Не че мога да се оплача по този повод, за щастие точно това на нас не ни беше прът в колелата, но той е много стабилен и търпелив характер, а моята волатилност му е позната още от запознанството ни, та знае с какво си има работа.
Днес мога да се оплача от кръст. Както всичко беше супер нормално и ок, днес ми е супер тегаво. Сутринта ходих да ми взимат кръв (сряда явно е доста по-спокойно, което беше приятна изненада), после закусих, излязох с кучето и едвам се прибрах. Не че ме боли, напрегнат е много обаче.
Подготовката е някак си до никъде, но аз не искам да бързам. Днес са 45 дена преди термин, бременността върви супер нормално и стандартно, първото го родих 2 дена след термин, та нямам причини да бързам. Да, хубаво е да се подготви, но мисля че имам едни 3 седмици преди "трябва". От друга страна майка ми откача и иска да глади бебешки дрешки, та този уикенд може би ще поразместваме малко мебели и ще ходим да купим това-онова. Да има къде да ги прибира после (Аз мрънкам малко че ми мърмори, ама жива и здрава да е тая жена че толкова помага и грижи, адски много ни улеснява)
За хемоглобина - моя върви нещо от типа на 118, което е съвсем близо, но под долна референтна стойност. Казаха ми да започна билкова кръв (имах си я вкъщи), ама аз забравям, та ще видим на тия изследвания какво ще излезе. До колкото разбрах може би ще ми предпишат желязо, защото при самото раждане е хубаво да не е нисък, имайки предвид че се губи кръв. И има някаква логика мисля. Ще видим.
Таткото при раждането - каквото ви прави спокойни. Мъжо присъства на първото, надявам се да може и на второто - помогна ми да се чувствам по-комфортно часовете в болницата. Да не говорим че то си потрябва помощ. Е, не беше на самото раждане, но такава ни беше уговорката. Смятам че това е.. доста. Не съм сигурна че бих искала да присъствам на раждане, в което не "участвам активно".
Иначе напоследък като започне бебе да се опъва, крака, ръце, не знам си какво като почне да забива и ми се приисква да си го гушкам вече - хем да не ме рита толкова, хем са много сладки като се опъват и да го гледам как ги прави тия неща. Не че искам да излезе сега, искам да е дошъл момента