Какво бихте казали днес на своето 20-годишно аз?

Продължавай в същия дух, следвай принципите си! След време ще се радваш на взетите решения!

Не се страхувай да останеш сам и да се огледаш спокойно. Не се страхувай.

Бих казала: "Изнеси се възможно най-рано от вкъщи. Търси правилен партньор и гледай да се задомиш и да си родиш 2-3 дечица. За да може до 45-50 години макс да си приключила с отглеждането им, създала си дом и семейство и си имала млади родители около теб да ти помагат." После децата ти са самостоятелни и са поели по пътя си.
Спестявай, инвестирай и гледай да се пенсионираш по-рано, разчитайки на пасивен доход, не на пенсия. Пътувай и търси възможности по целия свят, когато имаш този шанс, не се ограничавай само с твоя град/държава. Гледай много старателно здравето си - ще ти се отплати стократно.

На прав път си!

Не си заслужава да се съобразяваш с чуждото мнение, постъпвай така, както смяташ за правилно! Ако правиш това, което другите очакват от теб, те няма да те уважават повече - даже напротив! Ох, много неща бих се посъветвала, само че едва ли бих се вслушала

"Остави го, той не заслужава!"

Натискай и гони целите до дупка, някой ден постигнатото ще се отплати. Не се съобразявай и не позволявай да ти казват, че не можеш и че много се изхвърляш!

Изтегли тъпия кредит и си купи апартамент! Само и единствено твой! С парите ще се оправиш някак!

Сега съм на около 30 и съжалявам, че не бях там при 20 годишното ми аз, за да ги кажа тези неща. Апартамент на мое име още нямам, защото изпуснах възможността тогава. Другите неща постигнах, но можеше да станат и по-рано.

Не се оставяй да те манипулират!

Между 18 и 22 жената е като Африка. Наполовина открита, наполовина дива, плодородна и естествено Красива!
Между 23 и 30 жената е като Европа. Добре развит и отворен за търговия пазар, особено за човек с истинска стойност.
Между 31 и 35 жената е като Испания. Много гореща, спокойна и убедена в собствената си красота.

Между 36 и 40 жената е като Гърция. Нежно старее, но все още топло и желано място за посещение.
Между 41 и 50 жената е като Великобритания. Със славно и всепокоряващо минало.
Между 51 и 60 жената е като Израел. Преминал е през война, не прави същите грешки два пъти и се грижи за бизнеса.

Между 61 и 70 жената е като Канада. Самосъхранение, но отворено за среща с нови хора.
След 70 години тя става Тибет. Диво красиво, с мистериозно минало и мъдростта на вековете. Приключенски дух и жажда за духовно знание.

Преди около година писах "Писмо до моето 16-годишно Аз".
То...където 16, там и 20, та реших да го цитирам дословно.

Здравей Хърфи*,
Помниш ли ме? Аз съм онова половинвековно бабе, което си представяше, че ще бъдеш. С ондулирана синя коса и розово червило, преметнала лачена чанта на лакът и важно и гордо разхождаща внуците си в парка.
Да, ама не позна.  Избий си от главата този образ, защото пак ще се сблъскаш челно с белите си коси, ама умело ще ги маскираш блондински, а не в синьо. А великата пенсионна реформа ще осуети плановете ти да бъдеш перфектната и всеотдайна баба. Ще се пенсионираш за абитуриентския бал на внука си. Гадно, нали? Но пък по червилото можеш да ме познаеш и по конската опашка.
С това писмо би трябвало да ти кажа нещо важно, да ти напиша нещо умно, нещо, което приляга на възрастен човек, натрупал достатъчно опит през годините, а се съмнявам, че ще успея.
Ако започна да ти давам съвети, ще зазвуча твърде по даскалски назидателно, пък и съм убедена, че ти в съвети няма да се вслушаш. Познавам те, все пак. Чувствам се като родител, който трябва умело и ненатрапчиво да направлява първите стъпки в живота вече порасналото си момиченце. А в случая не съм в ролята на родител, това съм аз, а ти си младото ми Аз, което не съм забравила какъв своенравен келеш беше.

Леле, кога се изтърколи това време, а сякаш беше вчера, когато след училище тичахме под дъжда с чанти на главите, или висяхме с часове на някоя ограда, обмисляйки поредната пуберска простотия. Ех, Великолепната четворка. Искам да знаеш, че и до днес не сме прекъснали нишката, която ни свързваше. Знай, че ще запазите това скъпо приятелство дори на моменти животът да ви разпилее на различни страни.

Изкушавам се да ти кажа да бъдеш по-уверена, да не се оставяш да те разколебават в изборите ти. Дори да са грешни, това е твоят път и твоите грешки, които ще те научат на много. Нали помниш думите на баба: “Назорлен турен акъл в глава не седи”. Мъдра жена беше. А ти си рогато говедо - ще падаш, ще се изправяш отново, ще риеш пръстта и ще тръгваш към нови и нови предизвикателства.

Ако реша да ти давам напътствия и ти се вслушаш в тях, то ме е страх, че ще променя пътя ти и в другото столетие ще вляза не аз, а друг човек.

Пиша на себе си и се чувствам леко като шизофреник…

Слушай, момиченце, да вземеш да спреш цигарите, докато е време, щото аз на стари години тегля от твоя младежки келешлък. Хич не ми се оправдавай, че не пушиш. Знам къде ги криеш. Аааа, не ми обяснявай, че не са твои. Номера пред мама и тате може и да мине, ама пред мен не може.

Ще ти кажа какво бих променила, ако машината на времето успееше да ме върне отново на твоите години. Знам, че е безсмислено, защото винаги си правила каквото си наумиш, но това са все неща, които носят удоволствие и позитив и които съжалявам, че открих чак на дърти години.

Спортът и движението. Да, да, знам, че мразиш физическото и успешно практикуваш само дисциплината бягане от час. Няма да съжаляваш, ако промениш отношението си, но… едва ли… Просто липсва човек, който да те запали.

Шофирането. Другото, което бих направила на млади години е да шофирам. Трябваше да стана на 50, за да си навия на пръста, че трябва да стана шофьор. Съжалявам за изгубените над 30 години в пътуването като куфар на дясната седалка. Ето още едно удоволствие, за което бих ти препоръчала да не губиш време.

И трето - ще ти разкрия една тайна, в която няма да повярваш. Ще се върнеш да живееш на село. Не вярваш, нали?
Кой? Аз да се върна на село? Аз да се запозная с мотиката? Аз да чопля градината и да си разваля маникюра? Нивгаш! Ти луда ли си?
Ха, ха, знам, че не можеш даже да си го представиш, гражданче такова, обаче някъде дълбоко, между асмата на дядо и смокинята на баба, мама и татко са заровили здравия ти селски корен и ще дойде време да пусне филизи. Противно на твоите очаквания, ще го откриеш и ще ти хареса.

Мога да пиша още дълго, да ти разкажа как е минал животът ти, но няма да го направя, защото не искам да убивам сладкия вкус на тръпката, мечтите, очакванията.

Обещавам ти интересен житейски път, изпълнен с предизвикателства! Обещавам също, че няма да ти е скучно!

С обич:
Твоето половинвековно Аз

Бележка под линия:
Хърфи* - прякорът ми от ученическите години

Бих й казала да обръща повече внимание на себе си и да се интересува по-малко от мнението на хората. Но...уви...вече е късно. Не мога да върна прахосаните години и здравето...

Вярвай в себе си и не се оставяй да те разубеждават от мечтите ти! Взимай предвид съвети само от хора, които живеят живота, който ти искаш за себе си, не си поставяй ограничения, защото този или онзи не мислят, че си достатъчно добър в нещо.

Бягай!

Вярвай в Бога, не се отчайвай и се радвай на живота!

Какво бих казала не знам, но бих живяла живота си по същия начин. Бих минала по същите стъпки.

Числата от лотарията и в кои компании да инвeстира.