В момента чета...82

  • 40 813
  • 737
# 330
А какво стана с "Етюд в черно" на Хосе Карлос Сомоса? Толкова ли е зле? На тръни съм заради разочарованието от "Тетрамерон", която беше с класи под останалите му книги.
Виж целия пост
# 331
А какво стана с "Етюд в черно" на Хосе Карлос Сомоса? Толкова ли е зле? На тръни съм заради разочарованието от "Тетрамерон", която беше с класи под останалите му книги.
Тръгнах с големи очаквания, но за две седмици стигнах до 160-та страница при това с усилие. Не се надявай на нещо като "Стръв" или "Клара и сянката".
Виж целия пост
# 332
Прочетох набързо Морякът, комуто морето обърна гръб, тя по принцип е кратичка. Няма да коментирам - японската психология меко казано ми е странна.
Започнах Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи... Заглавието е колкото обема на книгата. 🤣
Написана е под формата на писма, чете се леко и увлича. 🤗
Виж целия пост
# 333
Трилогията за белия град на Ева Гарсия, много ли е брутална? Т.е. има ли детайлно описание на жестокости, убийства и подобни?

Не знам до каква степен ти е брутално? Ако си чела Крис Картър, в сравнение с него е все едно детска книжка. Но като цяло са описани доста подробности, защото има ритуални убийства. Но не са неприятно страшни.

И аз точно това си помислих – след Крис Картър май нищо вече не ми се струва особено брутално. Simple Smile

Сега съм на втората книга от трилогията, интересна ми е. И криминалните линии са интересни, и отношенията между хората, религиозните празници, описанието на града (чак се поразходих виртуално)... С удоволствие бих живяла там.

Преди това прочетох трите книги на Рагнар Йонасон и там също ми бяха по-интересни взаимоотношенията между исландците, начинът им на живот... Даже повече от криминалните истории. Много са различни от нас, много. И пак, въпреки че се стремят максимално да не си навлизат в личното пространство, го удрят на клюкарство, че и интрижки. Човещинка... Simple Smile
Виж целия пост
# 334
Няколко дни нямах никаква възможност за четене и едва снощи започнах "Червената вдовица" на Алма Катсу.
Чудя си се защо я отлагах толкова дълго? Чудесен шпионски трилър е!
А и да четеш издание с твърди корици поне за мен прави удоволствието още по-голямо!
Виж целия пост
# 335
Ако някой ден реша да се преместя в друга държава, ще е в такава, в която обществото е традиционно интровертно. Като скандинавските или Япония... Само дето не обичам студ...
Вчера прочетох, че Трима асасини е писана през 2004, а Убийствен влак - през 2010. Това е хубаво и повишава мнението ми за автора, защото влакът е по-добрата книга - отбелязал е прогрес. А и не е писал прикуъл, което е похвално.
Виж целия пост
# 336
Довърших "Жената конбини" и въпреки не особено ласкавите коментари, ми беше много любопитна и си я прочетох с удоволствие.
Книгата е за парченцата пъзел, които не пасват в картината на обществото, за невинните въпроси, на които трябва да измисляме не отговори, а оправдания, за данъка обществено мнение, който ни се начислява на всяка крачка. Не отговаряш ли на очакванията към теб, се превръщаш в чуждо тяло, което се принуждава да търси маска или скривалище, защото не може да устои на натиска, клюкаренето и добронамерените съвети. Въпреки че обществото е японското, тук не е по-различно в това отношение и ако не друго, човек поне може да опита да бъде по-дискретен, да не пита, да си запази коментарите за себе си и просто да остави другия да живее, той и без това не иска нищо повече.
Виж целия пост
# 337
И аз точно това си помислих – след Крис Картър май нищо вече не ми се струва особено брутално. Simple Smile

Сега съм на втората книга от трилогията, интересна ми е. И криминалните линии са интересни, и отношенията между хората, религиозните празници, описанието на града (чак се поразходих виртуално)... С удоволствие бих живяла там.

Преди това прочетох трите книги на Рагнар Йонасон и там също ми бяха по-интересни взаимоотношенията между исландците, начинът им на живот... Даже повече от криминалните истории. Много са различни от нас, много. И пак, въпреки че се стремят максимално да не си навлизат в личното пространство, го удрят на клюкарство, че и интрижки. Човещинка... Simple Smile

В интерес на истината много обичам криминалета и никога не съм се чувствала странно, зле или да се страхувам. Обаче след една от книгите на Картър месеци наред влизах в банята, проверявайки завесата на душа Simple Smile Такъв страх изпитах след едно от описанията на сцена в книгата му. Докато "Ритуалите" ми беше ужасно интересна с обясненията за религиите, за описанието на града, на хората. И на мен ми се прииска да ида там. Между другото има филм, на нетфликс, по първата книга. Интересно ми е как са го направили.

