Има ли Господ и вярвате ли в него?

Скъпа РЕНИ, аз също се надявах Господ да направи чудо! Молих се, откакто разбрах за случилото се!  
Случват се големи трагедии и тази е една такава!  
Но не обвинявайте Бог за грешките, които правим, ние хората! Това, че хората умират, не значи, че няма Бог! А още по-малко, че Бог иска тези дечица да страдат!
Аз се надявам, тази жена да е при Бог, а близките й да имат сили да превъзмогнат болката!
Не сме в Рая, така е...

Не е хубаво да се богохулства, използвайки такава ситуация!

Каква грешка са направили тези две нещастни деца, че Господ (нали той е над всички?!) почерни дните им?

Рени и аз се надявах и се молих. Бог обича всички и повярвай на Него дори му е по-мъчно отколкото на нас!
Виж този цитат на Далия и може да разбереш защо се случват такива тъжни неща.

Цитат на: Dallia в вторник, 17 април 2007, 16:49
Та така помислете ... има хора, които са избрали Бог , има и други , които са избрали Сатана/съзнателно или чрез делата си/ , има и трети - добри по своята същност, но не избрали ничия страна. Първите са дали право на Бог да ги пази , вторите са удобни на Сатана /не че му пука за тях /той ги използва , третите се оказват на огневата линия/Бог няма право да ги пази, заради непрестъпването на свободната воля и заради това, че са на чужда територия в която Той няма право да се меси/ Сатана няма полза от тях и предпочита да ги съсипе за да не се ориентират към Бог по някое време и да започнат да му пречат/тогава ще са защитени/ затова докато са безащитни , те дават най-много жертви.

не можете да си избирате пътя към БОГ, Той е определил кой да е пътя .

 
 
 
 

Ох, Рени, децата са невинни душици!
Грешките правим ние, които сме горди от собствената си способности винаги, в този случай, лекарите са сгрешили, доколкото разбрах.
За децата, дано им предстои стойностен и щастлив живот, въпреки, че ще им липсва най-скъпото! Дано това ги прави по-силни, в борбата, която им предстои тук, на този свят! И дано все пак един ден бъдат заедно!
Спирам, защото ми е трудно да пиша

Не, пак не мога да разбера. Опитвам се да погледна през очите на децата и виждам само болка. Едва ли би ги успокоило обяснението със Сатаната. Та те са просто деца, копнеещи за майчина ласка!

Едва ли би ги успокоило обяснението за Сатана, но би им показало, кой е врагът срещу който трябва да се борят. А този от когото имат нужда е Бог, защото Той е любещия Баща!

Преди време чух за една жена, майка на един пастор от София, не помня имена, съжалявам. Бог и показва, че нейните синове умират...В един ден загиват двамата и сина и едната снаха! Косата й е побеляла за един ден. След време тази жена разказвала, че заставайки до трите ковчега я е обляла силна топлина и необясним мир е обхванал душата й, "мир, който никой човешки ум не може да схване". 

Бог е този, който може да запълни всяка празнина в душите ни и да снабди всяка наша нужда!
Знам го то личен опит!

Всичко си има обяснения.
Но в момента-смятам за ненужно.
Нека оставим душата на жената да почива  вмир.

САмо ще кажа,че сега с тези си очи,гледаме по един начин,после-ще гледаме по друг.Майката вече се е докоснала до истинското състояние.

Да не намесваме случилото се.
Тежко е за хората.

И стига с този сатана.

Защо, на него не му харесва ли?

