Имам нужда да си "сверя часовника"

  • 20 371
  • 493
# 180
До колкото разбрах, проблемите са започнали след раждането на второто дете. До тогава си е бил нормален брак. Те са били млади и са минали заедно през трудни и хубави моменти.

 Явно господина си е намерил друга " мома" с която се вижда през обедната почивка. Явно и тя е семейна, това обяснява защо не закъснява, защото и тя не може да си го позволи. Предполагам са колеги, които са започнали да споделят разни неудачи в семейството, той например че бебето много реве и жена му не може да се справи с него, тя сигурно плюе по мъжа си. Така се е стигнало до "връзка", която в началото е била разговор, след това може и повече, ама за една обедна почивка колко да е повече!?

Авторката се е опитала да спаси брака, като е предложила да отидат предполагам на семеен консултант като по филмите. Точно затова "психоложката" ѝ предлага решения с които да спаси брака.

Според мен, просто раждането на второто дете е съвпаднало с появата на " момата". Той не иска да си тръгне, защото няма смисъл, " момата" като не иска да напусне семейството си, той какво да прави, да изгуби своето ли!?То това с "момата" няма да продължи вечно, щото и нейния мъж ще се светне по някое време и ще й се наложи да вземе някои важни решения, които според мен е взела и ще бие шута на любовника.

За мен притеснително е поведението му на насилник. Това според мен си е в него, но го е проявил едва сега, дали ще може да го овладее след време, малко ме съмнява. Това криене, това че жената го е хванала, това, че му е "застрашена" любовната връзка го е извадило от зоната му на комфорт и е провокирало заложеното у него да бъде насилник.

Лесно се дават съвети, - "изгони го!". Това решение не се взима лесно, особено ако е  другия е насилник. Те имат деца, които ще трябва да общуват с баща си. Той може да агресира много повече и авторката трябва да е готова психически за всичко това, за да издържи и да не се срине.  Той щом не иска да си тръгне доброволно, няма да се остави така, хората да разберат, че е изгонен. Още повече, че държи на обществения си имидж. Желателно е авторката  да има опора и подкрепа докато минава през този период. Добрите адвокати са подходящи,  те знаят какво да направят, дават правилни съвети, реагират адекватно и навреме, но това  струва пари. 
Раздялата не се състои само в това да смениш патрона на вратата.  Възможни са  заплахи, телефонни обаждания, пресрещания по улиците  около жилището и работното място. Разговори с децата, в които им обяснява колко ги обича, и как майка им е виновна за всичко - това е най-отвратителната част от целия процес на раздяла. Надъхване на съседи и приятели, колко е откачена и как иска да си спаси децата.  Следва реакцията на съседи и познати като се срещнат.  Не са нещо особено, но когато човек е под стрес, му се отразяват доста силно.  Решението за раздяла се взима от само себе си, когато човекът е готов да понесе последствията от него.


Много благодаря за това споделяне!

Вероятно е нещо такова. ''Кризата'' му съвпада с раждането на второто дете, или стресът покрай него отключва кризата и тези насилнически наклонности. Не искам да преувеличавам ситуацията- няма физическо насилие еждневно - случвало се е няколко пъти в годината, но то обидите и неспособността да изрази аргументите си спокойно, както аз правя, също са отключване на насилие и са вербално насилие, насочено конкретно към мен. Пак казвам- никой от близките ни хора не може и да заподозре тази му страна. На мен казва- разбираш ли, просто ми пада пердето с теб като не можеш да вденеш какво ти обяснявам (не мога да ''вдяна'', когато се опитвам да изясня някаква неудобна за него ситуация и тн)
Виж целия пост
# 181
Падало му пердето?
Тези даже са по-опасни. Защото пердето може да му падне, понеже детето иска круша или реве от бебешки пубертет. И "пердето" да е пред детето.
Той и онзи застреля 2 годишната си дъщеря Никол в пристъп на ярост, защото таксиджията не я взел
Виж целия пост
# 182
Хммм...а дали наистина психоложката е казала така или някоя приятелка е споделила, колко и е гот като взима антидепресанти? Аз не бих приела напълно буквално такова изказване от тийнейджър. Или поне така разбрах, че за тийн става въпрос.
На мен антидепресанти ми е препоръчвала и позната-адвокатка Laughing
Е, нито й платих за съвета, нито й последвах препоръката. Но мисълта ми е, че такава препоръка може да дойде отвсякъде.
Колкото до авторката, нека си ходи на психолог щом иска, но в нейния случай това едва ли ще помогне мъжът да се превърне в принц.

Моля ти се, ако приемах буквално всичко, което чувам, досега Кеймбридж да е завършила с отличен и аз не съм разбрала. 
Разбира се, че не приемам всичко за чиста монета, преди да достигна до този извод, всичко съм проверила, разговаряла с въпросната дама, по собствена инициатива /този разговор един професионалист би го иницирал сам, преди да излезе с крайно становище, например/ и накрая след обстоен анализ съм достигнала до този извод.
Нито отричам психолози, психиатри или медикаменти, когато това е необходимо. Особено антидепресанти.
Дозата прави лекарството, това не е аспирин и считам, че преди да се стигне до лечение, трябва много внимателно, обстойно и в дълбочина да се анализира.
Това, което исках да кажа, че не бих се доверила на всеки и смятам, че истинските професионалисти са твърде малко на фона на огромния обем психолози със съмнително ниво на професионализъм напоследък.
Да не казвам, че много често, преди да се стигне до антидепресанти, може да се окаже, че страдате от лек недостиг на определени минерали и витамини и с лек прием на въпросните, под формата на хранителни добавки, всичко си идва на мястото. Примерно.

На тази мисъл ме наведе и темата, защото считам, че момичето, точно като дъщеря ми се е усъмнило в посоката, в която го е повела психоложката, която е решила да посети, и именно това усещане "нещо не е така", познато на всички нас я е провокирало да пусне тема.

В този ред на мисли, скъпо момиче, просто искам да кажа, че в крайна сметка, човек е създаден да бъде щастлив и обичан и ако имаш достатъчно самоуважение, съвсем правилно си преценила, че животът е твърде кратък, за да бъде прекаран в нещастие и самота и ако отношенията ви са изчерпани безвъзвратно, просто трябва да се продължи напред с правилния партньор, който да донесе на всички вас усещане за взаимна обич и щастие.

Лошата версия е, че след една такава криза /която настъпва във всички такива дълготрайни отношения/, вместо при желание от двете страни да се преодолее и да продължи щастливо напред в нова фаза, се оказва, че не ти стига смелост, воля и желание да продължиш напред, тогава, за жалост се случва нещо друго- адаптираш се към съществуващата ситуация и оставаш в тази превърнала се за всички токсична среда, която рано или късно ще ви отрови всички и ще ви превърне в трайно нещастни и самотни хора.
Виж целия пост
# 183
Мисля, че е крайно време да се въведе термн "следродилна агресия", като гледам колко масово се споделят такива проявления сред мъжете.
Виж целия пост
# 184
Мисля, че е крайно време да се въведе термн "следродилна агресия", като гледам колко масово се споделят такива проявления сред мъжете.

Масово ли е наистина? Около мен просто няма други такива примери, а напротив
Виж целия пост
# 185
Мисля, че е крайно време да се въведе термн "следродилна агресия", като гледам колко масово се споделят такива проявления сред мъжете.

Масово ли е наистина? Около мен просто няма други такива примери, а напротив

Не е масово.
Нормалното е да бъдеш обичана, носена на ръце и след раждане на дете, обичайно даже е нормално да ти бъде направен подарък за спомен от този прекрасен ден.

Трябва да си изясниш стандартите и критериите, с които не би направила компромис. Дори в отношенията.
След това се стига до любовта към себе си и онези съвети за хубавите дрехи, масажи, хобита, приятелки, пътувания или каквото ти радва душата. Хубавия външен вид е фундамент и абсолютно задължителен, без никакви изключения. Недопустимо е да имаш претенции към света и мъжете, ако изглеждаш като нещо изровено от кучето в градината. Включително и вкъщи.
Виж целия пост
# 186
Случва се. Аз съм попадала на доста случаи без агресия, но мъжът започва да хойка точно когато жена му е с бебето.
Виж целия пост
# 187
Мисля, че е крайно време да се въведе термн "следродилна агресия", като гледам колко масово се споделят такива проявления сред мъжете.

Масово ли е наистина? Около мен просто няма други такива примери, а напротив
Около теб може и да няма, а може и да не знаеш. Не всеки би казал на всеки. Ето ти, на колко души около теб разказа, че имаш проблеми? А тук масово се споделят не точно същите, но подобни истории.
Което не значи в никакъв случай, че е нормално това, което преживяваш.
Виж целия пост
# 188
Вероятно е нещо такова. ''Кризата'' му съвпада с раждането на второто дете, или стресът покрай него отключва кризата и тези насилнически наклонности. Не искам да преувеличавам ситуацията- няма физическо насилие еждневно - случвало се е няколко пъти в годината, но то обидите и неспособността да изрази аргументите си спокойно, както аз правя, също са отключване на насилие и са вербално насилие, насочено конкретно към мен. Пак казвам- никой от близките ни хора не може и да заподозре тази му страна. На мен казва- разбираш ли, просто ми пада пердето с теб като не можеш да вденеш какво ти обяснявам (не мога да ''вдяна'', когато се опитвам да изясня някаква неудобна за него ситуация и тн)
При скандали и караници в много семейства има такива неща - може би плюенето ми дойде в повече , стига наистина нещата да не ескалират до побой. Ако все пак искаш да запазиш семейството си и да останеш с този мъж - опитай с разговори, без обвинения, ами по скоро от позицията на "ако има нещо трябва да спре и да работим за подобряване на отношенията между нас, заради годините прекарани заедно, заради децата" - все пак сте се обичали през тези години заедно. Ако можеш да издържиш без да ровиш и да научаваш за изневери - ще ти бъде по-лесно да го преодолееш. Научиш ли конкретни неща - трудно се преглъща.
Виж целия пост
# 189
А той какво казва за посягането? Че му е паднало пердето? Че съжалява? Че няма да се повтори?
Заплашва ли те вербално?
Виж целия пост
# 190
А той какво казва за посягането? Че му е паднало пердето? Че съжалява? Че няма да се повтори?
Заплашва ли те вербално?

Да, заплашва вербално. При физическите ситуации-не се разкайва. Като му обясня, че това не е нормално и следващия път може наистина да си разбия главата в шкафа като ме е бутнал, казва- да, не е ок, но ти не разбираш от дума и на мен не ми издържат нервите
Виж целия пост
# 191
Да вземе и тя да си изпусне нервите докато е взела тигана да готви😁
Виж целия пост
# 192
Авторке, ти си сама в това така наречено семейство. От няколко години. Ако останеш, има реална опасност, децата ви да попият прекрасният пример на баща си - а именно да мачкат елегантно един ден своите половинки.
Да смятат поведението на тате за нещо, което се подразбира, че трябва да е така - защото не познават друго ...
Започнала си да се осъзнаваш, но е трудно да приемеш, че това, което е било в началото вече не е така.
Със сигурност е имал и преди такива прояви на т.нар. газлайтинг, но явно си решила, че е в реда на нещата някакси и си се старала да си добра жена. Да, ама не е баш тъй ...

Ако се решиш на крачката, добре обмисли всяко свое действие, с нужните аргументи и факти и читав адвокат най-вече. Разгласи още на близките си, дори и да смяташ, че няма да ти помогнат, поне ще знаят - и това не е малко. Бъди искрена с децата си и нивото на доверие помежду ви винаги го поддържай високо доколкото можеш.

Роки, извинявай, че го казвам тук, но на теб самата ти отне време да превариш нещата в главата си и да предприемеш крачката.

Авторката трябва да си зададе въпроси - страх ли ме е от него? трябва ли да внимавам, какво говоря и как се държа? Имам ли му доверие, уважавам ли го? Спокойна ли съм, че децата ни ще са добре в семейството ни? Ей такива неща. Ако отговорите са отрицателни, следва начало на труден път, в който жената винаги трябва да е уверена, че има смисъл и трябва да се бори докрай.
Виж целия пост
# 193
А той какво казва за посягането? Че му е паднало пердето? Че съжалява? Че няма да се повтори?
Заплашва ли те вербално?

Да, заплашва вербално. При физическите ситуации-не се разкайва. Като му обясня, че това не е нормално и следващия път може наистина да си разбия главата в шкафа като ме е бутнал, казва- да, не е ок, но ти не разбираш от дума и на мен не ми издържат нервите
Ще ти го кажа веднъж - нещата са зле. Този човек няма да се оправи. Излагаш живота си на опасност! Имаш деца да гледаш! Стегни се и отиди при адвокат!
Иде ми и по-стряскащи неща да ти кажа, като те гледам колко си заспала...
Виж целия пост
# 194
Психолозите не могат да изписват лекарства. Дамата трябва да има медицинско образование, за да предписва антидепресанти. Психоложка не може да посъветва дъщеря ти, а тя пък от своя страна просто да си ги поиска в аптеката - с рецепта са. Пристрастяващите са с друг цвят рецепта дори.
Зная.

Azzy, а Вие рецепта видяхте ли? Или приехте всичко на вяра, защото любимо същество Ви го казва?
Дали пък понякога децата не търсят варианти да ни наранят, показвайки колко са изтормозени от нас, чак им изписват антидепресанти /вероятно устно Wink/ ?
И ако не е тайна за кой антидепресант на дете става дума?

Вчера кожен лекар за атопия изписа на моята 17 годишна - Атаракс, за да спи по-добре.  Няма да и взема разбира се, но ... сега и лекарите ли ще отречем?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия