Благотворителност - измами

В случая си беше измама! Ако искате вярвайте, ако искате не. Нямам дивидент да лъжа или засилвам нещата.
Да обобщя и спирам, защото и аз си спомням гадостите от нашият престой в отделението, това дете не беше в състоянието, което майка му твърдеше че е! Лекарите също виждаха това, но явно жената имаше някакъв коз в ръцете - сбъркана инжекция или нещо подобно и не й се противяха, а подвиваха опашка.
Момченцето, тогава на около 10-11г, заставаше за снимки на леглото и по-късно получаваше нещо.
Артрит не се лекува, поддържа се добро общо състояние, което не означава здраво дете, но всичко останало, извън тази диагноза, съм сигурна че беше театър!
Дано момчето е добре и вярвам, че има справедливост за хора като майка му.

А, може и така да е, не споря. Има и такива, които използват ситуацията. И ако веднъж мине между капките, после се пробва пак защото така е по-лесно..

За кое дете става въпрос?

Лично аз никога не дарявам за лечение на деца с аутизъм (говоря за лечение на самия аутизъм, разбира се, не на други увреждания и заболявания), за каквито все по-често се събират пари. Нито стотинка, принцип ми е. Имам такова дете с тежко изоставане и ако имаше полза - за него щях да ги давам същите пари, пак нямаше да ги дарявам. Но не мисля, че има смисъл.
Затова престанах и да изпращам смс-и за Българската Коледа, твърде много станаха тези кампании и там и ми изглежда цинично (за самите родители може би не е така, не ги обвинявам) да се поставят наред с други деца с тежки заболявания, на които реално може да им се помогне.

За останалите случаи - пак аз лично, не казвам, че за всеки трябва да бъде така, дарявам на хора с наистина тежки и спешни случаи, деца или по-млади хора предимно, където никоя събираема сума не е твърде голяма и никое лечение не е излишно. И да отидат за друго част от парите, което само по себе си ми се вижда малко вероятно - халал да им е. Не се занимавам и с проверки на верността на твърдения, епикризи и прогнози - надявам се съответният сайт или организатор на кампанията да е проверил.

В някои случаи вероятно и в България може да се извърши напълно сходно лечение на това в Турция или някъде си, но пак важи същото - на човек, изпаднал в такава тежка нужда, изобщо не бих му придиряла. Дали е страх да рискува у нас, дали е неинформираност (а моята информираност едва ли ще е по-добра в общия случай), дали е друго, той си знае, но в подобни случаи каприз и глезотия не е.

В Турция продават надежда. Което не е малко, когато си отчаян.
https://www.pariteni.bg/novini/zdrave/lekar-vnimavajte-sys-zdrav … -v-turciia-242122

Да, всеки би пробвал всичко, стига да е наистина лечение, а не шарлатания, де. Един на сто случая да успее, на хиляда дори, пак има смисъл. Също и вярвам, че се държат по-добре с болните, както и че дейностите са по-добре организирани, което не е главното, но има значение, дори само психологическо.

Другите глупости на Буболина си ги знаем.

Не знам защо ми изтриха поста, че у нас отказват да правят операции и процедури на тежкоболни пациенти, за които в Турция не отказват. У нас не искат да поемат риска, явно и стандартите за лечение са различни от турските. Един от най-близките ми хора почина без да получи шанс у нас, защото мултидисциплинарен екип от лекари взе решение да не се прави операция, т.к.според тях пациентът нямало да издържи. И въпреки че настоявахме да заплатим цялата скйпоструваща операция и тя да бъде направена на наша отговорност, така и не се стигна до нея. И до ден-днешен живеем с гадното чувство, че не направихме достатъчно и че имаше шанс, който ни беше отказан. За Турция тогава и дума не можеше да става, защото нямаше възможност да се осигури специализиран транспорт.

