На елхата ярко греят Коледни звездички, чакаме да залюлеем Януарчета добрички!

Абе момичета, нали и damakupa беше влезнала миналата седмица в болница. 
Някой няма ли новини за нея?    Предполагам, че вече е родила. Дано всичко да е наред. 

Привет и от мен! Много се радвам за Ивонска и малкия Георги!!!!  Да бъдат здрави и щастливи и много много обичани!!!!!!!!
Мамита, чакаме още бебета. То аз от 20-ти съм "на педал", ама още нищо  . Чакаме. Днес на гости ще са ми кумовете, а кумата е и моята акушерка... Най- много от вкъщи към МД 
поздрави на всички!!!
   Мими, честит ти празник!!!   
 

Бебо спи, каката спи...дайте да започна с разказа, а ако не успея да го завърша, ще чакате следващото затишие. 
Както се бяхме уговорили, в 8:10 бяхме в болницата, звъня на доки...никакъв отговор.  И зачакахме пред приемния кабинет на 2рия етаж. А беше истинска лудница, хора влизат-излизат, нещо страшно. Точно се чудех дали не е времепак да го набера, като се зададе по стълбите и ме вкара в приемния кабинет. Там процедурата е една и съща винаги - даваш си документите, дават ти нощницата, сваляш вискчи дрехи, клизма и си готов. Тъпото беше, че поради големия наплив, всичко това се случваше на отворена врата,ама в този момент не ти е до скрупули, та не страдаш от излишен срам. След това ме качиха на 3тия етаж /което беше първата изненада/, понеже, както ви казах на 2рия беше истинска лудница. Правеха секцио след секцио, а имаше и нормални раждания.  Горе ми посочиха едно легло, на което да си оставя багажа и хайде към операционна зала. Там се сетиха, че нямам консултация с анестезиолог, върнаха ме да кажа долу на каса да се платят 15лв. за това и пак в операционна. /Не че последва консултацията с анестезиолога де, въпросът е, че си я платих/. Там се пробвах да ми мине номерът да ми сложат гадния катетър след спиналната упойка, анестезиологът вика - може, акушерките гракнаха - не можело така.  А моя доктор не беше в залата още и нямаше накъде да протестирам. Можех да се запъна, че няма да дам да ми го сложат, но щях да изляза егати лиглата, което не беше в мой интерес. Все пак същите акушерки се грижат за тебе в реанимация, а на лиглите хич не се гледа с добри очи, ако ме разбирате. Сложиха ми катетъра, след него упойката и операцията започна. Анестезиологът беше д-р.Стоянов, обяснява по-малко от предния - д-р.Милко Недялков, но откъм професионализъм нямам никакви забележки. Сложи упойката от първия път /което не винаги става, а съм чувала че е много изнервящо да се пробват 2-3 пъти/, не допусна да ми прилошее /на 2 пъти ми вливаха нещо си, още преди да усетя да ми става лошо/. Асестиращия доктор не разрах как се казва /не съм погледнала епикризата, надявам се да пише вътре/, но беше младичък /да речм на 30/ и се бъзикаше постоянно. В смисъл, че ме коркаха за трето  , първо вика - хайде трето нормално, после вика хайде третото секцио напречно...докато не им казах, че ако така продължават ще ме откажат от трето, та моя доктор се намеси и каза, че ако имаме желание за трето не е никакъв проблем, да не слушам какво ми говори другия доки. После се бъзикаха за шева ми от предната операция, абе беше забавно като цяло. Сложното стана като започнаха да вадят Даниел, понеже нали беше голям, а доки се пробва да го извади с по-малък разрез /в последствие казаха, че бил направил разрез за бебе 2700, а не 3700/, но не стана и се наложи на 2 пъти да разширява разреза. В крайна сметка каза, че пак не са го разширили, колкото е бил предния,но Никол беше още по-голяма и за това. Няма да ви обяснявам какво натискане беше , за да го извадят. Ребрата ми понякога ме болят повече от операцията. Само ще ви кажа, че след като мина всичко, дойдоха да ме проверят дали не да спукали/счупили ребро...сещайте се за какво натискане става въпрос.  Като го извадиха го сложиха на една масичка до мене , за да гледам, докато го оправят. Първото, което ми направи впечатление беше, че е много розов и няма коса, колкото Никол. И че въобще не прилича на нея. Като му изсмукаха течностите от носа и устата нададе бойният вик на инките, после казаха, че се е чувал до края на коридора, който беше доста дълъг. През това време мене вече ме шиеха, което ми се стори цяла вечност, понеже доктора реши, че щял да прави най-перфектния шев на света и се стара като за конкурс. Като мине малко време ще разберем какви ги е свършил, много ми е любопитно. Понеже ми казаха-хайде, този път е перфектен шева, аз викам "добре, третия път идеален", а асистиращия вика - ааа, то този път е идеален, по-идеален няма накъде, ако ще има трети път казвай, да разшива Недялков и да те шие отгоре-отгоре.  Купонджии. Викам - е,  хайде по-нататък, а?
Докато приключат с великото шиене ми се схвана гърба от лежане. Въпреки всичко цялата оперция не беше повече от 50 минути, ама явно гадно бяха вдигнали операционната маса, прения път не ме е болял гърба.
След това ме закараха в реанимация, пак на 3тия етаж, долу се очакваше реанимация да се пука по шевовете. Ощ докато ме закараха и ми биха веднаха един аналгин, въпреки че упойката започна даме пуска може би след час. Пуснаха майка ми и мъжа ми при мене. Аз този път се сдобих с прословутото треперене от упойката, първият път незнайно как ме подмина. Доста е гадно, трепериш целия, чак не можеш да говориш, ама минава. И след това се започна едно звънене и пускане на смс...
На следващия ден ме раздвижиха към 8 часа, макар че аз няколко часа след секциото исках да ставам, но ме отрязаха - не можело. Много гадно, хич не ми се лежеше този път, адски ми беше скучно. Не съм имала някакви особенни болки, идваха на 2 часа да бият аналгин, даже следобяд ми сложиха и деазепам, уж да поспя,ама от въленение въобще не ме хвана. После започнахме да отказваме с другата жена обезболяващи, нямаше смисъл. Последно биха вечерта, към 11 , сутринта не са слагали, но и да бяха питали аз пак нямаше да искам, просто не ме болеше. Първото ставане, както знаете е мнооого гадно, но се преживява. После се оказа, че няма никакви свободни ВИП-ове, но моя доктор нали е шеф на хирургията и ме сложи във ВИП на неговото отделение, та си останах на 3тия етаж. Иначе имаше опасност да ме сложат и в коридора, санитарките си говореха, че по едно време са "настанявали" жени и в коридорите, не е имало места дори в нормалните стаи. Аз се чувствах страхотно на 3тия етаж, минаваха само сутрин и вечер да ми дадат по един термометър, голмо спокойствие. Даниел беше долу, защото на 3тия етаж не ги давали, нямало детска акушерка, асансьорите засядали, бла-бла...слизах долу да го храня и да го гушкам. От една страна беше добре, защото си почивах пълноценно така, от друга ходенето ми идваше в повечко първите 1-2 дни, но пък се раздвижих качествено...така да се каже. Родилно отделение ме бяха забравили, че съществувам, та съботата отървах визитацията. Добре, че неделя моя доктор беше дежурен, че дойде да ме нагледа, прати една акушерка да ми смени превръзката на раната с лепенка и се обадил в родилно да им каже, че ме има и мене някъде там, в следствие на което в понеделник се появи д-р.Златева,която само ми пипна корема и гърдите и каза, че съм добре. А на мен това ми трябваше да подпитам лекичко няма ли начин да си тръгнем по-рано 1 ден.И като разбрах, че може, леко нелегално, ама може, веднага задействах нещата и...с малко обикалянки между отделенията ни пуснаха набързо. Това е.

Честито юначе на Ивонска    Да й е живо и здраво Докато някой не ме е изпреварил, да си го заплюя за зет
Клеми, очаквам с нетърпение останалата част от разказа ти!  Много ли е гадно като ти слагат катетър?

Това за натискането на ребрата не го бях чувала.  Чакам с нетърпение останалата част, че и аз ще съм със секцио и трябва да знам всички подробности.

     Майчета,имам предложение.....Имената на родилите да са в същия цвят,както  бяха в "бременния списък".Например,Клемито си беше в синьо,защото очакваше момче,така и да остане,в синьо.Тогава ще личи много ясно кой наистина има изненада с пола на новодошлото бебе,кой няма!
     Разбира се авторките на темите най-вече трябва да са съгласни с идеята,това се отнася за техния труд.По-добре сега да се помисли по въпроса,докато списъка е малък.
   

Честита Коледа на всички!!!![/size]На всички именници да са живи и здрави!!![/size]

      На мама Ива да й е жив и здрав Георги и бързо възстановяване.

На Klemy добре дошла!!!

На останалите леко раждане и здрави и красиви бебешори пожелавам както за тази, така и за другата година  !!!

  Клеми,а пъпната връв в кой момент се реже?Преди или след изсмукването на течности?И как се вади плацентата?

Честито бебче на Ивонска. Да е жив и здрав малкия Георги и да радва мама и тате. Клеми очаквам с нетърпение продължението, т.к. между 11 и 18 януари ще раждам и аз със секцио стига да не ни изненада че се е смъкнал ниско долу а и плацентата е превия. абе с една дума мъжа ми е на 6 т.к. мога да прокървя всеки момент и хайде към болницата. Дори вчера бебо ни беше уплашил и си останахме в къщи да си празнуваме.
Дори и мъжа ми каза " Имало време , имало време, ще гладим дрешките след Нова година.Не още в четвъртък започваме да гладим и да подреждаме и да си оправиш багажа". хубавото е че тук искат за болницата само нощница, чорапи, чехли, тоалетни принадлежности и дрешки за изписване на бебето.
Ами това е. На именниците честит имен ден

Честито момченце на Ivonski  Желая ти скорошно възстановяване и бебо да е много спокоен и здрав Клеми,преди и по време на операцията мериха ли ти кръвното?И в крайна сметка колко дни общо стоя в болницата?Много целувки на бебе Дани

Момичета
ЧЕСТИТА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ
преди няколко часа се чух с Ивонска - добре е и звучеше изморено. Представете си изненадата ми че е родила - аз от 3 дена не съм пипала комп. Праща много поздрави и пита за клюки. Това е.  Да е жива и здрава заедно с бебока.

КЛЕМИ ДОБРЕ ДОШЛА

Ох, чакайте, дано да не забравя всички въпроси.
Първо, ако някойне е видял, написах продължението нагоре, в стария постинг.
Кръвното ми го мериха постоянно, имат такъв уред, който на определени минути ти го мери. Сложиха ми и на пръста от тези уреди, които мерят пулс, т.е. на едната ръка апарата за кръвно, на другата тази джаджа, ако сте я виждали по филмите - като щипка на пръста.
Плацентата я вадят веднага след бебето, но не разбираш когато го правят.
пъпната връв я режат веднага също, след това аспирират бебето.
По принцип не пускат без да имаш 5 нощувки в болницата, но нас ни пуснаха с 4, т.е. на 5тия ден на обяд.
Натискането на ребрата не е задължително, но Дани беше много голям за разреза и за това така. Ако е по-малко бебето мисля че минава по-лесно тази процедура.Първия път пак трудно излезе, но такова натискане не е имало, но нали ви писах, че този път с всички разширения на разреза, пак е бил по-маък от първия, така че за това така. Няма страшно, всичко минава и заминава.

Хeй, Klemy браво - много сладък разказ  То и мен ме съветва доки за секцио та да те питам, сега имаш ли кърма? Как е бебчето?

Чух се сега с Ивонска, казах и за вашата подкрепа и вълнения и тя ви предава много целувки и благодарности. Бебока беше при нея и щяха да се хранят 

Ей, това е! Един ден няма да вляза и Ивонска да вземе да роди! Иве, да ти е честит малкия Георги, да расте голям, здрав, красив и умен! Да си се прибирате скоро вкъщи, да си посрещате Нова Година!
Клеми, добре си ни дошла! Да нацелуваш много бебе Даниел от нас!

ЧЕСТИТА КОЛЕДА МОМИЧЕТА И ЧИСТИТА РОЖБА НА МАМА IVONSKA, ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ И ДА И НОСИ МНОГО РАДОСТ И ЩАСТИЕ[/size]  
От два дена нямам интернет и направо полудях че не мога до се свържа с вас пък и по тези празници все по купони метлосвам и аз като Ivonska а пък тя нашта вижте какви изненади по Коледа прави. Благодаря много на Demetra ще си имам едно на ум утре като отида на преглед, а вие да стискате палци, че моя док е много симпатичен само дето не искам да му гледам мутрата баш по Нова Година. Какво става с Damakupa и Davinci..