В момента чета...82

(на сайта на издателството може да се разгледа целия, но ние го имаме обаче и като книжка, хартиено издание)

Защо Калеб Траскман е жив - в първата книга, “Незавършения ръкопис” се намеква за наличие на брат-близнак, което би могло да обясни “изчезването” в книга 2  (или “Имало едно време…” ) на писателя и доколкото разбирам синът му би следвало да е завършил ръкописа наистина, както е и в книга 2, а книга 3- “Лабиринти” обяснява какво се случва с Жюли, съдбата ѝ не е завидна изобщо, но поне не е такава, каквато излиза, че е в книга 2. Понеже прочетох резюмето, книга 3 донякъде има нещо сходно като идея с “Тайните убежища”. Не съжалявам изобщо, че не изчаках да видя за превод на “Лабиринти” или пък да си я взема в оригинал, това не е книга, за която бих отделила повече време.

Сузуки (Скакалецът) е млад учител по математика, чиято съпруга е била брутално прегазена и убита на улицата. Използвам думата брутално, защото престъплението е извършено от сина на мафиотския бос Терахара, който кара с бясна скорост по улиците на Токио и когато му е кеф нарочно минава през хора. Не е с някаква цел - просто за удоволствие (споменато е, че той дори се хвали с това и насърчава приятелите си да правят същото).
Сузуки решава да си отмъсти, като се инфилтрира във въпросната мафиотска организация (Фройлайн, или Девицата) и направи нещо. Не е ясно какво мисли да направи, а и то едва ли би било много, защото той е само един изключително депресиран човек, който не притежава някакви смъртоносни умения, а и не е типът, който може да осъществи хладнокръвно отмъщение. Но, все пак, Сузуки напуска работа и става член на организацията, започвайки от най-ниско ниво - той зарибява невинни млади хора (най-вече жени) по улиците, като им раздава мостри на добавки, представени като продукти за отслабване (в действителност пристрастяващи вещества) и ги подмамва да подпишат договор (фактически тези хора попадат в мрежите на организацията - за повечето от тях няма измъкване след това). Сузуки е добър човек, но е отчаян и не му пука.

Един ден пряката му началничка му казва, че ще бъде тестван, за да докаже, че е лоялен. Разбира се, мафиотите са го проучили и предполагат че е дошъл за отмъщение, но са решили да му дадат шанс. Изпитът се състои в това да убие двама млади хора (примамени от улицата и упоени от жената) пред сина на Терахара (точно онзи, който е прегазил жена му).
Сузуки е разтърсен, а упоеното момче му напомня страшно много за един от учениците му, което събужда съвестта му. Той вече вижда сина на мафиота на отсрещната улица и изпада в паника, но тогава се случва нещо нереално - докато всички чакат на пешеходната пътека, синът внезапно прави няколко крачки и е буквално размазан от преминаваща кола. Шефката му решава, че може би някой го е бутнал - има легендарен наемен убиец, когото хората наричат the Pusher (оставям го на английски, не знам как е в българският превод - Бутач, Побутвач, Тласкач? ), който убива само по този начин - незабелязано бута хората пред коли и влакове. Всъщност той е толкова легендарен, че някои не вярват, че съществува (и все пак явно не е много трудно да бъде нает...). Сузуки действително вижда един мъж сред тълпата ужасени хора, който напуска прекалено бързо сцената на инцидента. Началничката му го изпраща да проследи мъжа и да докладва, щом го открие.

Междувременно недалеч оттам, в един хотел, наемният убиец с прякор Кита (защото е едър мъж) убеждава поредната си жертва да се самоубие. Това е неговата специалност - той не убива с ръцете си, а принуждава жертвите си да се обесят или да скочат отнякъде сами. Естествено, те едва ли имат избор да не го направят, защото той е огромен мъж и е въоръжен (макар и с незареден пистолет). Той обаче има специфичен проблем - от известно време получава пристъпи на главоболие и световъртеж, които са съпроводени с ярки халюцинации. И по-точно - призраците на убитите от него го преследват. Кита вижда от прозореца на хотела сцената, която се разиграва на улицата и си спомня с неприязън за the Pusher, с когото (според него) има сметки за уреждане.

На друго място в Токио едно момче-убиец, с прякор Цикадата(защото обича да приказва) довършва поредната си работа - да избие тричленно семейство от предградията (момчето в това семейство е подпалило бездомен старец за удоволствие, а родителите са направили всичко по силите си да го прикрият и като цяло не мислят, че синът им е лош; Цикада предполага, че другите бездомници са направили поръчката, но това така и не става ясно). Тази работа му е дадена от неговия администратор Иваниши, когото Цикада мрази, но търпи. Младият убиец страда от особена психоза (което не е изненадващо - все пак, той е хладнокръвен убиец, който няма проблем с избиването на цели семейства), която се задълбочава с времето - той си внушава, че Иваниши го контролира като марионетка и си мечтае да се отърве от влиянието му.

Сузуки проследява мъжа от кръстовището до дома му - обикновена семейна къща, в която изглежда живеят и деца. Там той се запознава с Асагао (името Асагао е японската дума за цветето Ипомеа - щеше да е добре, ако това беше споменато в английското издание на Убийствен влак. Главите посветени на Асагао се казват Morning glory (Утринна слава - още едно название на Ипомеата) - как се очаква читателят да се досети, че това е фамилията на персонажа, ако не го пише никъде?!) - тайнствен и зловещ, но и донякъде харизматичен мъж, който се оказва глава на семейство. В паниката си Сузуки се представя като частен учител, който си търси работа, а домакинът му представя младата си съпруга и двете си момченца. Сузуки решава да не издава местонахождението на семейството на началничката си, която вече упорито му звъни. Той с право си мисли, че ако бъдат открити, всички ще бъдат избити - не само Асагао, който може и да е, а може и да не е убиец (няма абсолютно доказателство), но и невинните дечица. Засега той остава под прикритие, докато открие такова доказателство (или просто отлага, докато измисли какво да прави).

Другаде, халюцинациите на Кита стават все по-упорити и той осъзнава, че скоро ще изгуби напълно ума си. Той разговаря с шаман-бездомник (а може би целият разговор е също халюцинация...), който му казва да си разчисти сметките и да се пенсионира от настоящата си работа, за да се излекува. Според Кита, основната му останала неуредена сметка е с the Pusher, затова той решава да го открие и убие.

Междувременно всички в подземния свят на Токио знаят, че the Pusher е убил сина на Терахара, а един служител (т.е. Сузуки) знае къде е въпросният убиец, но не казва и се крие от работодателите си. Затова всички търсят Сузуки с идеята да изтръгнат тази информация от него.

Един параноичен бивш клиент на Кита поръчва смъртта му - поръчката отива не при друг, а при младия Цикада, който обаче закъснява за срещата и съответно всичко се обърква (защото Кита решава да поуреди още малко сметки, преди да открие Сузуки и Асагао). Цикада не знае кого точно е трябвало да убие и този въпрос не го занимава особено, защото той също научава за драмата на Терахара и решава да напомпа репутацията си, като открие и убие the Pusher; естествено той също се насочва към Сузуки по пътя към целта.

И така - предстои сблъсък между всички главни герои, който ще завърши много зле за някои от тях.

Беше ми любопитно да чета за убийците - техните образи всъщност са най-интересни (определено по-интересни от този на Сузуки). Всеки от тях има специалност и особености на характера, които му придават неповторим колорит. Разбира се, повечето от тях са побъркани и лесно прежалими (когато неизбежното се случи), но това не пречи да им се симпатизира поне в определени моменти. Асагао и Кита бяха интересни още в Убийствен влак - там са и по-симпатични, защото участват в извършването на добро дело - спасяването на невинно дете (естествено, това е по-скоро съвпадение, но все пак се случва). Ясно е, че щом присъстват като персонажи в продължението, читателят знае, че ще живеят до края на сюжета.
... Което пък поставя някои въпроси, свързани с Кита и отнема драматизма от финала на Трима асасини.

Накрая Сузуки стои на гарата и гледа преминаващ безкраен влак - нещо, за което знаем, че е признак за халюцинация, защото изрично е споменато от шамана на Кита (но може и да не е - може би влакът просто е дълъг?). И докато той мисли да започне новия си живот, също така читателят знае, че Асагао е някъде там - може би той не е толкова лош, независимо от всичко - спаси Сузуки и може би дори е запазил стикера на бръмбар от сантименталност, а може би е размислил и е решил да го премахне за всеки случай и всеки момент ще се появи зад гърба му, за да го бутне на релсите?...
Както и да е - това не се случва, защото няколко години по-късно Сузуки е добре (общо казано), Асагао все още е философски настроен убиец, а Кита е неговият администратор (как и защо не знаем - може да е описано в някоя допълваща кратка история на Котаро Исака).

Интересно е да се отбележи, че идеята на Цикада да напомпа репутацията си, съвпада с идеята на Стършела (чиято мишена е друга).

“Lisbeth Salander returns, in a trailblazing new installment to the best-selling Millennium series

Change is coming to Sweden’s far north: its untapped natural resources are sparking a gold rush with the criminal underworld leading the charge. But it’s not the prospect of riches that brings Lisbeth Salander to the small town of Gasskas. She has been named guardian to her niece Svala, whose mother has disappeared. Two things soon become clear: Svala is a remarkably gifted teenager—and she’s being watched.

Mikael Blomkvist is also heading north. He has seen better days. Millennium magazine is in its final print issue, and relations with his daughter are strained. Worse still, there are troubling rumors surrounding the man she’s about to marry. When the truth behind the whispers explodes into violence, Salander emerges as Blomkvist’s last hope.”