С какво ви дразнят свекървите? – 142

Абе то всеки може да се опитва да се намеси - свекъри, тъстове, приятели, непознати от улицата... Въпросът е къде стигат границите на човек. Нали уж не е виновен тоя, който яде баницата, а този, който я дава.
Ако човек е свикнал да е самостоятелен (независимо дали е мъж или жена) ще си е изградил навици и порядки и много трудно ще позволи външна намеса. Ако обаче снахата на 19-20 години е отишла в дома на свекървата, много ясно, че ще я смачкат и ще я вкарат в своя калъп. Че кой ще търпи някой да му дойде в къщата и да си налага своите виждания. Аз не бих.

Ако снаха дойде у нас, не бих мислила, че на мен налага вижданията си. Ще смятам, че със сина ми заедно си ги напасват и никой, на никого не се налага. Може да имам право да определям къде ще стои солницата и битовизмите като цяло, но ще си гледат детето както те преценят, в тяхното си пространство ще е чисто колкото те смятат, изобщо за вижданията по тези въпроси не смятам, че имат да съгласуват нещо с мен. Това, ако живеем в един имот. Ако са отделно, макар и мой/наш, то и солницата не мога да им кажа къде да стои. Защото под "наш" разбирам и сина. И сега разхвърлянето в неговата стая ме дразни, ама сам си я оправя. Когато, тогава. Като пускам прахосмукачка и мия пода го правя на всякъде и това е

Ма ко ,мислиш ли че въпросите се отнасят само до гледане не детето?  На теория си добре, подкована здраво, но практиката ти липсва.
 
 Единия ми син вече със сигурност няма да се върне тук семейно, въпрос ми е другият да не го направи ,да "доведе" жена  при мен ,че жална ни майка и  на двете тогава.
 Мисля , че десетина години изтраях заедно  аз, после някак се разделихме, може да нося храна, да ползват труда ми , но всеки отделно живя в същественото - нрави ,навици, желания.
 Едно беше зиме да се храним където те спят,  аз длъжна рано да се "оправя" - храна ,деца баня, той си заседява с каната вино  и вечеря, тя легнала мама и  си говорят, вдява каквото поиска, като повтаряш - затвърдяваш. И не  е за кой знае  какви тежнения, обзавеждане , удобства ,кухня, макар примитивна ,но моя, да си готвя ако ща нощем.
 Докато увря  и той, мина време. Почна да ми се оплаква той, само казах, че това съм го видяла преди 10-12 години.
 По време на хранене и лягане се срещат хората най-вече, или като работят заедно някъде, кът някакъв.
 Ще  е върха да се викат специално за разговори.

 Та в една или различни къщи,  да е зад затворените врати, на празници - заедно, в делниците, кой каквото може да помага, дори да наблюдава  и пази двора.Дори да е отворена къщата ,вратата, има ползи.
 
 Трудно се сдържаме хората да не изразим мнение, то пък се взема  като намеса, та  по-добре по-далеч.

Боряна, пак не си разбрала какво считам за намеса. Не е от казано веднъж нещо си. Намеса е когато непрекъснато вървят по петите ти, да ти обясняват как по тяхно време се правело и това е правилното, а ти сега го правиш грешно. Ключовата дума е "непрекъснато". Примерно на всяко хранене на бебето, започва да ти се обяснява как задължително трябва да му дадеш сок от моркови на 40 дни и на 3 месеца попара. Да ти обясняват колко на теб ти е лесно с пералнята, не как прали на ръка навремето и дрехите на бебето и сега трябва да ги переш на ръка, защото така е правилно. Пак всеки път при контакт. Ей такива неща, които хем ясно си показал, че те дразнят, хем се повтарят до безкрай. По този начин ти се налагат и това е вмешателство. Ако просто е подметнала, че по тяхно време се е давал сок на 40 дни, попара на 3 месеца и на бебето дрехите се перат на ръка, въпреки пералнята, няма да има проблем. Тогава просто ще е изразила мнение. Според мен и сама ще видиш разликата

Аз разликата я знам ,че съм била  и съм от двете страни.
 От любопитство съм питала за нещо, отговорено ми е ,запомнила съм. Да , има разлики във времето.
 Да , правила съм посочените неща, ама няма да ги правя , ако сега гледам бебе. И не защото са ми казали ,не съм луда да си усложнявам живота.

