Има ли Господ и вярвате ли в него?

Ти какво мислиш по въпроса? 

Може би- инстинкт за самосъхранение. Плашиш се, че някой ден слънцето ще изгрее, а ти няма да го видиш. Искаш да знаеш, че няма просто да изчезнеш безпаметно. И започваш да вярваш я в прераждане, я в Небесното царство, я в нещо друго.

Айсберг...
Значи нещата не са само това, което изглеждат. Все пак.
(РЕНИ ми харесваше повече.)

Може би, ако Eisberg беше на кирилица...

Това няма как да знаем... дали има нещо отвъд това, което регистрираме.

Ей, няма угодия... вчера ме поздравиха с новия и по-хубав ник. Срещнах абсолютно същия в Биберона и за това го смених. Кръсих се на някакъв бар- вчера обяснявах...

Първия отговор,който ми идва наум е инстинкт.
Втория-има нещо по-силно от отегчението да живееш и това е страха от неизвестността,какво те очаква след смъртта.
Третия-заради любовта на този,който ни обича и ние обичаме,заради това да видим за пореден път усмивката на нашето дете
четвъртия-за да намериш още едно обяснение,да те изненада още едно ново откритие за това как,защо и с каква цел е било създадено всичко около теб и самия ти
и един страничен въпрос как мислиш от гледна точка на времето правилно ли са постъпили тези,които са решили да не си дадат шанс да се събудят ,дори само още един ден на този свят,защото в този момент са се чувствали депресирани,отегчени,губещи или пропаднали в живота?   

Ми то осъденият на смърт си го е казал:
"За него, Живота, направил бих всичко..." (... но все пак ще чувствам приятния гъдел, Че още живея, че още ще бъда...)"

Добре, че 90% няма да се сетят откъде е цитатът (хубаво ги забраниха тези автори по училищата - едни такива... опасни, идейно неправилни някакви и бият на политика - зер си е баш политика, че някой предпочита и да диша пред обратното.

Та това за депресираните, отегчените, губещи или пропаднали в живота, дето клонят към отчаяние, си е въпрос на чиста химия.
Вече се оправдавах за примера си с човека-епруветка. Но това е част от програмата, която ни е кодирана с цел да бъдем самовъзстановяваща се, саморегулираща, самовъзникваща и самоочистваща се система.
Отговорът "Това е инстинкт" не носи никаква информация.
Той е нещо като да кажеш, че човек е произлязал от извънземни и да мислиш, че си отговорил как е произлязал човек (без идея как са произлезли извънземните).

Защо без да сънува?

Вапцаров не се ли изучава вече в училищата? Но този същия поет е дал отговор на въпроса ти.

Вапцаров е любимият ми поет, Мама Нана.
Особено с "Прощално".


Това е да си умрял - не боли, не те е страх, не сънуваш, няма те...

Toчно така се нарича-инстинкт за самосъхранение.

Който ни е даден,за това за да следваме мисията си ,докато сме тук!


Мама Нана,опитах се само с няколко думи да го обясня.За това е прозвучало малко по-грубо и сухо -сигурно.


Да,до голяма степен тялото е затвор.Малко са тези,които могат да излизат извън тялото си или да не им пречи да стигат до истинския "АЗ".

Това за"който е по-малко лош-по бързо го напуска".Казах до голяма степен.
АБсолютно не съм казвала,че това е константа.Няма как да стане.
Но пък сама знаеш че и тези които умират по-малки или по-млади,определено не са от най-демоничните хора,нали
Именно затова всеки път оплаквате"НяМа БоГ!ЗАщо прибира добрите,а оставя лошите"...

По-подтискащо ли е от това,да з наеш,че след този живот друг няма?
И защо да е подтискащо,аз като гледам повечето хора,не се чувстват подтиснато в телата си Подтискащо е за тези,които виждат до къде стигат възмножностите им,и им е трудно да излязат извън тях.

Относно мисията=то ние си я определеме.
Това е най-хубавото.
Ти си решила предварително да имаш този живот.Ти си го избрала,ти си избрала средата,в която да се доказваш.Ти си искала да опознаеш себе си,благодарение на опита.

Къде е свободата?Свободата я имаш винаги,никой нищо не ти налага-както казах преди малко,свободата на решенията си я имала-преди да влезеш в това си тяло.

Някой попита къде е доброто и лошото?
Целта е да е в самите нас.Ето така ще се издигаме нагоре по йерархията.
Чрез добро!
Лошото те спъва и ти дава възможността да седиш на едно ниво,докато дброто може доста по-бързо да те придвижи.

Няма ад,няма падение.Ад-а го правят самите души,и не защото ще падат,а защото няма да се изкачват...

/Осъзнавам,че всичко това е трудно за възприемане,още повече че цял живот ни се е налагала друга теория.На мен ми бяха нужни няколко години,до като стигна дотук.И стана не само с четене,но и с познаване и доказване.До много от нещаат съм се докоснала.Ако не го бях направила,нямаше да смея да говоря.../

Относно мисията=то ние си я определеме.
Моята мисия и същото важи и за съпруга ми не сме си я избирали сами, напротив когато Бог ни говори какъв е призива за живота ни (говори ни независимо един от друг) и двамата бяхме изплашени, дори години сме се борили с това....Но убеждението което Бог ни даде, че ние със собствени сили не можем да постигнем нищо и че нещата се случват, чрез Него и за Него, ако му се доверим.

Къде е свободата?Свободата я имаш винаги,никой нищо не ти налага-както казах преди малко,свободата на решенията си я имала-преди да влезеш в това си тяло
Някой попита къде е доброто и лошото?
Целта е да е в самите нас.Ето така ще се издигаме нагоре по йерархията.
Чрез добро!
Лошото те спъва и ти дава възможността да седиш на едно ниво,докато дброто може доста по-бързо да те придвижи
С две думи ценностната система си я определяме сами. Значи за един е добро да лъже когато обстоятелствата го налагат, за друг е добро да се разведе, защото му омръзнало да е със съпруга си вече цели 17 години ...... с две думи свободия.....
Как целта е в самите нас, като ние сме грешни хора и как намираш добро, когато постоянно грешим?

А Адът е тук, защото хората са избрали бунта срещу Бога.

А духовни опитности може да ти дава и друг освен Бог.

Да,знам САТАНАТА

Излизам,по-късно ще се включа

Какво е Адът?
Адът е там,където мислите ни го определят.

И да,имаме свободен избор!
АКо за самия човек е по-добре да се разведе,какво ще го задължава закона да не го прави,така ли>?АКо не може да стои до човека до себе си,ако усетят,че не са един за друг.Трябва да бъде до края на дните си с него,защото се е врекал пред БОГ!?!

АЙде,махам се за сега:)

Под инстинкт аз имам впредвид заложен в човек подтик към нещо,на което той си няма точно логическо обяснение защо се стреми  към това.Нещо което и умният го има,нещо което и този,който не се замисля чак толкова много също го има.
Някаква сила,някаква безумна логика го тегли към него и осъзнава или не му се подчинява неволно,механично,без да осъзнава,а пък в края на краищата се оказва,че и е особенно трудно да му се противи.Генерално тези,които все пак успяват да му се възпротивят(имам впредвид самоубийците) се приемат не за герои,а за личности с слаби нерви,предпочитащи да избягат от проблемите вместо да ги посрещнат лице в лице.

 bori7 ,

По-подтискащо ли е от това,да з наеш,че след този живот друг няма?
И защо да е подтискащо,аз като гледам повечето хора,не се чувстват подтиснато в телата си Подтискащо е за тези,които виждат до къде стигат възмножностите им,и им е трудно да излязат извън тях.

Потискащо за душата, не за човека като цяло. Тя има повече възможности, по голям потенциал, но трябва да го вмести в едно тяло.

Относно мисията=то ние си я определеме.
Това е най-хубавото.
Ти си решила предварително да имаш този живот.Ти си го избрала,ти си избрала средата,в която да се доказваш.Ти си искала да опознаеш себе си,благодарение на опита.

Ако всеки работи сам за за себе си, ще се получи хаос. Кой е координатора? Ти, аз не сме центъра.


Къде е свободата?Свободата я имаш винаги,никой нищо не ти налага-както казах преди малко,свободата на решенията си я имала-преди да влезеш в това си тяло.

Именно, влизайки в тялото няма свобода.  Душата трябва да се развива, по предварителен план. Това е предначертаност и аз като човек /тяло и душа/ нямам свобода, всичко ми е предопределено и програмирано.

Някой попита къде е доброто и лошото?
Целта е да е в самите нас.Ето така ще се издигаме нагоре по йерархията.
Чрез добро!
Лошото те спъва и ти дава възможността да седиш на едно ниво,докато дброто може доста по-бързо да те придвижи.

Действията /резултата/ на доброто и лошото са ясни. Въпроса е кой, какво, как определя "добро", "лошо".
Човека много често греши - добро за мен е лошо за теб.

Не искам да ти се противопоставям, просто така те разбирам.