Имам нужда да си "сверя часовника"

Тя подкрепата е колкото "мъжка" - и това несъмнено е фактор, разбира се, но е и споделяне в близкия ви социален кръг като сигнализиране, че си излязла от съмненията, че осъзнаваш какво става и не се боиш да наречеш нещата с истинските им имена.
Отделно, в такива моменти житейски опит и познанства се задействат - с добър съвет, с познат добър адвокат, с морална подкрепа при пускането на жалба итн. Важно е човек да не се чувства сам и да е ясно, че няма повече да го криеш какъв е пред близките ви хора.
Пътят да си потърсиш правата и да се защитиш с помощта на съответните органи не е винаги лесен и не е необходимо да го изминаваш  свита в самота и мълчание, ако не се налага да е така.
Ще има и хора, които ще се усъмнят в думите ти, и това е напълно нормално - те не са ясновидци какво става у вас, имат пълното право да реагират скептично при една такава новина от ясно небе. Затова е важно ако има повод - медицинско, свидетели и сигнал където трябва. За съжаление е непредивидимо дали и кога едни агресивни прояви може да ескалират.
линк към мвр:
още:

Имам нужда да си "сверя часовника"...
Какво да му сверяваш на часовника... те голямата и малката стрелка се въртят в противоположни посоки, а куковицата излиза през вратичката и се прибира през комина.

Ако приемем, че историята е реална, ми става мъчно за тези жени. Но все пак, да се цакаме един друг сякъш е част от този живот. Разбира се тези дето си мислят че надцакват ще съжаляват един ден. Вярвам в това. Просто не се знае този ден кога ще е.

Защото не го интересува как се справяш.
Защото вероятно се справяш добре.

Т.е. той те бие, плюе и какво беше още, а на теб ти пука дали ти изневерява! Сериозно ли?

По-скоро той изневерява, а тя плюе, скубе. Обикновено е реакция на безпомощност и гняв от отхвърляне.
Честно казано, не би ми пукало дали ми изневерява, но ако се държи по този неуважителен и неглижиращ начин към мен, ще го навра в на кучето дупето.

BasilA, това са цитати от авторката:

Имам въпрос към авторката - смяташ ли нещо да предприемеш след получените отговори?

Имам усещането, че темата ти е пусната поради две причини:
1. да споделиш с някого (защото определено имаш нужда, а нямаш силата да го направиш с близките/приятели). Всъщност говорила ли си с най-близък приятел било то жена или мъж, изобщо коментирала ли си ситуацията си с познати хора?
2. да ти кажем КАК да го разобличиш в изневяра. А, тя.. тя е най-малкият проблем.

Получаваш психически и физически тормоз от този човек. Колко още би изчакала, да ескалират и двете неща? Имаш деца за гледане - трябва да си максимално уравновесена, здрава, в кондиция, не само ти си жертва в случая, а и невръстните ти деца, които виждат и усещат. Дори само заради това - откъсни се!!!

Ще ти дам личен пример с бившия ми партньор - комуникацията ни куцаше, не можеше да изразява мнението си, което го ядосваше и следваше изливане на нерви - я върху бюро, я върху врата на гардероб, я върху други неща, по които може да се удря и чупи. Само и само да не ме удари мен - така казваше. Това, ако не е РЕД флаг, не знам. Утре ще имаме деца, ще сме изнервени, ще го ядоса детето и какво? Ами ако няма наблизо гардероб или бюро.. какво следва? Вече не съм с този човек.

И да има друга жена - с нея ще последва същото след Х време.

Бий му шута и бързо ще разбереш има ли друг/а, няма ли. При всички положения, тези отношения са изчерпани, грозни, токсични. Ако искаш да остане нещо от теб, прекрати ги.

Отново много благодаря за съветите и времето отделено!
Наистина, така като го написах всичко в текст, успявам да го видя отстрани, започвам да осмислям колко е зле всъщност положението и да мисля варианти. Действително, дали има или няма друг човек е без значение, важно е самото отношение.

В едно от по-горните мнения пишеше, че ''той вече не ти е мъж, а съквартирант, който просто те мрази''. Това ми светна колко е вярно.

Мисля и за другите неща- за бъдещото възпитание на децата, те са момчета, много привързани към него... Но сега пък какъв ли тип поведение попиват.

От скоро започнах да разкривам подробности какво се случва вкъщи на няколко най-близки приятелки и роднини (1,2ма, не сме голямо семейство така или иначе). На теория застават зад мен, но все тая. Аз съм сама и самотна вече толкова години.

Посещавам психолог, да- от два месеца някъде. Нейната теза упорито си е, че той изживява криза и че трябва да го ''привлека'' отново към семейството с онези трикчета- купи си нови дрехи, смени си прическата и тн... Да сме опитали всичко преди да се разделим. Само да вметна тук- никога през живота си не съм била в по-добре физическа форма (като кг например). Т.е. няма някаква обективна причина (ако това изобщо може да е причина за нормален човек) поради която той да извърне поглед. Но ако изкараме още една-две сесии с психоложката на тема- как реагира като си смени прическата, просто ще я приключа, защото - извинете, това не е реалният проблем

Благодаря ви, още веднъж, наистина!

Да, и за мен тази психоложка си кара просто по шаблон, кот си знае, тва си бае. Зарежи там.
Обърни се към себе си и опитай сам ада се издърпаш за косата от @айната.
Не е лесно, но това е начинът – опит за поглед отгоре / отстрани на собствената ти ситуация, като страничен човек. Тогава идва обикновено осъзнаването, приемаш случващото се и следва успокояване, взимане на решение. За теб самата.

Смени психоложката, защото тази дава непрофесионални съвети.
Особено ако си споделила всичко, а не си спряла с частта с подозренията в изневяра.

Психолог трябва да посещава и той.
А психоложката знае ли, че той те скубе?
И ако знае, направо нямам думи за съветите й. Нова прическа, че да я оскубе и нея?

Има добри психолози. Моят например казва, че никога не дава директен съвет за раздяла (защото не е работа на психолога да взима решения вместо пациента). Но му се е случвало много рядко, когато нещата са били тотал мазаляк.

Психоложката трябва да посочи пътя , а ти сама да вземеш решението. Аз лично останах безмълвна след прочетеното за физическата агресия. За мен само факта, че потъпква достойнството ми е ...ТОЧКА . Два пъти съм започвала от нула по тази причина и знам , че приемането на проблема като реален сам по себе си те тика към радикални решения, иначе оправдания можеш да си натъкмяваш безкрай.
Имаш дом, деца, здрава си - помисли и прогледни напред🍀