Ще се опитам хронологично да подредя нещата, за да ви дам по-добра представа и с нетърпение ще чакам съвети от вас, защото вече нямям сили, опитах всичко и май се предавам.
Значи, Рая е на 3 годинки и 2 месеца. От както се е родила живее с мен и , но есента трябваше да се преместим при майка ми (баба ми и брат ми живеят там също), тъй като си купихме ново жилище, чакаме акт 16 и съответно трябва да го оправяме на пролет, така че поне до есента ще живеем в дядовата ръкавичка.
Само да отбележа, че аз тръгнах на работа, когато Рая стана на 2г. и една година бяхме с детегледачка. Детенце беше щастливо, послушно, въобще всичко си беше ОК.
Когато се преместихме Рая тръгна на детска градина (майка ми е учителка там, но на голяма група) - трагедията беше пълна, рев истерии дори нощно време на сън плачеше, преуморяваше се, тъй като не можеше да спи в детската и съответно нощитете също бяха кошмарни. Така изкарахме една седмица, реших, че му е дошло много на детенце. Започнахме да си я взимаме на обяд, нещата малко се поуспокоиха. Спря да плаче дори сутрин. С децата там не желае да си играе, не мога да си обясня защо - преди да се преместим имахме кръг от деца с които играеше всеки ден, даже когато сам я водила сама някъде се заиграваше с непознати деца по площадките.
От една седмица драмата е пълна у нас - реве и се тръшка за всяко нещо.. ама като казвам за всяко не преувеличавам, вчера например се дра половин час за дъвка, аз и обяснявам, че не може да дъвче дъвка като спи, предлагам, сокче, вода, гушкане, приказка - тя приема всички неща, но не спира да реве за тъпата дъвка!! и така е за всичко разбира те ли, аз ще полудея...
Никога до сега не е правила така, винаги е приемала спокойно/или близко до спокойното доводите ми, и най-вече винаги съм успявал ад й отвлека вниманието, от нещото което иска, а не може в момента...
Какво изживява това мъниче, просто не знам, но според мен не е нормално 1/3 от деня й да преминава в рев за нещо си... Да ви кажа честно, че първото нещо, което ми мина през главата е, че се е разглезила покрай бабите вкъщи.. но вече не съм толкова сигурна... защото всички се стараем да сме единни и като някой каже "не" - се подкрепяме...
Нищо не успявам да постигна с добро - или се наказваме или се заплашваме, до бой не стигаме още, но не знам колко ще издържа, честно...
Дайте ми някакъв съвет МНОГО МНОГО ви моля!!!! Благодаря!!