Стига с глупостите! За малкия ми син, цял свят почти - Австрия, Германия, Франция, Израел и САЩ отказаха операция! Категорично и безусловно отказаха да направят интервенция! Единствено в Турция се съгласиха, но без гаранция ще се парализира ли детето или ще изгуби твърде много кръв или ще вземат материал за изследване успешно.
Тяхното е просто форма на търговия, не казвам че нямат специалисти или знания, напротив! И технически и кадрово са подготвени на високо ниво, но приоритет са им търговските дружества, каквито са всички болници и клиники.

По темата за благотворителността - дарявам за каузи, които за мен си заслужават и за които виждам, че има отчетност. Да, не се очаква семейство да умре от глад, докато събира парите за операцията, но нека това бъде споменато - трябва ни сума Х за операцията, сума У за път и настаняване, сума W за храна иа консумативи и т.н. Напоследък виждам много кампании, в които липсва каквато и да е информация - човек Х е много зле, с рак е, събираме пари за Турция. Добре, сигурно човекът наистина е болен,  сигурно наистина близките искат по-добра алтернатива за лечение в чужбина, но не може просто да се споделят едни апели за помощ, без дори да е спомената диагнозата и сумата, която се събира. Отделно, смятам, че трябва всички дарителски кампании да се регулират по някакъв начин - да има минимални изисквания за информацията, която да бъде предоставяна. За мен поне е важно също така да се споменава дали лечението е алтернативно или не, защото в много кампании съм засичала как тази информация липсва. Мои познати, които имат дете с доста увреждания, залитнаха в тази крайност - да се събират пари за трансплантация на стволови клетки, която няма доказана полза при деца с тези увреждания и в крайна сметка, направиха няколко курса. Локдауните прекъснаха последващите курсове и парите, които иначе семейството щеше да даде за стволовите клетки в Украйна, бяха вложени в допълнителна рехабилитация и работа със специалисти тук и, о, чудо, детето се развива по същият начин, както след чудодейните терапии.

Близко дете до нас също е с увреждания и родителите ходиха в Турция за вливане на стволови клетки. Нямаше подобрение, но откъде можеха да знаят предварително? Човек се хваща и за най-малката надежда, независимо от мижавия шанс.

Точно това имам предвид, но позволиш ли си да зададеш въпрос, те изкарват най-лошият на света.

Вижте, ако човек се лекува със собствени средства, той може да ходи където си иска и да прилага каквито иска терапии и това е негово право. Когато обаче това лечение се осъществява с парите на другите, трябва да има прозрачност - колко струва, как се изразходват средствата, дали това е част от официалния протокол за лечение или не (знам за кампания, в която бяха събирани средства за "участие в клинично проучване", което беше безплатно, но се събра една немалка сума, с която предполагам, че хората си поживяха добре известно време) и може би, е редно да се дават ъпдейти - как върви лечението, как се повлиява пациента, какво се планира в бъдеще и т.н.
Имам преки наблюдения върху някои турски клиники и мнението ми не е позитивно - залага се на продаването на надежда, а резултати при терминални или хронично болни пациенти рядко има. Не ме разбирайте погрешно, не очаквам турците да излекуват нелечими заболявания, но насаждането на очаквания, че деца с тежко ДЦП ще проходят, умствената изостаналост ще се навакса или че ще излекуват пациент с четвърти стадий рак на белия дроб ако се събере Х сума, граничи с вулгарност.

Недай боже вашето дете да стане така, тогава дали така ще говорите.

Отчаяние е. Подкрепям за прозрачността, разбира се. Подкрепям и всички опити, дори включващи алтернативно лечение, баене и в каквото вярват нуждаещите се. Но когато разчиташ на чужда помощ е редно да държиш хората в течение, така е.

За това, че трябва да има прозрачност, когато харчиш чужди пари ли? Надявам се да съм на това мнение винаги, независимо от обстоятелствата.
А ако питате за турските клиники - както казах, разбирам някои хора защо прибягват до тях и, колкото и негативно настроена да съм, смятам, че всеки е в правото си да търси каквото лечение прецени. Но тук въпросът не е защо някой е решил да се лекува в определена клиника или с определен протокол, а дали коректно изразходва и отчита парите, които са му преведени от други хора за това лечение.