В момента чета...82

  • 36 591
  • 737
# 705
С уговорката, че не съм чела трилогията.
Скрит текст:
Проблемът е, че човечеството търси своя съперник в единствено познатата му форма: идентичен на себе си.
Виж целия пост
# 706
Tsugumi, ако не възнамеряваш да четеш трилогията, може да видиш в интернет идеята за dark forest
Скрит текст:
Която е в основата на книгата
Скрит текст:
(редом с един куп други идеи, както вече казах - повече или по-малко развити, даже пропуснах да отбележа, че имаше и такива, касаещи бъдещата медицина и дори бегло щрихованата относно развитието на технологичен моден дизайн на дрехите или мебелите)
сблъсък на цивилизации и различни форми на живот.
Накратко казано - дали е по-добре да не се търси контакт с друга форма на живот, отколкото да си поставен под заплаха от изчезване.

Интересно е възпроизведена идеята за контакт с различа форма и на собствената ни планета- в “Мравките” на Бернар Вербер. Там в друга посока вървят идеите, но отново има философски такива, интересна книга е също.
Виж целия пост
# 707
Fenyx, запозната съм. Коригирах точно в този смисъл поста си, в който бях вмъкнала изследвания в тази насока, за да не натоварвам излишно темата и да не провокирам негативи.
Не знам, дали ще я чета.

Направих опит да прочета "Невидимите фурии на сърцето". Хареса ми стилът, но, както някой беше писал, сюжетът не ми звучи достоверен заради твърде много съвпадения. Според мен, идеята страда от това.
Виж целия пост
# 708
Трябва може би да уточня все пак, че ако въпросната концепция има значимо място в произведението, въпреки това то е само част от цялата мозайка и огромния свят, който Лиу Цъсин е сътворил. Бих го сравнила с “Дюн” на Франк Хърбърт, но там идеите, отвъд фантастиката, са повече политически и икономически (доколкото си спомням), а тук е извор на изключително много теми за размисъл.
Виж целия пост
# 709
"Нощта" на Ели Визел ... Трагедията на милиони в хитлеристките концлагери, синтезирана в стотина странички. Изгълтах тази кошмарна книжка за една вечер и на един дъх. И бих казала добре, че е кратка. Няма как иначе нормално човешко същество да я понесе , ако ужасът е разпростян на 400-500 страници.
Дадох 5*
И аз я чета в момента. Мисля, че ако искаме да разберем какво е било там, поне мъничко - трябва да четем точно такива книги, разказани от първо лице. Толкова различни са от хилядите художествени романи на тази тема. Няма го патоса, няма го героизма на героите, виждаш истинската страна на този неописуем ужас. Виждаш колко слаби и жалки същества сме, какво правят глада, страха и отчаянието с всичко човешко и как те принизява до животинските инстинкти, дремещи във всеки от нас. Няма романтика, няма нищо красиво Sad Даваш си сметка как могат да оцеляват хората във времена на войни, катаклизми и насилие, което на нас, живеещите в относително защитен свят, ни се струва немислимо. Винаги съм се чудела как в такива времена хората продължават да раждат деца... явно е по-силно от нас, да продължаваме човешкия род. И виждаш, че попаднал в такава ситуация, макар и безнадеждна, ужасна, немислима, продължаваш да се бориш за оцеляване. Много, много важна книга за човечеството, макар че не мисля, че ще спрем да си причиняваме такива злини...И в наши дни много хора живеят в нечовешки условия Sad
Виж целия пост
# 710
Каква романтика? Това е било оскотяване и пълна деградация на човешките същества.
Затова съм толкова възмутена от ширещата се напоследък чик-лит вълна с вариации на тема "Аушвиц".
То "Приспивни песни" ли не бяха, то  разни " библиотекарки" ли не бяха! Не мога да определя този тип "литература" , която води до абсолютно нереалистични представи за случилото се в лагерите, по друг начин освен като долнопробна и като кощунство с паметта на милионите убити.
Хората са ги водели там на смърт и точка. Без екстри като библиотеки с книги и без "библиотекарки"!
А, да, но първо са им вадели златните коронки от зъбите преди пещта.

П.П. И на децата не са им пяли приспивни песни, ами са служели за задоволяване на сексуалните щения на сволочите-пазачи там! Приспивни песни?!!!
Виж целия пост
# 711
Aз също бях възмутена от потока книги, експлоатиращи тази тематика като мода (пиша го с отвращение). Избягвам ги, както и купищата модни напъни, наричащи се "литература", плод на алчните издатели да принизяват и притъпяват и малкия останал интерес към книгите.
Виж целия пост
# 712
Каква романтика? Това е било оскотяване и пълна деградация на човешките същества.
Затова съм толкова възмутена от ширещата се напоследък чик-лит вълна с вариации на тема "Аушвиц".
То "Приспивни песни" ли не бяха, то  разни " библиотекарки" ли не бяха! Не мога да определя този тип "литература" , която води до абсолютно нереалистични представи за случилото се в лагерите, по друг начин освен като долнопробна и като кощунство с паметта на милионите убити.
Хората са ги водели там на смърт и точка. Без екстри като библиотеки с книги и без "библиотекарки"!
А, да, но първо са им вадели златните коронки от зъбите преди пещта.

П.П. И на децата не са им пяли приспивни песни, ами са служели за задоволяване на сексуалните щения на сволочите-пазачи там! Приспивни песни?!!!
Да, това имах предвид и аз. Художествените книги някак се опитват да ни убедят как в тези безумни условия някакви хора излизат свръхчовеци и жертват себе си за ближния, и не толкова ближния, а всъщност сина убива баща си за къшей хляб...
Виж целия пост
# 713
С уговорката, че не съм чела трилогията.
Скрит текст:
Проблемът е, че човечеството търси своя съперник в единствено познатата му форма: идентичен на себе си.
Мисля, че с колкото по-различна форма на разум се сблъска човечеството, толкова по-труден или дори невъзможен ще е контактът между двете форми на живот. За пример - ситуациите, описани в "Соларис" и "Едем" на Станислав Лем. Но дори и тогава няма друг вариант освен конфронтацията. По безжалостната логика на "тъмната гора" - ако днес по-силният не унищожи по-слабия, утре по-слабият може да го изпревари технически и да го унищожи.

Струва ми се, че същият закон важи и за отделните общества в рамките на една и съща планета с ограничени ресурси. И, колкото и да ми е неприятно да го констатирам, единственият начин за избягване на конфликта е националното обезличаване на отделните народи и превръщането им в хомогенна маса. Което би обяснило интензивните процеси на принудително смесване на расите и културите от последните десетилетия, налагани от управляващия елит.
Виж целия пост
# 714
Приключих Прекършени криле само и единствено от любопитство колко по-тъпа може да продължи да бъде.

Такова некадърно и бездарно писане, толкова комичен диалог (80% от който е да се назовават по име, да питат защо и да казват съжалявам).
Текст, пълен с клишета и глупави лекции. Абсолютно локумна дърдорщина от авторката Седжал Бадани, която трябва да смени попрището. Тук е произвела едно голямо нищо и е създала герои-малоумници. Всеки в тази история е в тежък развод с действителността и са описани като кандидат-пациенти за психилог.
Ако нарека книгата боза, ще е обида за питието, но определено е някакъв ферментирал продукт, който въобще не ми беше по вкуса.
Виж целия пост
# 715
Ако искате хем реална история за лагерите, хем нещо, което да ви научи за личния живот - Виктор Франкъл - Човекът в търсене на смисъл. Там се обяснява хем трудностите, хем психологията на човека и смисълът на страданието и как човек оцелява по-добре ако има смисъл в живота.
Виж целия пост
# 716
Ако искате хем реална история за лагерите, хем нещо, което да ви научи за личния живот - Виктор Франкъл - Човекът в търсене на смисъл. Там се обяснява хем трудностите, хем психологията на човека и смисълът на страданието и как човек оцелява по-добре ако има смисъл в живота.
Това чета в момента. Написаното/преживяното е описано идентично, но с препратки към психологията на човешкия мозък. Обяснява защо не трябва да се изненадваме и да осъждаме действията на хората, попаднали в такива критични и безумни ситуации, които на нас, от дивана вкъщи, ни се струват немислими.
Виж целия пост
# 717
AK-46, споделям подобно мнение. Според свидетели, Енрико Ферми е бил песимист по отношение на човечеството в края на живота си.
Вариантите за подобен на човешкия разум могат да бъдат безкрайно много в една разширяваща се система (Хокинг говори за това след Парадокса на Ферми). Какво остава за тези, които дори не можем да си представим като опция.
Препоръчвате ли ми трилогията?
Виж целия пост
# 718
Тайните убежища. Мниго, много ми хареса. Отдавна не бях чела до късно през ноща, не можех да я оставя.
Виж целия пост
# 719
По препоръки от темата съм си взела Имало едно време два пъти и Хана. Чудя се коя да започна
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия