Звездни компромати - Февруари' 23

    БАЩИ И ДЕЦА
    Преди пътуването в Съветския съюз аз се бях развел за втори път. Поставих условие децата да останат при мен и аз да ги отгледам и двете. Мечтаех за голямо семейство с пет-шест отрочета. Тази мечта не можа да се осъществи по много причини, но и двете си дечица с много любов съм отгледал. Бях строг баща. Впрочем възпитавал съм сина си и дъщеря си така, както мен е възпитавал моят баща. Хващал съм се дори, че ругая:
    – Как не ви е срам, бе? Как може да сте толкова млади и толкова мързеливи? Нищо няма да излезе от вас! Вие сте хаймани и бездарници! – и изведнъж усещам, че това съм го чувал някъде.
    Чувал съм го от моя баща, който го е казвал на мен и на братята ми. Явно по интуиция съм възпитавал децата си точно така. И боят не ги е отминавал – с пръчка, с ръчичка, с каишче. Най-строг съм бил към тях, когато са се опитвали да ме измамят. За мен лъжата беше най-голямото прегрешение. Яли са бой и по други поводи, за да не се разхайтят. Аз винаги съм им казвал:
    – Мили мои дечица, аз съм Коста Цонев, а вие все още сте нищо. Не си въобразявайте, че като сте деца на Коста Цонев можете да правите каквото ви хрумне. Това няма да ви позволя по никакъв начин!
    И не ги разглезвах. Сутрин им давах по 20 стотинки. Те се оплакват:
    – Да, татко, ама на еди-кого си баща му му дал десет лева, майка му му дала двайсет лева.
    – Всяка коза за своя крак, моите деца. Аз ви давам толкова за една баничка. Каквото поискате, ще ви го дам!
    Синът ми веднага скочи:
    – Искам да ми купиш мотор.
    – Моето момче, никога няма да ти купя мотор, защото искам да си жив и здрав. Аз мъртво дете не желая. Виждаш какви катастрофи стават. Като поотраснеш малко, ще ти купя колело. Но на тази възраст мотор – няма начин!
    Изобщо много строго възпитавах децата си. Може и да са си мислели, че не ги обичам. По-късно вероятно са ми простили суровостта към тях. Безкрайно ги обичам. Не съм ги лишавал от нищо. Винаги е имало жена, която да се грижи за тях, когато пътувам или работя в София, нещо като икономка, която да пере, да готви, да чисти. За Теодора е имало учителка по пиано, и двамата са имали учителки по английски. Казвах си: „Гладен ще ходя, но моите деца ще научат по един език.“ Това, че ние тримата тъпи братя не научихме гръцки от нашата майка гъркиня, която ни молеше, и се правехме на патриоти, никога няма да го забравя. Искрено съжалявам, че не научих поне този език. И двете ми деца владеят съвършено английски. Дори брат ми Иван Цонев, като поговори с Теодора, каза:
    – Тя говори английски, все едно е завършила Оксфорд или Кеймбридж. Аз не го говоря така добре.
    А Теодора владее и немски, в момента и италиански, защото е омъжена за италианец. Синът ми Митко не пада по-долу. Английският му помогна много в работата и за филмите, които снима в Америка или в други страни.
    Според мен дереджето на нашата държава се дължи и на неудачната политика по отношение на децата и семейството. Още с раждането си детето е захвърлено или на улицата, или в някакви ясли, после в детски дом, където веднага научава всякакви мръсни думи и деяния, научава се да краде и да лъже. Навремето, когато съпругата ми искаше да даде Теодора в детски дом, се възпротивих:
    – Детето трябва да живее у дома, трябва да чувства топлината на семейството. Само тогава ще стане истински човек. То трябва да почувства обичта!