Mijjj няма какво особено да кажа, освен че лично на мен ми беше ужасно трудно да прочета тази книга, защото не успях да не я съпреживея, въпреки съпротивата, която си налагах през цялото време.
Само ще добавя, че най-тъжното нещо в гробищата не е забравата, не са килнатите паметници, обрасли в бурен и трънаци. Най-тъжното са белите редици, над които греят мраморни слънца и туптят мраморни сърца. Където цветята са винаги свежи, а имената на непрежалимите са изписани със златни букви. Където бели рози пръскат тежък мирис от късна пролет до ранна есен, а пръстта милостиво попива сълзите на живите. Там, където спираш, за да направиш повторно изчислението, защото разликата между годините под името е толкова смущаващо малка, че не може да бъде вярно.
Тъжни са не гробовете, на които никой не се връща, а тези, където ден след ден и година след година някой извървява стъпките до тях, защото никога не можем да си тръгнем завинаги от местата, в които сме оставили сърцето си.
За обобщение е много подходяща една мисъл на Бакман, която цитирам по памет, без дори да си спомням от коя точно книга е  - "Ужасното в смъртта не е, че умираме, ужасното е, че продължаваме да живеем без тези, които сме обичали".
Виж целия пост
# 187
Цитатът на Бакман, съм почти сигурна, че е от "Тревожни хора", че само нея съм чела, а ми се струва познат.
Виж целия пост
# 188
Значи и за мен изводът е, че ще пропусна "Вода за цветята". Спирам да  я търся и да я искам. Simple Smile особено този сезон е изключително неподходящ лична за мен за  четене на подобна тематика.
Виж целия пост
# 189
Чета "Кралството" на Несбьо. Толкова е престрастяваща, че не мога да я оставя. Докато мисля, че съм разбрала какво се е случило и изведнъж - обрат. Разкриват се стари тайни. И продължаваш да четеш, за да си изясниш ситуацията. Майсторът си е майстор.
Въпреки че има и убийство  
 / засега едно/, не е криминален роман. И е без Хари Хуле.
Виж целия пост
# 190
Четох ревюта, че “Да смениш водата на цветята” (знам заглавието в тази версия) прилича на “Елегантността на таралежа”, но аз не открих такива. “Елегантността” много ми хареса, когато я четох преди години, за мен звучеше обнадеждаващо.
Мрачната атмосфера във “Водата” за мен не идваше от обстановката, а от речитатива на измъчената и изстрадала жена. Авторката настояваше непрекъснато да напомня за участта й. Усетих този ефект като преекспониран.
Виж целия пост
# 191
Прочетох "Когато животът ти изпрати хипопотам" - Анете Биерфелт.
Миналата година Rayna беше писала страхотни думи за тази книга. После и Аня... Казах си "ще се чете"! Хора, много ми хареса!
Толкова човешка, топла... прекрасна  семейна история, но нетрадиционна, шарена, с толкова цветни и пълнокръвни образи, с толкова богата гама от емоции - щастие, тъга, еуфория, драма... Книга, която докато четеш, отваря всичките ти сетива... Виждаш цветовете, усещаш миризмите, чуваш прекрасни тонове и съпреживяваш всеки един образ.
Да ти изпрати живота хипопотам, вместо слон с главно С, за мен беше една метафора как за каквото и да се надяваш, каквито и планове да правиш и мечти да имаш, животът си знае неговото и човек трябва да приеме това, което му се дава и да го оценява във всеки възможен момент.
Не мога да не отбележа и супер ексцентричния стил на авторката, толкова богат, различен, но пълнещ душата. Първите си 50на страници ми беше странно и трудно да свикна, но после... не си представях книгата да е написана по друг начин. Защото, реално, историята е така обикновена - любови, раздели, болести, случки, но именно този начин на написване я прави прекрасна.
Пълни 5*, дори 105 заслужава според мен любимият ми хипопотам! ❤️
Виж целия пост
# 192
На мен ми хареса "Вода за цветята", развълнува ме, на места натъжи, с една дума въздейства ми.Снощи почнах и вече преполових " Бащата на другия", даже повече ми хареса от Водата.Sunglasses
Виж целия пост
# 193
Някой беше пуснал Хипопотама за колективно четене. Ако вече всички желаещи са я прочели дали бих могла и аз да й хвърля един поглед.
Виж целия пост
# 194
В момента чета "Дванайсетте стола" на Иля Илф и Евгений Петров . Страшна книжна дупка ме е налегнала. Продължава от миналата година, месеци наред. С какви ли не жанрове опитах, стигнах и до класика. За сега върви много добре, да не казвам голяма дума...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия