Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?

Недей, Елунария, темата е важна, емоционално натоварена и точно защото виждаш в мен такъв непоносим събеседник - остани и говори. Темата винаги ще предизвиква крайни и въобще всякакви мнения - нека моето не става причина да премълчаваш твоето.

Няма ореоли, чак пък и благородство. Решил си- направил си го, поради разни подбуди от битието.

Какви? И защо пък точно битови подбуди? Това е решение изцяло в полето на ценностите.

Перефразирам- от ситуацията, която ни заобикаля. Каква е тя, споменах за моменти, на които ставаш свидетел или/и участник по клиниките.
 Нещо в теб се променя.

И образованието, възрастта както и живота те променят, вкл. и възгледите ти.
Всичко те променя и всеки опит ти дава нова перспектива.
 Затова е важно да се мисли и излезе малко извън собствената призма и себе си за момент, но и  да се поразсъждава какво означава даден акт и докъде може морално да се стигне.

Това е много далеч от битови подбуди, чисто и просто съпричастност и човещина. Колкото и да е трудно да се повярва, тези чувства не липсват у опонентите в темата, дори и един към друг, уверявам те, че е така.

Какви битови подбуди?
 Ще повторя, че не търся конфликт, именно защото вярвам в доброто на участниците, казах, че виждам майчински инстинкт.

Ако разчиташ мотивацията на донора като проява на майчински инстинкт, то няма начин да сме на различни мнения за важността на дарената клетка, защото майчински инстинкт към нищо просто няма как да се прояви. Всичко това са реакции на нещо, което е много различно от нищо и незначително.

Продължавам да съм на мнение, че е важно и полезно да се говори открито по трудните теми, дори когато са потенциален имиджов автогол тук, защото накрая не остава казаното, а препредаденото в хода на дискурса. И така да е, където е пространство на ценности, има място и за диалог.

Не, не разчитам на майчински инстинкт. Изразих мнение, че вероятно някои участници намират донорството неприемливо, понеже те са повлияни от такъв инстинкт. Че ще се появи някъде, може би, дете, което определят свое. Тогава написах, че самата дума- даряване носи определен смисъл.

Е, това ни връща доста страници назад, и то на сходна позиция - конкретно с мен, но и не само.

Пътят дотук обаче също не е маловажен, с останалите без отговор въпроси и противоречия.

Добре. Целта ми беше да отбележа, че донорите не са лишени от родителски инстинкт.

Направо се цитирам, за да не се повтарям.

За мен има две важни неща в темата - едното е правото на всяка жена да изпитва - и аз ще го нарека майчински инстинкт, защото смятам, че добре го определя - към яйцеклетките, които съдържат генетичния й материал. И съответно да не се омаловажава и подиграва нейното отношение по този въпрос.

Второто, следствие от първото е, да не се омаловажава актът на донорство като раздяла с нещо незначително. Защото, ако яйцеклетката е еквивалент на "нищо" (каквито твърдения се прокрадват), това обезценява акта на донорство - мисля, че и това се опитваше да каже Обич, но дискусията стана някак прекалено завъртяна и нещата се преиначиха - смятам не умишлено, а по скоро в следствие на неразбиране на смисъла на чуждите думи.

За мен моите яйцеклетки не са нищо - те са много по-близо до всичко. И дори някоя жена да реши да се раздели с тях - зад решението й вероятно стои акт на голяма съпричастност и човещина, а не избор в кой контейнер да захвърли една безсмислена клетка. Нещо повече - за получателките на тази клетка, тя също, смятам, е всичко - и въпреки, че има много дълъг процес докато тази клетка стане така мечтаното дете, той започва с тази клетка - и с тази жена, която е решила да я извади от себе си и дари.

Иначе, пак се повтарям - но аз не бих могла да даря, защото за мен донорството е раздяла с нещо, което за мен е прекалено ценно и което не бих била спокойна до поверя никому. Това е лично решение и усещане и няма нищо общо с отношението ми към решенията на други хора по въпроса и донорството като цяло. Не смятам, че някой трябва да прави нещо, което върви срещу всичките му чувства и инстинкти, нито пък да бъдат правени опити той да бъде накаран да се чувства виновен и дори абсурден заради тях.

Нека не става поредния повод за спорове - само напомням за практиката да се ползва т.н. микс от сперматозоиди.
Това е известна на специалистите практика, която увеличава шанса за положителен резултат. Разбира се, така и не става ясно от чий сперматозоид е станало оплождането. Така, че докато АРТ процедурите с успешен край не завършват с ДНК-изследване, така и няма да стане ясно чий е генетичният материал.
Силно е комерсиализирана тази дейност. Като се получи бременност хората не задават въпроси, изследвания след успешна бременност рядко се правят.

Ти за донорството ли говориш или общо за АРТ?

Толкова неща се преплетоха в тази тема.
При осиновяването се търсят биологичните родители преди всичко заради въпроса: защо ме изостави/хте…заради “първичните рани” и след това като обяснение за някои генетични особености, разлики с осиновителите. В съвремието се препоръчва, психолозите, да не се крие, да отпада тайната на осиновяването, при възможност, да се познават биологичните родители.
При донорството изначално нещата са по-различни. Първо, даряваш материал, който може да се превърне в живо родено дете/деца, може и никога да не се стигне до това. Второ, изначално се съгласяваш, че нито рецепиентът би следвало да може да разкрие твоята самоличност, нито ти неговата…най-малкото, за да се избегнат злоупотреби и от двете страни. Генетично можеш и избираш някакви белези: ръст, тегло, коса, очи, кръвна група, други. В почти 100% от случаите единият от генетичните материали е известен , та има 50% шанс да дариш бъбрек на детето си или поне кръв.
Когато донорството е регламентирано, шансът твоето дете с генетичния материал от “откачалката” да срещне свой брат/сестра и да създаде поколение с него, е минимален, почти невъзможен.
Честно казано повече би ме притеснило партньорът ми да знае, че има реален шанс да е станал баща на някое дете и скрие това обстоятелство от мен, отколкото че е дарил една чашка сперма и може евентуално да има дете.