С какво ви дразнят свекървите? – 142

Лютиче 2.0, същата работа. Майка ми дава съвети за щяло и нещяло. За всяко нещо "е защо там, а не другаде, защо това, а не онова". За целия ми живот съм взимала решение, съответстващо на нейното мнение, сигурно веднъж-два пъти и то по съвпадение. Ако се влияех от всяка нейна приказка и я изплювах на мъжа ми като моя мисъл, щеше да си е чисто мой проблем. Нямаше да е виновна тя, а аз.

Оф, ма ко - понякога си страшен кон с капаци.
По твоята логика, да я бях купила тази къща и да си бера гайлето от началото на Април нататък, само защото големите решения са мои и не трябва да се допитвам до никого. Щях да съжалявам и да си скубя косите, но със самочувствието на скот, който не вижда по-далеч от носа си…
Егото ми не е толкова голямо, съжалявам!

Всеки си решава колко да говори с различни хора, по различни въпроси. Но, ако сам е повдигнал темата, си е вид искане на съвет или покана за обсъждане и тогава не е намеса. Едно е да кажеш нещо в чисто информативно изречение и съвсем друго да питаш дали ти е правилно решението и дали другия е съгласен с него. Разлика от небето до земята.
Ако вземем примера с имота, казваш харесахме това и това, еди къде си. Тогава отсреща е по-вероятно да чуеш въпроси от сорта на какъв е бил избора, друго гледали ли сте, какви са ви приоритетите, че де спрете на него и т.н., което го приемам за нормален разговор, а не за намеса. Но, ако питаш "Какво ти е мнението за този район, строителство, инфраструктура" и каквото друго се сетиш, тогава въпроса е поставен по съвсем различен начин, сам търсиш съвет и отсрещния с отговора си започва да ти дава такива. А намеса е когато си информирал по първия пример, а отсрещния се държи като по втория, все едно си го питал, а не информирал.
Luellis, няма лошо, когато си поискал съвет и си се съобразил с него. През цялото време обяснявам, че проблема е когато този съвет не си го искал и ти се натрапва.
Не ми отговори обаче, ако послушат съветващия, примерно за имот и после този имот има негативи, които пък съветващия е пропуснал, как и дали ще компенсира съобразилите се с неговия съвет? Примерно младите послушат свекървата и вземат имот, който тя харесва, а те са направили компромис. Аз продължавам да смятам, че свекървата няма как да ги компенсира, дори и да иска, а в това се съмнявам все още. Да, ама негативите си остават за младите, нали и те ще си живеят с тях. За всеки пример може да се намери обратното. И всеки сам си прецеНЯ да поиска ли съвет, от кого и до колко да се съобрази. Ако е решил да НЕ иска съвет, никой няма право да му навира

Не мога да си представя, че мога да водя диалог на налагане на мнение за мои неща от страна на други хора. Но винаги съм се допитвала за съвет. Винаги. Това са възрастни хора, минавали са не през едно или две неща. Има неща, от които разбирам, хубаво е да се допитват до мен що се касае за неща, по които съм компетентна. И обратното. Нали сме заедно, близки хора. Не очаквам да ме лъжат.
Преди време се чудихме за името на синковеца. Никой не ми се е месил. Сигурно е имало някакви думи, но не съм се връзвала. Като на шега започнах да мисля имена с първа буквичка на родителите - за момче и момиче. Казаха, че ще е момиче и си харесах момичешки имена. После резерв - за момче. Роди се момче. Ами много ми хареса едно име, което е с първа буквичка на свекървата. Звучеше и звучи много хубаво. Това име не е дълго, не се среща много често, българско, с фамилията се получи добре. Всички бяха щастливи, аз най-много. След време ми беше лесно да го намирам в класиранията на състезания (шегичка, ама готино). То хиляди Александровци, някакви дълги имена, а моят човек си го откривах за нула време. Хората го запомнят лесно, какво като е с първа буквичка на жената, с която не съм в близки отношения. Но и сега изпитва радост от факта, че е "кръстен" на нея. Аз обичам да радвам хората, само да не е за моя сметка. Беше и си е готино. Всъщност името ми хрумна след срещата с един много добър човек, който срещнах случайно малко преди да родя. Така и се получи - много добро, умно и работливо момче имам. Дано има късмет и с жена, човекът имаше много мила съпруга.

В кой момент до сега се е говорило за компромис от страна на младите? Не мога да ти отговоря на въпроса, защото нито съм споменавала такъв сценарий, нито съм го имала предвид.

Това, което се разискваше е мнение/съвет, който е даден от страна на свекървата и след това, ако има резон в него - евентуално да се обмисли от семейството ( младото) . Вече, дали ще се съобразят с мнението, както за свлачището, си е техен проблем. Не могат да обвинят после свекървата.
Не сме на по 10 години. Няма как някой да ни принуди да си сложим подписа в нотариалният акт.


Никога, за нищо ли не си се допитвала до някого? Никога??

Ти не разбра ли, че такова нещо няма. И за снахата е най-лесно да набеди свекървата. Но ако тя попита за нещо мама - не се брои за намеса.
Помня преди доста време, че един мъж го направиха на нищо, защото не бил на мнението на жена си и тъщата за нещо свързано с бебето. А майка му била педиатър, но какво от това... нали е свекърва

Да де, разискваме случай, в който съвета е правилен и го приемат. Аз затова питам какво става, ако е обратното? Ако съвета е послушан, но не се оказва правилния. Защото и такива случаи има колкото другите.
Иначе, съвети приемам, когато аз съм ги поискала, вече го казах и няма как да го кажа по-ясно.

Пак преиначаваш. Помня казуса и това, за което ти се хвана тогава и не спираш да го повтаряш. Но не споменаваш, че свекървата беше бивш педиатър, пенсионирала се отдавна, а не само тъщата и майката бяха на различно мнение от нея, а и действащия педиатър за самото дете. Помня, че първия ми коментар по казуса беше, свекървата да ходи да спори с действащия си колега, вместо да настоява на родителите. Така картинката изглежда по друг начин

ма ко, сам взимаш решението да послушаш или да не послушаш съвета. Отговорността винаги е у теб.

Плюс, че не свекървата е взела крайното решение. Виновни са си младите.

Нали това говорим, че изказаното мнение/съвет би следвало да бъде обсъдено след това от двойката. 


П.П - Ма ко, не казваш едно и също нещо два пъти. Хем големите решения са еднопосочни и не трябва да се допитваме, хем приемаш съвети, ако са поискани. Кое от двете последно?

Така е, казах го вече. Сам си носиш отговорността за важните решения, затова и сам избираш да поискаш съвет или не и от кого, а най-добре да ги вземеш сам.
Но понеже Luellis даде пример с послушан съвет и ползата от това, затова питах какво би било, ако е обратното. Не казвам, че свекървата е дала лош съвет умишлено, нарочно, за да направи интрига или нещо такова, но се случва и то често да мисли от друга гледна точка или от незнание, недоглеждане, неправилна преценка да даде погрешен съвет. Тогава ще е много доволна, че контролира младите, че се съобразяват с нея, че сина командва в това семейство, а ако четем снаха с такъв казус в темата, пак тя ще е виновна, че е послушала свекърва и мъж. Кога снахата ще е права в тази тема, не знам. И в казусите, в които свекървата абсолютно никакво оправдание няма, се намират такива, които да си ги изсмукат от пръстите. А снахите все виновни, уж темата е те да изпуснат парата

За преиначаване - мога само вода да ти нося. Ти никога не си казала това, което си казала. Аз пък не помня въпросната свеки да е била бивш педиатър, но ще проверя.
Изказването ти за къщата и дома ми беше предостатъчно.

То и сега си е достатъчно. За тези, които схващат

Не, plqsak, не казвам това. Приеми, че ще е доволна, ако я е послушал по първия пример, ако тя иска да се наложи и нарочно се налага на младите, независимо с какви методи. Ако лошия съвет не е нарочно, пак сина и снахата ще носят последиците от него, въпреки, че тя не го е дала с лошо. Но това не отменя факта, че те ще носят последиците. А пък тя надали ще си мръдне пръста да поправи грешката. Дори се съмнявам, че ще я признае
Той ще си носи последиците. Както не би търпял мен да давам непрекъснато и цял живот наклони, точно по същия начин няма да търпи и жена си. Ти ще търпиш ли мъж, според който никога не правиш достатъчно? А всяко гадже е свободно да преценява колко и за какво прави, преди да се обвърже с другия

Ма верно? Нали мъжът винаги е длъжен, особено след като МУ родят дете?