Любители на кучета - 133

Lemonello, ще се включа последно по темата с един дълъг пост, защото не изключвам да съм останала с грешни впечатления и защото породата ми е слабост Надявам се и момичетата с дворни кучета в темата да не се засегнат, не влагам нищо лично в мнението ми. Имам НОК, имам и двор, така че не теоретизирам.

Съдейки по честотата на хранене, кученцето е под 6м. възраст, което по нашите ширини все още го прави неподходящо за живот навън, защото палето не е формирало подкосъм.

Първо НОК не са подходяща порода за гледане навън, ако и под куче-пазач 90% от хората да си представят именно немска овчарка. Немските овчарки имат няколко много силни черти на характера, които ги правят абсолютно неподходящи за дворни кучета и впоследствие гледането им по този начин, в комбинация с това, че не са лесни за социализация, води до неприятни и често непреодолими поведенчески проблеми. На първо място това са изключително социални животни, които развиват болезнена привързаност към стопаните си - обикновено към един от семейството е по-силна, но това не означава, че не са привързани и към останалите. Другата черта е, че те имат много силен стаден инстинкт, т.е. те имат нужда физически да са до членовете на семейството. По всяко време. Т.нар. тревожност при раздяла при тях е доста по-силна от много други породи. Отдалечаването на някой от членовете на семейството ги прави силно неспокойни. Разходка с деца от семейството, които тичат насам-натам и вързано младо куче е почти невъзможна задача, защото кучето се чувства длъжно да събере всички накуп. Принуждаването на НОК да живее навън, без глутница, без социалната динамика, която неминуемо се случва вътре в къщата, в болшинството от случаите тласка кучето към деструктивно поведение. А те могат да са много деструктивни. Липсата на контакт задълбочава всичко. Изгризан двор, разоран двор, непрекъснат лай, агресия към всичко са почти сигурни с дворна немска овчарка. Лично аз не вярвам, че дори и с треньор няма да се стигне дотам.

Социализацията им е трудна. Териториални са. Много. Такова куче, оставено да живее на двора, е почти сигурна рецепта, че след време пиле няма да може да прехвърчи, ако ще и да е поканено, освен ако кучето не е вързано и изолирано някъде. В първата си година като минимум те трябва да имат много контакти с хора и други животни, ежедневно. И пак процесът по социализацията им е две напред-едно назад.

Енергия имат много, но е заблуда, че може да бъде изхабена в двор. Първо оставени сами на двора те няма да хабят енергия, а ще се захванат да рушат, каквото намерят. Второ, дори и да се занимава човек с тях, хабене на енергия в двора означава трева/райграс/чим да бъде обърнат и да стане на кални петна. Това ако преди това успеете да научите кученцето да не рови. С двор или без двор, трябват им разходки. Много и дълги.

Те нямат нужда от автоматична хранилка, имат нужда от ритуал на хранене, така че да не се втурват към храната, а да чакат пред вида на пълната купа. Невъздържани са и много силни, трябва да се научат да се контролират. А това е труден и дълъг процес. Започва се именно с храната.

Може да получите доста съвети в темата, добронамерени сме и си помагаме, но ако възнамерявате да отглеждате кучето по начина, по който тук останахме с впечатление, че ще го правите, и най-добрият треньор след максимум година няма да може да ви помогне.

И на нас вкъщи ни предстои подобно нещо и много ме страх Мейпъл да не се почувства пренебрегната. Смятам да не деля бебе и куче, да се опитам да се занимавам и с двамата достатъчно, да я разхождам докато таткото гледа бебето, за да си имаме времето заедно. Докато сме в родилното ще пратя дрешка, което бебето е носило,за да може Мейпъл свиква.
Приемам съвети

Нашата Сара живее на двора пусната,завързваме я само когато се налага да се внася или изнася нещо обемно и вратите са широко отворени.Също и когато влизат или излизат гости. Всяка вечер я извеждаме на дълга разходка и проблеми не сме имали. Когато е отворена входната врата на къщата лежи отпред,но дори не се опитва да влезе вътре.

[