Мисля, че наистина темата безкрайно се разводни. Всеки избира каква религия да изповядва, да вярва ли в Господ, Мохамед, Буда или в когото и да било. Винаги е имало богове, на помощта на които човек да се осланя, надява и в които да вярва. А изчезването на цивилизациите не е в резултат на вярата в "неправилния" бог, а на природни катаклизми или други обстоятелства, които не са предмет на настоящата тема. Не бих искала историческата ни памет да е толкова къса. Само за тези, които си спомнят: "Даваш ли, даваш, балканджи Йово...".
Виж целия пост
Има ли Господ и вярвате ли в него?
- Публикувана: 21 дек. 2006, 11:03 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 10:31 ч.
# 511
14 ян. 2007, 20:00 ч.
Да,вярвам,че в многовековната ни история църквата ни е запазила като народ и не е позволила да бъдем асимилирани.Спомнете си" Време разделно" .Има и много други доводи,но да не се отклонявам от темата!Вярвам,че Бог е въплатил частица от себе си във всеки от нас.Дал ни е от своето съвършенство и само от нас зависи ,как ще се възползваме от това.Отхвърлям фанатизма ,който би подчинил свободната ми воля,но искам да вярвам,че в житейските си битки и усилия имам неговата подкрепа!
Виж целия пост
# 512
14 ян. 2007, 21:52 ч.
Аlen, много точно формулирано и 
казано!И ние сме частица от Бог, смисълът е в това да го осъзнаем!
Виж целия пост
казано!И ние сме частица от Бог, смисълът е в това да го осъзнаем!
# 513
14 ян. 2007, 21:56 ч.
Доста самонадеяно и горделиво изказване!
Виж целия пост
Вяра - да, но във себе си, а не в друг или в нечии съмнителни писания.
# 514
15 ян. 2007, 00:04 ч.
Доста самонадеяно и горделиво изказване!
Нищо подобно
От опит всички знаят, че в моменти на безизходица и неволя, човек се справя сам, ако достатъчно силно вярва във себе си!
Жертвата на балканджи Йово може да е съизмерима с тази на Исус, но не е оцеляване!!!
Исторически факт е, че в зависимост от обстоятелствата, българинът векове наред е оцелявал чрез смяна на религията или имиграция.
Факт е, че населението на България след Руско-Турската Освободителна война е било едва 2 008 000 души, немалка част от които "друговерци".
Най-малкото е недобронамерено да се манипулират историческите факти, а героите от народното творчество са по-скоро метафоричен образ на това, което не сме и ни липсва - т.е. за поука!
Виж целия пост
Вяра - да, но във себе си, а не в друг или в нечии съмнителни писания.
Нищо подобно
От опит всички знаят, че в моменти на безизходица и неволя, човек се справя сам, ако достатъчно силно вярва във себе си!Мисля, че наистина темата безкрайно се разводни. Всеки избира каква религия да изповядва, да вярва ли в Господ, Мохамед, Буда или в когото и да било. Винаги е имало богове, на помощта на които човек да се осланя, надява и в които да вярва. А изчезването на цивилизациите не е в резултат на вярата в "неправилния" бог, а на природни катаклизми или други обстоятелства, които не са предмет на настоящата тема. Не бих искала историческата ни памет да е толкова къса. Само за тези, които си спомнят: "Даваш ли, даваш, балканджи Йово...".
Жертвата на балканджи Йово може да е съизмерима с тази на Исус, но не е оцеляване!!!
Исторически факт е, че в зависимост от обстоятелствата, българинът векове наред е оцелявал чрез смяна на религията или имиграция.
Факт е, че населението на България след Руско-Турската Освободителна война е било едва 2 008 000 души, немалка част от които "друговерци".
Най-малкото е недобронамерено да се манипулират историческите факти, а героите от народното творчество са по-скоро метафоричен образ на това, което не сме и ни липсва - т.е. за поука!
# 515
15 ян. 2007, 00:24 ч.
Поуката всеки я извлича за себе си, както и сам е отговорен за избора си на кого, доколко и как да вярва, без значение дали се касае за 2 008 000 българи след Руско-Турската война или за два пъти повече в началото на 21 век. Българинът трудно би допуснал да го манипулират в моменти на безизходица и неволя с тълкуване или цитиране на исторически факти,защото е жилав и е намерил начин за самосъхранение. И поради това е достоен за уважение!
Виж целия пост
# 516
15 ян. 2007, 10:37 ч.