По-скоро вярвам в Светия дух Господен. Знам, че Светият дух е част от Светата Троица, която включва Бог и Син, но въпреки това под Господ аз разбирам именно Светия дух, нещо абсолютно нематериално и неуловимо.
И аз имам личен опит. Два пъти в живота си съм се молила наистина от цялото си сърце за нещо. И двата пъти в ужасни моменти от живота си. И двата пъти почувствах, че съм чута. Наистина, молитвите ми бяха чути и изпълнени, макар и не точно по начина, който си представях...  Човек трябва да бъде много наясно за какво точно се моли, защото Господ чува молитвите ни, но ги изпълнява съгласно своята воля. Господ е този, който избира начина, по който да сбъдне или не дадена молитва, без да държи сметка за чувствата ни - в края на краищата за него те нямат значение.
В този смисъл смятам, че той не върна към живот Руми (от другата тема), въпреки нашите молитви (или именно заради тях!), защото за нея е нямало вече живот на този свят. Преди 8 години Той направи същото с майка ми... Молех се дни и нощи да я излекува и ... Той я отнесе на място, където няма болка и страдание.... А аз останах сама с мъката си. Има хиляди като мен - загубили майки или други близки. Те знаят, че болката никога не изчезва, дори и след години. Но животът продължава. След смъртта идва раждане, след болката - радост, след нощта - ден, след зимата - пролет .... И обратно. Във вечния Кръговрат на живота.
Вярвам, че там някъде, на небето е мама и ме гледа... И се надявам, че един ден там някъде, неизвестно къде и под каква форма, ще мога да я прегърна пак... И тази вяра ми дава сили за живот. Когато мама умираше, животът ми беше безкрайно объркан (по други линии). След като тя стана ангел, колелото се обърна, срещнах добър човек, който сега е мой съпруг, прие като свое детето ми (което изгуби баща си) и ни се роди друго детенце. Вярвам, че мама се застъпи за мен пред Светия дух, който е счел, че тя заслужава нейната молба да бъде изпълнена...
Съжалявам, че стана толкова дълго.
Това е за теб, мамо   
А това е за всички, които ще прочетат думите ми   

И аз загубих баща си, когато най-малко очаквах, беше на 40 години, направи инсулт. Тогава не вярвах, че има Бог, даже, носех на врата си пентаграм-ей така, на майтап, мислех, че това са шегички. Много неща се промениха в светогледа ми оттогава, но най-важното ми постижение, е че приех Бог и разбрах, че всеки ден трябва да си давам сметка за това какво изговарям и как постъпвам. Вярвам, че един ден, отново ще сме заедно с баща ми, след като съм научила уроците си тук, на Земята.

За мен трезвомислещ е всеки,който си е обосновал отговорите на такива важни въпроси не на основата на писанията на хора,които колкото и умни и духовни да са били отдавна не са между живите,което може достатъчно да ти говори за силата и достоверността на техните послания и виждания за живота.Разликата между учителите е,че Буда от доста време е под земята,а моят учител Исус никога не е бил там.
Не мога да се съглася,че е справедливо някой ,който е извършил добро дело на всяка цена да бъде спасен-противоречи на логиката.Например ако някой убива хора,но в същото време дава дарения за сирачета къде смяташ,че би заслужавало да го сложи Бог-в ада или в рая или..награда ли заслужава или наказание.Виждам,че чрез твърдението ти за добрите дела искаш да докажеш и идеята си за прераждането,но все пак ако се прераждахме ,за да станем по-добри щяхме да бъдем свидетели на много добри и перфектни по отношение на безгрешност хора,което в цялата история на човечеството се е наблюдавало само един единствен път при Исус. Теорията е интересна,но като се задълбочи човек и започне да си задава логични въпроси нещо започва да се пропуква по шевовете това прераждане.
Относно толерантството много добре го развиваш на формулировки и философии.Спомняш ли си ,когато за 1-ви път влезе в темата и пишеше на латиница и всички те упрекнаха и ти се разсърди.Спомняш ли си,че ти писах на лични как  най-лесно да намериш начина да пишеш с български букви?Каква ми беше изненадата,когато след 2-3 седмици влязох в една друга тема и прочетох твой постинг,в който ти се присмиваше на момиче,което беше писало на латиница.Толерантството наистина има смисъл човек да се замисли върху него,дори в ежедневните ни обикновенни и елементарни ситуации. 

Вярвам, нищо, че току-що прочетох, че една родилка е починала, въпреки нашите усилени молитви за нея. Светът е жесток, умират много невинни, страданието е навсякъде, но пак вярвам...

Ruth....