Любители на кучета - 133

змия вие деца имате ли? Не знам каква е вашата позната и не ме интересува. Аз всеки ден работя с деца различни възрасти както съм чела и чета непрекъснато за възпитанието на децата.Всяко същество е индивидуално и не може да слагате под общ знаменател всички. Съжителството на деца с животинка ги възпитава на отдаденост, любов към животните, отговорност и много други добри неща.
mtz аз никъде не съм казала, че само двор им е достатъчен на кучетата. В нашия случай е плюс, защото ще имат своята територия където да бъдат свободни за игра и разходки.
Никъде не съм казала, че кучетата ще седят само вкъщи затворени, напротив за мен това е издеватестване върху животинката.
=-=-=-= не разбирам с какъв ритник съм влязла в темата и за какво се защитавам. Вие започвате да ми държите речи как се гледа куче и какви са ми били децата. Попитах за съвет за място от къде да си вземем кучета от породите померан и хъски. Именно защото четох много неща за породите, развъдниците и тн исках мнения на собственици на такива породи. В интернет е пълно с лицензирани развъдници обаче като знам как се изкарват тези лицензи и как ги следят направо нямам думи. Има и мнения за взети кучета от някой развъдници, а кучетата се оказват болни и не гледани, затова исках конкретни мнения на хора взели куче от даден развъдник.
Никъде не съм написала, че кучетата ще са си самодостатъчни не ми извъртайте думите. Написах, че ако са две няма да се чувстват самотни докато ни няма. Никъде не съм написала, че ги взимам и ще се самоотглеждат, само ще ги пускам на разходка в двора и това е. Някой ако така си гледа кучето, аз не съм от тези хора. Някой ако си връзват кучето и седи вързано на двора в студ и пек, аз не съм от тези хора. Точно защото съм съвестен човек и страдам за животинките не искам да си взема ей така куче от където и да е.

Кучето ми днес изкара според мен паник атака .
Оставихме я сама за час и половина ( в рамките на тази седмица го правим вече за втори път , че трябва да се научи най-накрая да стои сама с Чера).
Та, отворила си вратата на стаята на детето , обаче явно се е затворила без да иска.
Връщам се аз, брей нито чихуа ни звяра ме посрещат. Викам по име - никой! Гледам в стаите - само Чера в едната спи! Влизам в на детето - Кайра скача в мен, едва диша, все едно 5 часа нонстоп е тичала. Езикът навън , едва диша, сърцето ще й се пръсне!😞
Бели нямаше, даже не се е напишкала. Само като е скачала да драска на вратата има одраскано по стената.
Какво ще правим не знам .

То с радиото да говориш не си е работа.

sparkling eyes, малко по малко се въвежда оставането на кучето само. Ние някога сбъркахме с Буба и я оставихме изведнъж, та сега, като трябва да я приучим пак, е някаква жалка картинка - явно си има травмата от тогава и нашата глупост от неопитност ни носи негативи 10 годни по-късно. Затова към момента сме вързани поне един от двама ни да е при нея или където ходим - с куче. Понеже е малка,  е лесно, но все пак е гадно спрямо нея да е така зависима от нас.  Обаче ММ не ще и не ще да я оставя сама, така че въпреки, че аз я уча да е без мен, за него е залепена като ваденка и не й помагаме да свикне да стои сама.

По въпроса за куче и дете, ние също взехме
кучето, когато щерката беше на споменатата възраст - 3г. Нямали сме проблеми с грубост от нейна страна. И доста повече всъщност сме обяснявали - как да се държи, как да подхожда, да не го прескача, да не го преследва, като се оттегля, да не го прегръща през главата, да не си слага лицето на неговото ниво. Последните аз самата не ги спазвам и го мачкам, прегръщам, досаждам, но в началото все пак подхождахме доста предпазливо, като я учехме как да се държи с кучето. Всъщност усилията най-вече бяха да приучим кучето от самото начало да не проявява грубост към нея. И доста бързо се получи между другото. Сухоземната акула ръфаше всички наред, но не и нея. До ден днешен е изключително внимателен покрай нея. Каже ли тя, че пръчката, която кучето държи, е нейна, пуска, свива ушите и отива да си търси друга. Ако щерката падне покрай него, той застива, снишава се и чака да види дали е виновен. Тя участваше и в обучението. Даваше храна и команда, че може да яде, бъркаше в купата. Запетайка, дето казваше “Йегни” вместо “легни”, ама онзи нали иска си лакомството и изпълнява - сяда, ляга, всичко поред, което знае.

Само да уточня, че аз казах нещо за малки деца и куче, само от гледна точка на заетостта на майката. След първоначалната еуфория, все майката го отнася - чистене, разхождане, хранене.. Иначе за децата е добър начин да се приучат на емпатия и съжителство с животни.

Е, аз познавам семейства дето и таткото го отнася....Но, да- принципно децата гледат, ама не през цялото време. И е напълно нормално, щото сегашните деца са доста ангажирани през учебно време, а като порастнат и влязат в пубертета много неща се променят( най- вече приоритетите им)...и колкото и да си обичат домашните любимци, често се налага мама и тати( баба, дядо или някой друг) да поеме вахтата.
Ние с Джини се сдобихме насред Ковид-а. Никой не ходеше ни на работа, ни на училище и  също свикна да сме нон стоп на разположение. И също не можахме да я въведем плавно в самостоятелността, но то при нас го има и фактора, че майка ѝ е отгоре и лае по цял ден, отдолу има още две кучета дето полайват...и въпреки, че нашата е най- кротка, понякога се включва в общия хор. А, да....и има навика да ни чака на прозореца и само като ни види и  става страшно...шумно( от радост). Та, затова и при нас се правят едни сложни планове, ако не се е прибрал някой от синковците, поне да е тръгнал да се прибира, преди да излезем по задачи. Или я водим с нас. Абе, все едно бебе имаме. И да- изобщо не преувеличавам- ангажимента е точно като с бебе( храниш го, чистиш му, водиш навън, на доктор, купуваш му разни работи и все гледаш да е  най- доброто за него)! Даже скоро си дадох сметка, че имам най- много нейни снимки в телефона.

За снимките Айк се конкурира с тези на цветята ми.
Само аз ли оставих куч сам за 6 часа от следващия ден, в който го взехме? Ако трябваше да се съобразявам с това щяхме да останем само с тъжните спомени за Айс. Броях всяка минутка до прибирането си защото аз имах огромна нужда от него. Не мислех какви бели е направил, къде е пишкал, просто трябваше да го гушкам и да знам че е у дома. А той ме посрещаше въртейки опашчица и лекуваше разбитото ми сърце.
Две години вече е с нас. Толкова много го обичаме.

Нормално е да няма кученца в някакъв момент.  Аз скоро гледах за бобтейл и се чакаше 2 години.

Аз вече година откакто взехме Мейпъл, всяка обедна почивка търча до вкъщи, за да я изведа да пишка. Не че няма да си издържи без да пишка цял ден, ама като знам че ме чака и сърце не ми дава да не се прибера.

Попи,нали точно това мнение споделяме всички тук. Където и да отглеждаме любимците си те имат еднакви нужди от грижи,любов,разходки навън и достатъчно време с нас стопаните.
Само така съжителството ни с тях е щастливо и пълноценно и за двете страни.
Или
Поне ние у дома така го разбираме и така приемаме Сара. Тя е член от семейството и нито тревата,нито космите имат значение.

Re, да не обмисляте другарче на бебето?

Здравейте хора ,някой знае ли това какво е ? П.с при галене тази сутрин го открих ,не се е виждало поради дългия косъм и не знам от кога е.При допир усеща болка някакво мехурче ми изглежда ,някой ако има представа да сподели.

Не мога да помогна. Не съм виждала такова нещо.

Лява лапа на синьо, дясна лапа на червено, а опашка?

Честит трети март! С пожелание всички български деца да си остават в Родината и да следват пътя си от родната земя. Звучи идеалистично, но...
Ники2121, и аз не съм виждала такова мехурче.