Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?

  • 10 218
  • 368
# 75
За мен е същото. Защото детето става конкретно дете след раждането си и то се получава при редица обстоятелства, а само 1 клетка не е достатъчна. Неслучайно дори и при ин витро се налагат по няколко опита, за да се получи. И подходяща среда, и подбран сперматозоид, и определени хранителни вещества, и подходяща температура и т.н. Т.е. дори и тази толкова важна яйцеклетка не струва нищо, без редица други обстоятелства.

Осиновяването няма нищо общо, защото тогава това дете не е само клетка, а е износено и родено от жената същество.
Една самостоятелна клетка няма в себе си живот и не е способна да оцелее сама.
Виж целия пост
# 76
Яйцеклетката дори и твоя, детето няма как да е.
Детето става такова, каквото го отгледат и възпитат родителите му и каквато комбинация се получи от тази миниатюрна клетка, гените на бащата и всички останали фактори от средата, в която расте.
Все едно донорката да претендира, че най-малкият ми син е неин. Ми не е. Той попива всичко от мен - от кърмата, през ласките до отношението. Онази клетка реално не е той.
А и стигне ли някой до донорска яйцеклетка, това дете обичайно е много желано, обичано и обгрижвано.

За мен си е. Щом носи моите гени, винаги ще го чувствам като свое. Всеки човек е бил яйцеклетка, преди да се развие. Яйцеклетките, които се изхвърлят с цикъла, не се развиват, но тази ще се развие.

Това, разбира се, съм аз. Има много хора, които имат съвсем друг поглед. Нямам против донорството, но ясно разбирам, че не е за мен. Същото със сурогатното майчинство. Това е избор, който не бих направила, но много хора го правят. Когато това са легализирани процеси и всички страни са се съгласили, естествено, че детето си е твое. И естествено, че то е взело много от теб, а след определено време, вероятно и повече, отколкото от биологичната си майка. Все пак, то носи и частица от нея. За нея може би няма значение, за него може и да има, в даден момент. За мен винаги би имало, ако е мое биологично дете. За самото дете, обикновено винаги отглеждащият родител е възприеман като истинският родител - с него е връзката. Но някакво любопитство и влечение към биологичният родител също е очаквано и нормално. С донорска яйцеклетка обаче, предполагам доста по-малко, отколкото при осиновяване.
Виж целия пост
# 77
Детето е на майка си и баща си, които са го отгледали. Една яйцеклетка не ме прави нечия майка. Но пък дава смисъл в живота на някоя изстрадала майка. Моето мнение е това.
Имаме дете в групата в яслата на дъщеря ми, което е от донорска яйцеклетка, майката в общия чат написа по един повод " няма как да прилича на мен, генетично не е мой". Генетично, иначе си е неин. И няма никакви притеснения тя като реципиент.
Виж целия пост
# 78
Детето е на жената, която го е носила 9 месеца и го е родила.
Виж целия пост
# 79
Добре, де, и сто пъти да го повторите, какво точно ще се промени?
Аз разбирам, не го научавам сега, знам го очевидно, че за някои хора е така, и в това няма нищо лошо, напротив, хубаво е, че има откъде да се вземе донорски материал, казвам го съвсем искрено. Нещо повече, ако имах нужда от донорска яйцеклетка, сигурно бих се възползвала. Ако моя много близка жена (дъщеря, сестра и пр.) имаше нужда от сурогат, сигурно също бих станала.

Ако поантата е "не е нормално отношение като вашето, една клетка за всеки трябва да бъде само клетка, все едно отишла в канализацията" - по-добре недейте. Не, не трябва непременно да е така, съвсем нормално и природно е и когато не е.

П.П. Осиновеното дете друга жена го е носила и родила, то на кого е?
Няма такива категорични правила, важащи за всеки случай.
Виж целия пост
# 80
Добре, де, и сто пъти да го повторите, какво точно ще се промени?
Аз разбирам, не го научавам сега, знам го очевидно, че за някои хора е така и в това няма нищо лошо, напротив, хубаво е, че има откъде да се вземе донорски материал, казвам го съвсем искрено.

Ако поантата е "не е нормално отношение като вашето, една клетка за всеки трябва да бъде само клетка, все едно отишла в канализацията" - по-добре недейте.

Абсолютно. И аз не виждам нужда от това омаловажаване на чувствата на една жена към потенциалното й потомство. Дори да е само една яйцеклетка, една донорка е минала през хормонални стимулации и неприятни процедури, за да може да я дари. Излишно грубо и неуважително ми се струва това отношение. Не сме дошли да ви искаме децата, споко.
Виж целия пост
# 81
Да, но даже и в стимулациите не е същината.
И за мъж, който минава само една... в чашка, важи същото. Не е ненормално, ако чувства това потенциално потомство като свое. Просто това трябва да си го прецени човек, преди да стане донор.
Виж целия пост
# 82
Имаме дете в групата в яслата на дъщеря ми, което е от донорска яйцеклетка, майката в общия чат написа по един повод " няма как да прилича на мен, генетично не е мой". Генетично, иначе си е неин. И няма никакви притеснения тя като реципиент.

Стана ми интересно. Какво налага подобно споделяне с непознати хора?! Според мен показва, че жената изобщо не приема детето си като свое, при все че го е износила.
Виж целия пост
# 83
Според мен нищо такова не показва. Все едно осиновяване да се крие. Някои крият от всеки външен, някои казват на близки, някои сигурно - на всеки.
Виж целия пост
# 84
Според мен нищо такова не показва. Все едно осиновяване да се крие. Някои крият от всеки външен, някои казват на близки, някои сигурно - на всеки.

Не става въпрос да се крие, а да се развява наляво и надясно. Но наистина всеки си преценява. Аз съм на принципа ‘need to know’ 🤣
Виж целия пост
# 85
Магдена, не критикувам никого.
Това, че не разбирам подобна гледна точка, не означава, че не я приемам за нормална.

Виж, това вече ми е ненормално чак в детската градина да подчертаваш, че роденото от теб дете не е твое. Още повече, че генетиците подбират така донорите, че да има максимум прилика.
Виж целия пост
# 86
Тя не го развява според мен, казала го е по относим повод.

Аз съм на принципа да не се крие. Не, разбира се, да се бие тъпан и без повод, то по принцип си е странно, ако нещо се казва, без да те питат и без да има връзка; но да не се премълчава непременно по повод. Хората са различни и никакъв извод според мен не следва от подобно изказване.
Виж целия пост
# 87
Оня ден го коментирахме с жена ми и казах, че бих дарил, тя нямаше напротив. Малко в кръга на майтапа го казахме, но наистина бих дарил. Друг е въпросът, че и ние се замислихме какво става ако синът ни се ожени/омъжи за свои полусестра или полубрат.
Виж целия пост
# 88
Ако синът ти се омъжи за полубрат, нищо няма да стане Joy
Виж целия пост
# 89
Жената за която споменах не го приема  явно за странно, срамно и необичайно. Беше свързано с проговаряне. И изобщо искала казала, нейни си потребности. Споменах го във връзка с "мое дете" и си казах мнението напълно добронамерено за това, което аз лично чувствам. Не казвам, че моето е правилно, просто аз така го усещам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия