В момента чета...82

  • 40 813
  • 737
# 300
Добре, че предупреждавате за "Жената комбини". Явно японската литература при мен ще се сведе само до Харуки Мураками, Казуо Ишигуро и Йоко Огава. За съжаление последната не доби популярност у нас, а и отзивите за "Хотел Ирис" са меко казано ужасни.
Виж целия пост
# 301
“Котаракът, който спасяваше книги” не успява мен да увлече достатъчно. Чета я (точно в противовес на съдържанието тази вечер) със съкращения на децата, но всъщност постига успешно приспиването им, така че в този смисъл също ми е полезна. Намирам я за подходяща по-скоро за тинейджъри, ако аз трябваше само да я чета, щеше да ми е по-скоро скучна, въпреки че има на места като цяло добри идеи. Все пак с прочетеното днес не мога да не се съглася - с една от идеите - че четенето е като изкачването на планина- понякога трябва да става тъкмо бавно, за да се оцени по-добре творбата. Последното веднага намирам за съотносимо за книгите на Хавиер Мариас. А комичното е, че самата книга на Сосуке Нацукава, в която се съдържа това твърдение, чета именно скорострелно, като в движение решавам кое да прочета на глас и кое не и да съкратя, защото все пак децата ми слушат моя глас и прочит, а не да я четат те (все още, защото са малки за това) самостоятелно.
Приятно четене на избраното ви пожелавам, сега се втурвам да превземам финалната част на книгата на Тилие, колкото и неприятно да са описани сцените, на които попаднах след 300 -та (плюс) страница, все пак ще я дочета.
Виж целия пост
# 302
Добре, че предупреждавате за "Жената комбини". Явно японската литература при мен ще се сведе само до Харуки Мураками, Казуо Ишигуро и Йоко Огава. За съжаление последната не доби популярност у нас, а и отзивите за "Хотел Ирис" са меко казано ужасни.
"Хотел "Ирис" е книга, която поначало не би се харесала на много широка публика, както и творчеството на Йоко Огава.
Японската литература е специфична, не очаквам да има поначало голяма популярност.Аз избягвам отдавна да я споменавам в темата. Мураками и Ишигуро са повече "западни" писатели.
Виж целия пост
# 303
Като стана въпрос за Ишигуро,започнах “Клара и слънцето” и ми потръгна добре.
“Приказка” е зарязана,еми това е,скучновата измишльотина …да ме извинят нейните фенове.
Виж целия пост
# 304
На мен тази на Пико ми беше "средна хубост"... Не ми допадна и сюжетът, и акцентът в него, за мен нормалното е да няма такива грозни крайности и да чета за тях ме напряга и потиска. Отделно, беше ми малко "съшита" и "бозава" историята...
И аз така, не можах да я дочета. Единствената нейна, която харесах и успях да прочета докрай, е "Домашни правила".
Виж целия пост
# 305
Завърших "Били Съмърс" - абсолютни 5 звезди от мен. Дори се нарежда преди най-любимата ми до момента книга на  Кинг - "Зеленият път".
Провокирана от сериала за Императрица Сиси, чийто първи сезон гледах наскоро, започнах  и книгата "Императрица Сиси" на Габриеле Мари Кристен.
В Сторител слушам "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова. Изключително ми е интересно - описанието на София от началото на века, както и политическата обстановка и игрите на влиятелните личности по това време.
Заинтригувахте ме с "Вода за цветята" - със сигурност ще се чете скоро.
Виж целия пост
# 306
Здравейте, чета "Глина" в момента. Принципно не обичам да чета подобни книги  но се подведох по невероятните коментари.. Минах 200 страници, т.е. 1/2 и въобще не съм разтърсена и зашеметена, а по-скоро разочарована... Та, понеже нямам нерви да изчета до края безкончените описания, сравнения и метафори на авторката и понеже животът е твърде кратък да си губя времето с книга, дето не ми допада... а искам да разбера все пак какво се случва с героите... та ще помоля някоя мила съфорумка да ми напише на ЛС или в спойлер какво се случва до края след като...
Скрит текст:
Жара и Велико спаха за първи път и Боя ги видя
Виж целия пост
# 307
Да. И аз така - не харесах книгата. Но упорито я дочетох. Бях от  "първата вълна" читатели и, срам не срам,вече съм забравила подробности.
Виж целия пост
# 308
Аз я дочетох, въпреки че също не съм от феновете ѝ. Не мога да кажа, че ми хареса особено и вече не помня много много какво се случи накрая, освен че
Скрит текст:
Жара взе, че умря, защото Велико я бил вградил в някаква стомна, която направил за султана. Просто ме потресе краят, много мразя книги, които завършват така Crazy
Виж целия пост
# 309
Аз я дочетох, въпреки че също не съм от феновете ѝ. Не мога да кажа, че ми хареса особено и вече не помня много много какво се случи накрая, освен че
Скрит текст:
Жара взе, че умря, защото Велико я бил вградил в някаква стомна, която направил за султана. Просто ме потресе краят, много мразя книги, които завършват така Crazy

Мерси Simple Smile
Скрит текст:
Омг... съвсем се успокоих, че няма да я дочета.. щото и аз не обичам да не дочитам книги, но то като не върви...  Потресена съм, егати тъпия финал... но не се изненадвам.. Joy
Виж целия пост
# 310
Не бих препоръчала “Имало едно време… два пъти” - докъм средата на книгата беше поносимо, но после… четох само за да видя какво става, а в крайна сметка само ме остави по-объркана след финала тази книга
Скрит текст:
само аз ли заподозрях, че Пол може са крие нещо повече? И анаграмата с началните букви на всяка глава докъде или до кого според вас трябва да води ?
Сега потърсих и в ГР малко информация и оставям с впечатление, че за да се разбере добре тази книга, първо е трябвало да прочета друга негова книга - не е превеждана,  Le manuscrit inachevé, от 2018 г. За момента обаче ми стига толкова от творчеството на Тилие, май беше по-добре да прочета “Вода за цветята”
Скрит текст:
там поне само мястото на действие -доколкото разбирам, е гробище, а тук след втората част да не преразказвам какви неприятни неща трябваше да се прочетат…
Виж целия пост
# 311
Така е,  "Имало едно време два пъти " не е за всеки. Втората половина на книгата има доста шокиращи сцени ,които не са за хора със слаби сърца. Мен лично не са ме притеснили 🤭
Иначе,за анаграмата с буквите
 
Скрит текст:
си мисля, че сина писател е този , който продължава по стъпките на баща си. Или Тилие ни подсказва за негова тъмна страна.
 Относно Пол да имах подозрения още повече, че постоянно заличаваше улики но в крайна сметка не излезе наяве нещо конкретно.
Виж целия пост
# 312
За книгата на Тилие :
Скрит текст:
Така е, за Пол само подхвърлени неща, като това че “лъже”, “ще живее с това до края на дните си” и др.подобни намеци.
Обаче за сина първо имах подозрения дали самия той не е изчезналия уж самоубил се Калеб, който като не е лицево разпознат може и да е нещо инсценирано, но постоянно имах някакви други съмнения за  Пол, които обаче с други действия в книгата бяха в противоречие.
Изобщо много неизяснени неща останаха, затова потърсих мнения в ГР, четох отзиви и на френски читатели и поне няколко казваха, че трябвало да се прочете друга книга на Тилие, “Недовършеният ръкопис”, по-рано е писана от него, имаше читател който там беше отрил отговори, но не беше конкретизирал какви точно и до какви изводи е стигнал.
И тъй като не обичам след края на дадена книга да оставам със съмнения и чуденки, потърсих още малко по темата, който знае френски може да види какви са предположенията на читателите- твърде различни. Едно от тях впрочем, засягаше и Габриел, към който също имах известни съмнения относно някои негови действия, но отново липсваше каквато и да е логика, затова ги отхвърлих по-бързо:

https://www.babelio.com/questions/23967/La-fin--spoilers-
Мненията са разнопосочни и разнообразни, явно тази книга предполага да влече нова след себе си.

Смятам довечера да продължа с нещо на практична тематика, “Стабилна основа” на Джон Боулби, докато се двоумя след този доста мрачен за мен трилър с каква точно художествена литература да продължа. Може би най-накрая ще се завърна към “Тайният живот на пчелите” (по-малък формат и дебелина, на тънка хартия с дребен шрифт е, така че е удобна за носене на път, затова все я отлагах).
Виж целия пост
# 313
Трилогията за белия град на Ева Гарсия, много ли е брутална? Т.е. има ли детайлно описание на жестокости, убийства и подобни?
Скрит текст:
Питам защото и трите ктиги вече ги има в Рулит и се чудя дали да ги чета.
Сега си дочитам Трима асасини на Котаро Исака и тя е за подземния свят и за убийства, но няма някакви много графични описания.

Между другото, от тази книга научих, че телефонните измами в Япония са същите, като тези на Балканите.
Естествено, по-организирани
Скрит текст:
- съответната организация има нещо като отдел, който разполага с кол център. Служителите звънят на произволни телефони от списък - ако се обади млад човек, затварят. Ако се обади стар човек, му казват да изпрати пари или да преведе определена сума, защото са отвлекли негов близък (пробват с дете или внук). Междувременно, някой вие от страни (точно като дебилоидите, които даваха в един репортаж по наша телевизия) и вика за помощ.
Виж целия пост
# 314
Както и предполагах, има друга книга след “Имало едно време два пъти.”
Всъщност общо са три книги от поредицата за Калеб Траскман:

“Série Caleb Traskman

2018 : Le Manuscrit inachevé, éditions Fleuve noir / Pocket, 624 p.
2020 : Il était deux fois, Fleuve éditions / Pocket, coll. « Fleuve noir », 528 p. (ISBN 978-2265-14427-9)[15]
2022 : Labyrinthes, Fleuve éditions, coll. « Fleuve noir », 384 p. (ISBN 978-2265-15555-8)[16]
“
Извадката е от Уикипедия.
А ето и анотацията на последната книга, в която отново има история със загуба на памет; с онлайн-превод мисля, че ще може да се справите, тъй като сега няма да имам време за превод на текста :
Скрит текст:

Une scène de pure folie dans un chalet. Une victime au visage réduit en bouillie à coups de tisonnier. Et une suspecte atteinte d’une étrange amnésie. Camille Nijinski, en charge de l’enquête, a besoin de comprendre cette subite perte de mémoire, mais le psychiatre avec lequel elle s’entretient à bien plus à lui apprendre. Car avant de tout oublier, sa patiente lui a confié son histoire. Une histoire longue et complexe. Sans doute la plus extraordinaire que Camille entendra de toute sa carrière…

« Tout d’abord, mademoiselle Nijinski, vous devez savoir qu’il y a cinq protagonistes. Toutes des femmes. Écrivez, c’est important : “la kidnappée”, “la journaliste”, “la romancière”, “la psychiatre”… Et concentrez-vous, parce que cette histoire est un vrai labyrinthe où tout s’entremêle. La cinquième personne sera d’ailleurs le fil dans le dédale et, j’en suis sûr, apportera les réponses à toutes vos questions. »
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия