Днес съм ранобудна. Станах рано ( е колко да е рано - 8.00), изпихме си с гаджето кафето, а докато пиех кафето попаднах на стихотворение. Макар и малко след празнично,е актуално.
Недей разплаква никога жена!
Недей разплаква никога жена!
Че казват, Господ ú брои сълзите..
Ти обич дай ú, нежна при това…
И тя ще ти осмисли дните…
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания…
Макар, понякога да бъдат за беля,
причината за нашите страдания…
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари ú…
И винаги с усмивка на уста,
грешките ú нейни ти прости ú…
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни ú влюбените си слова…
И тя ще бъде твоя цяла вечност…
Недей разплаква никога жена!
Че казват, Господ ú брои сълзите…
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...
Добромир Радев
След лириката идва ред на прозата. Хайде ходом марш към печката.
Желая ви хубав ден.
МАЙЧЕ, чудех се къде изчезна. И твоята Love story докосва сърцето. А ти знаеше ли, че сестричката му е в градината?
Хайде, момичета разкажете вашите истории.