Момичета тези дни не съм ви чела, имах доста работа и не знам какво сте писали. Но аз имам нови оплаквания от свекърите. 😁Предполагам си спомняте моят казус, че голяма дискусия стана.Честно казано, вчера се убедих и във вашите думи, че и мъжът ми е виновен за проблемите със свекърите, защото не им се опълчва достатъчно... Идваше ми да му кажа " ти мамин-муньо ли ще си " (израз научен от тук 😁 ) Така, вчера вечерта м.м. се върна от гостуване при свекърите, ядосан и започна да ми обяснява, как аз трябва да си оправя отношението, към тях. Отново са му дуднали, как детето не ги познавало, защо не съм им дала отчет, че в събота ще спим при майка ми, ами ако станело пожар ...не им разбирам логиката, ако стане пожар ще разберат бързо и ще повикат пожарна, независимо дали знаят, дали съм вкъщи или не съм, все пак докато ни няма, се качват и ни ровят по стайте, в спалнята дори... Баща му мрънкал, че не смее да влезе, за да ни почисти терасите от снега, да не би да му се скарам, че ни е събудил 😁 Тоест те искат, постоянно да им водим отчет, къде ходим, какво правим, да се качват на етажа ни, когато си пожелаят, без да се съобразяват и т.н. И не им е достатъчно, че виждат детето няколко пъти в седмицата, според тях, то не ги познавало 😪😂 ох не мога с тях просто... Та му казах на м.м. " Виж сега, ти си този който трябва да застане, като мъж и да им обясни, че ние сме отделни семейства и, че няма да им водим отчет, както и, че ние сме тези, които решават, кога,  колко и кой ще вижда детето, и да си гледат малко себе си, защото нямат никакъв социален живот и за това се занимават само с нас "... Също го попитах, как може докато ни няма, майка му да ни влиза на етажа и в спалнята и да пипа... Това е недопустимо, ако ние сме я помолили да влее и да свърши нещо е едно, но така без да сме й казали, без да е питала... Никога не бих влязла в чужда спалня, би ми било супер некомфортно, камоли да пипам неща... Та общо-взето му обясних, че по този начин ме отблъскват още повече от себе си и да се оправи той с тях, да спрат да ме занимават мен... Замълча си, нито ми се ядоса, нито имаше какво да каже..
 Наистина мира беше временен...

Този твой мъж за нищо не става. И няма да се оправите със свекърите, ако продължавате да живеете с тях.

Все пак това е стъпка в правилната посока.Обяснявай се с мъжа,не със свекърите.Щом сте на отделен етаж-ключ.Ако някой иска да идва,да му водиш дете или каквото и да е-има телефони.
Но запази добрия тон,защото сигурно някой път ще имаш нужда от помощ.

Никол, ти си продължавай да живееш на етажа на свекъровата къща и си мрънкай, не ни пречиш.
Като пораснеш ще се изнесете от там и ще ти е спокойно, ама ти си знаеш, има и хора , които просто обичат да мрънкат, вместо да променят ситуацията в своя полза.

м.м. в твоя случай наистина е съкращение на "мамин муньо"... Единствения ви полезен ход е изнасяне. Нещата няма да се променят с разговори.

Като ти казахме, че мъжа ти е виновен, ти се фръцна и взе да го защитаваш. Това, че ти е просветнало, е в твоя полза. Започни и ти да му намилаш толкова често, колкото техните. Но, не използва изрази като "трябва да се опълчиш на майка си". Той трябва да "обясни" на техните и на майка му в частност. Кажи му, че както те могат да поставят ултиматуми, може ши ти. Ако този тормоз и контрол не спре, се изнасяте, дори да трябва някои екстри да ги прежалите за известно време. И ако ти се изнесеш с детето, а той си остане при мама, ще стане за смях и пред приятели, че не е пуснал полата на майка си е избрал нея, вместо семейството си. Те му насаждат чувство на вина, единствената оправия е да използваш техните методи, вижда се, че работят при него. Започни ти да заплашваш с тръгване, вместо теб да гонят. И да се наложи да го изпълниш, има къде да отидеш на първо време. Само, че ти самата трябва да приемеш, че може и да се наложи да го изпълниш.
Аз на твое място не бих държала толкова на квартала и спато всеки месец, спокойствието вкъщи би ми било много по-важно

Мако, за да заплаши с изнасяне (което е огромен коз и може да доведе до промяна) трябва да има смелост да го направи и  готовност, че може да се наложи да остане сама с детето, защото той да е качествен Муньо и да остане при мама.
А тя няма тази готовност.
Пък само заплаха без реални действия(при необходимост) си е ОГ-РО-МЕН автогол.

Така е... Но факта, че му казах тези неща и той си замълча, вместо да се скара с мен и да ги защити, може би е напредък. Но не знам дали ще се промени нещо, ако "им  постави картите на масата" вероятно пак ще е временно. Трудно е изнасянето на този етап в тази криза в момента и с малко дете, разходите ни са много. Не съм от тези дето обичат да си мрънкат и да седят и да се примиряват, дори ми е мечта да живеем далеч от роднини. Но финансово ни е невъзможно в момента.

Дайте етажа под наем и ще се подпомагате финансово.

Много неприятно. Както ги виждам нещата, тези хора няма да спрат да ви се месят, Никол, нито ще спрат да имат изисквания за внучето. Лошото е, че така рано или късно ще настъпят сериозни проблеми между теб и мъжът ти, този процес вече е започнал. Аз съм съвсем лек оптимист, че с това замълчаване може би мъжът ти обмисля твоята гледна точка и не е изключено да я споделя донякъде. Но проблемът е, че това ще е до следващото гостуване там и пак ще се върне подкован, схващаш, нали?