Към Krivondela и останалите, които разчитат на себе си - колкто и да сме силни и да надмогваме проблемите, никой от нас не може да седне на моста между живота и смъртта и да си каже: "Няма да умирам". Не ми е приятно да навлизам в темата за смъртта, но най-силният човек, когото познавах се стопи за половин година пред очите ми и повярвайте, човек се чувства толкова безпомощен и жалък пред лицето на неизбежното. В каквото и да вярвате, обичайте хората, които са около вас - така времето ни тук няма да е пропиляно...
Виж целия пост
# 517
15 ян. 2007, 10:52 ч.
без да съм католичка ако нямам деца не бих направила инвитро.
инвитрото е човешки метод на решаване на проблем без да се търси истинската му същност и справяне с нея.
инвитрото за мен е намесване в суверинитета на Бога. децата се създават в любовния акт на двама души, Господ в момента на зачеването влива душата на бъдещото дете в ембриона, питам се откъде се взема душа на децата заченати инвитро или Господ ей така увжава нашето непокорство и дава душа на детето?
не приемайте като заяждане мнението ми, но такива са разсъжденията и убежденията ми.
Виж целия пост
Подкрепям това изказване напълно!
По въпроса за ин витрото - Католическата църква е против защото:
1. Човек влиза в ролята на Бог.
2. Църквата вярва, че човекът е човек от момента на оплождането. При този вид оплождане са налице повече от един ембриона - какво става с останалите - ако не биват използвани за опити, биват замразявани, за да бъдат готови за употреба, когато дадената двойка отново има желание за дете. Това е в противоречие с морала на Католическата църква.
Ин витро оплождането не е лечение, а изкуствено създаване на човек. Църквата не отрича лечението на безплодието, нито операциите, свързани с този проблем. Католическата църква е издала специален документ по този въпрос - от 22. 02. 1987 г - инструкцията Donum vitae. Никъде не се твърди, че когато едно семейство страда от безплодие, то е заради греховете им. Неведоми са пътищата Божии.
По въпроса за ин витрото - Католическата църква е против защото:
1. Човек влиза в ролята на Бог.
2. Църквата вярва, че човекът е човек от момента на оплождането. При този вид оплождане са налице повече от един ембриона - какво става с останалите - ако не биват използвани за опити, биват замразявани, за да бъдат готови за употреба, когато дадената двойка отново има желание за дете. Това е в противоречие с морала на Католическата църква.
Ин витро оплождането не е лечение, а изкуствено създаване на човек. Църквата не отрича лечението на безплодието, нито операциите, свързани с този проблем. Католическата църква е издала специален документ по този въпрос - от 22. 02. 1987 г - инструкцията Donum vitae. Никъде не се твърди, че когато едно семейство страда от безплодие, то е заради греховете им. Неведоми са пътищата Божии.
без да съм католичка ако нямам деца не бих направила инвитро.
инвитрото е човешки метод на решаване на проблем без да се търси истинската му същност и справяне с нея.
инвитрото за мен е намесване в суверинитета на Бога. децата се създават в любовния акт на двама души, Господ в момента на зачеването влива душата на бъдещото дете в ембриона, питам се откъде се взема душа на децата заченати инвитро или Господ ей така увжава нашето непокорство и дава душа на детето?
не приемайте като заяждане мнението ми, но такива са разсъжденията и убежденията ми.
# 518
15 ян. 2007, 10:57 ч.
Да, вярвам в Бог .. вярвам че има сила, която движи света и никой не може да ме убеди, че човек изцяло движи живота си и кове съдбата си ..
Виж целия пост
# 519
15 ян. 2007, 11:21 ч.
инвитрото е човешки метод на решаване на проблем без да се търси истинската му същност и справяне с нея.
Към инвитро се пристъпва когато е възпрепястван достъпа на сперматозоида до яйцеклетката, т.е. проблемът е известен и няма начин за естествено оплождане.
Виж целия пост
инвитрото е човешки метод на решаване на проблем без да се търси истинската му същност и справяне с нея.
# 520
15 ян. 2007, 11:34 ч.
Несъгласието ми е по-скоро интуитивно. Чувствам нещата по друг начин. Не мога да приема някои моменти в християнството и това е! Аз например съм от хората, които и на мравката път правят; не си представям да се отнеса некоректно към някой или да откажа помощ... В същото време по природа съм скептик, за всичко търся научни обяснения и нищо не приемам със сляпа вяра. А Господ не ми е засвидетелствал съществуването си (или поне както аз бих го разбрала). Но ще бъда наказана за разлика от хората, които живеят като мен, но извън християнския свят...
Някак си не е логично. Все пак не ме ли е създал Господ така недоверчива?!
Виж целия пост
РЕНИ, разбрала си основната доктрина, но това не рецепта за кекс (позволи ми шегичката 
). Хващаш продуктите и го правиш..с "хайде-три, четири!и вече си християнин и спасен", не става така! С това се обяснява и несъгласието ти да повярваш във всичко това.
). Хващаш продуктите и го правиш..с "хайде-три, четири!и вече си християнин и спасен", не става така! С това се обяснява и несъгласието ти да повярваш във всичко това. 2/ Тези, които не са чули, ще бъдат съдени по "закона написан в сърцата им", т.е. по съвестта им и това, дали са я пренебрегвали.
# 521
15 ян. 2007, 13:08 ч.
без да съм католичка ако нямам деца не бих направила инвитро.
инвитрото е човешки метод на решаване на проблем без да се търси истинската му същност и справяне с нея.
инвитрото за мен е намесване в суверинитета на Бога. децата се създават в любовния акт на двама души, Господ в момента на зачеването влива душата на бъдещото дете в ембриона, питам се откъде се взема душа на децата заченати инвитро или Господ ей така увжава нашето непокорство и дава душа на детето?
не приемайте като заяждане мнението ми, но такива са разсъжденията и убежденията ми.
Дано никога не ти се случва да искаш, но да нямаш деца.
Бог не би допуснал да се роди човек без душа. Тези, които са извън християнството кой им дава душа или са бездушни - това е нелепо
"Прекален светец и Богу не е драг".
Виж целия пост
без да съм католичка ако нямам деца не бих направила инвитро.
инвитрото е човешки метод на решаване на проблем без да се търси истинската му същност и справяне с нея.
инвитрото за мен е намесване в суверинитета на Бога. децата се създават в любовния акт на двама души, Господ в момента на зачеването влива душата на бъдещото дете в ембриона, питам се откъде се взема душа на децата заченати инвитро или Господ ей така увжава нашето непокорство и дава душа на детето?
не приемайте като заяждане мнението ми, но такива са разсъжденията и убежденията ми.
Дано никога не ти се случва да искаш, но да нямаш деца.
Бог не би допуснал да се роди човек без душа. Тези, които са извън християнството кой им дава душа или са бездушни - това е нелепо
"Прекален светец и Богу не е драг".
# 522
15 ян. 2007, 13:23 ч.
Бог не би допуснал да се роди човек без душа. Тези, които са извън християнството кой им дава душа или са бездушни - това е нелепо
Бог дава душа на всички живи твари по земята, на всички хора по земята, независимо дали вярват в Него или не.
Виж целия пост
Бог не би допуснал да се роди човек без душа. Тези, които са извън християнството кой им дава душа или са бездушни - това е нелепо
Бог дава душа на всички живи твари по земята, на всички хора по земята, независимо дали вярват в Него или не.
# 523
15 ян. 2007, 13:47 ч.
Бог не би допуснал да се роди човек без душа. Тези, които са извън християнството кой им дава душа или са бездушни - това е нелепо
Бог дава душа на всички живи твари по земята, на всички хора по земята, независимо дали вярват в Него или не.
Тогава се явява противоречие с предния ти пост.
Между другото, след инвитро процедурата нещата са в ръцете на Господ, защото могат да завършат добре, но могат и да бъдат и неприятни.
Никоя църква не е отказала да приеме в лоното си дете родено по този начин.
Виж целия пост
Бог не би допуснал да се роди човек без душа. Тези, които са извън християнството кой им дава душа или са бездушни - това е нелепо
Бог дава душа на всички живи твари по земята, на всички хора по земята, независимо дали вярват в Него или не.
Тогава се явява противоречие с предния ти пост.
Между другото, след инвитро процедурата нещата са в ръцете на Господ, защото могат да завършат добре, но могат и да бъдат и неприятни.
Никоя църква не е отказала да приеме в лоното си дете родено по този начин.
# 524
15 ян. 2007, 14:13 ч.
О ами да разбира се че има, според мен наистина има господ , винаги когато му се помоля за нещо в трудна ситуация той ми помага ,ама наистина винаги , понякога се налага наистина да сме малко по търпеливи "Дано никога не ти се случва да искаш, но да нямаш деца." това го казвам относно този цитат , защото съм убедена че понякога трябва малко повече търпение и вяра,господ не е забравил никой от нас и винаги помага на всички ни.Аз в момента също имам пречка за така желаната рожба но не се отчайвам , чудото ще стане с божията помощ когато му доиде времето. Дали не прозвучах доста проповеднически , просто исках да кажа че вярвам че има господ и той помага на всички нас.
Виж целия пост
Препоръчани теми