Аз чета все още "Еротичните истории за Пенджабски вдовици" - много ми хареса. Описано е майсторски обществото, което имат - как се капсуловат, дори и в Англия, където уж трябва да са малко по-разпространени. Как се държат към вдовиците, какъв е животът им. Изобщо една много интересна книга, която ни докосва до тази култура.
Виж целия пост
# 338
След книгата на Тилие “Тайният живот на пчелите” беше добра смяна на жанра.
Прегледах частично “Тайната опора” на Людмила Петрановска и прочетох първата глава на “Стабилна основа” на Джон Боулби- и двете книги са за теория на привързаността - втората книга съдържа девет лекции, преработени в сборник, първата лекция беше по-скоро информативна, отколкото с практическа приложимост на знанията; книгата на Петрановска пък е написана така, че да бъде лесно разбираема от непрофесионалисти, има също полезна според мен информация, но отново по-скоро информативна, отколкото с някаква практическа насоченост ми се стори.
Виж целия пост
# 339
"Жената конбини" ми е много любима! Не знаех, че масово не е харесвана.
Вчера прочетох "Хълбоци и пеперуди" на Рене Карабаш
и съм очарована - много красива и искрена поезия.
Виж целия пост
# 340
Започва запознанството ми с творчеството на Труман Капоти- избрах да е чрез ранните му разкази, пренесоха ме в друго време и друго място, интересни и изненадващи:

Виж целия пост
# 341

Искам да споделя впечатлението си от тази книга, която се води романтичен трилър. Ами много ми хареса. Вълнуваща,интересна ,драма, романтика в малка ,но достатъчна доза, динамика. Засегната е актуалната тема за тероризма. Как се създават войниците,как се заражда злото и защо са готови да водят тази война. Хареса ми това, че авторката ни дава възможност да разберем и да видим друга гледна точка на извършителя, терориста, който може да бъде и спасител. Как и защо ще разберете като прочете книгата. 🙂😉❤️📖
Виж целия пост
# 342
Довърших си най-накрая Котаракът, който спасяваше книги - не е лоша книгата, но нещо не ми достигаше да ми държи вниманието и затова я четох толкова дълго време. Оценката ми е 3*.
Продължавам бавно да напредвам с Криминален клуб Четвъртък - има доста герои, но засега е добре.
Виж целия пост
# 343
“Котаракът… “ на мен пък тази вечер, докато четох от книгата на децата най-накрая ми стана малко по-интересен (до момента с третия лабиринт стигнахме) и дори я взех да попрегледам (пък и да си помогна така какво утре да им съкратя) преди да продължа “Тайният живот на пчелите”. Пак съм в книжен хаос, с няколко едновременно четени книги, освен тях- споменатите по-горе книги също продължавам да чета (разказите на Капоти са в малък сборник, него преполових) .
Виж целия пост
# 344
Хванах Между небето и Лу (от Лорен Фуше) и не я оставих, докато не я прочетох. Не ме хвана от първата страница, но после ме завлече неусетно до последната.

Семейна история за щастие, обич и отдаденост, написана с типичен френски финес и хумор. А и с внимание към всеки детайл - към всяка дума дори.

Ето един пример с този цитат: обичам думи, които се пишат с две точки - по-хубаво е, когато две точки са заедно, вместо някаква самотна идиотска точка (stoïque - стоически).

И точно тази дума определя до известна степен основното в този роман: да издържиш стоически и да умееш да обичаш; разказ за това колко е хубаво да разчиташ (на някого или поне), че между теб и небето, има един остров, на който да останеш и да живееш щастливо.

И френското, и българското издание е с корица, която загатва това, което ми харесва в книгата, защото е много близо и до моето разбиране за живота и любовта: За човек, когото обичам, бих направила всичко. Бих го покрила, защитила, бих излъгала, бих погазила всичките си принципи и възгледи. В любовта има смисъл да не си себе си. А може пък точно тогава да си най-себе си. В ситуация, когато всичко се руши и изчезва и само ти си като маяк и спасение за някого.

Накратко - хубава книга. Мога да ви изброя и поименно на кого би допаднала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия