Прибрах си внучката. Тя сутринта така и не разбра какво точно се случи. Казах й, че сме попаднали в дупка. Като я взех тя започна да нарежда - На колата ще й зарасте раната, също като на моето коленце. А тебе бабо как да те успокоя? Не знам с какви думи. Помня ти как ме успокояваш - все казваш Ще минееее. И аз така ще ти кажа. Ти си най-готината баба, която кара кола... Няма друга баба като теб в класа ни. Ами разсмя ме мъничето. Умница ми е тя!
Тази вечер мисля да се паркирам по-рано. Едно е да си го мисля, а друго е да го направя. Ще видим какво ще се случи.
КАССС, докарала си я на вид тортата, а предполагам, че и на вкус е станала чудесна. Много ми е приятно, когато някой споделя, че са си приятели в семейството. Особено се кефя, когато дружбата е с хора от "противната" рода. Имам пример от моите родители, дружбата ни с чичовците, стринките и братовчедите, а така също с вуйчо, вуйна и братовчедите. ММ беше неразделен с брат ми, а аз много си обичах девера, но рано ги загубихме. Липсват ми.
МАМСИ, да нагушкаш малкото сладурче с прехапаната устничка. Миличкото, добре, че не си е прехапало езичето, че от там тече много кръв. Понякога ме е яд на щерката, като развива теории, че едва ли не трябва вече всичко да могат, да се оправят сами. Особено по-голямата. Подготвяла ги за живота. Абе какво да ви кажа - виден теоретик ми е тя! Направо е професор!
Отивам да правим диктовка с малката!
Но като видят зор, тичат при мама за помощ и подкрепа. Да са ни живи и здрави! Добре, че внучетата растат умни и оправни.


