С какво ви дразнят свекървите? – 144

  • 34 677
  • 741
# 375
Да го припишеш, значи да го подариш. Т.е. бъдещия собственик не го заплаща. Има го разбира се, защото в изготвянето на нот. акт е задължителен компонент. Дали го плащаш, т.е. купуваш, наследяваш или е дарение. С две думи прехвърляш го на когото си искаш. Условията изобщо не са задължителни. Решава си собственика, който го прехвърля. Може да ги има, може и да ги няма.

milenaka, това не са условия, а очаквания.
Родителите мислят, че като са дали жилището, е нормално детето да изпитва благодарност.
Ти ще се радваш ли, ако дадеш някому 5 лв., а той ти набие шамар? Така де, да си поставила условието предварително...
Чакай сега, не може да дадеш на сина, а да имаш очаквания от снахата. От къде на къде? И благодарност ли се приравнява към подчинение, че вече много станаха. Т.е. твърдиш, че каквото и да направят свекъри, очакванията им са подчинение. Ми няма да се оправдаят, защото са неоснователни. Пък да си очакват колкото искат
Виж целия пост
# 376
Така де, така де – дарение. Което я стане, я не стане, също така може да бъде и развалено.
Но момите кълват...
Като чуя или прочета за „приписан“ или „завещан“ имот, веднага ми светва, че някого  го пързалят.
Виж целия пост
# 377
Те нали всичките моми са изучени, високо платени и си имат собствени жилища, ама единствено от пуста любов кълват.

Ма ко, прекрасно знаеш, че дяволът е в детайлите. Родителите дали жилище на детето си, обаче то явно е сгрешило с избора на съпруг, който не проявява дори привидно уважение към тях.
Забележи, че пиша джендър неутрално. Невинаги снахата е лошата, може и зетят да е.
Виж целия пост
# 378
Къде прочете, че е равносилно на дарение? Казах, че е равносилно на подарък. Правното действие на приписването, е прехвърляне, ако не ти стана ясно. И да, става от момента на заверката от нотариуса, и няма такъв филм я стане, я не
Виж целия пост
# 379
Но би трябвало да има нотариален акт на името на този, на когото прехвърлят?
И когато такъв липсва, за какво изобщо говорим?
Виж целия пост
# 380
За обещания обикновено говорим.
Това за теб, това за брат/сестра ти.... Като умрем обикновено се пропуска.  Дори и да има нотариален акт с прехвърлена собственост, остава въпросът морално ли е да го считаш за напълно твой.
Виж целия пост
# 381
Да, ако така са ти казали.
Виж целия пост
# 382
Най-тъжно е да си наследник, защото това означава, че родител(ите) са покойници.

Принципно съм “за” имотите да се поделят, докато родителите са живи, ако има повече от 1 дете. После става много сложно и в момента гледам тоя филм с брат ми, с който имаме различия в мисленето.

Просто така родителите могат да избегнат нещо по-страшно от лоша снаха - брат и сестра да се изпокарат (или двама братя, две сестри).

Вече ако родителите си мислят, че това е техния дом, след като са го дали… и след като друг живее там…
Виж целия пост
# 383
Родителите не искат навярно да са свидетели , че обикновено и преживе се стига до различия във вижданията . Свидетел съм на такива истории , че и с родители се прекъсват взаимоотношения , защото някой е недоволен .
Виж целия пост
# 384
Ако имотите се поделят приживе, при две деца дали всеки има три равностойни имота, че да даде два на децата и в трети да живее спокойно. Трудна работа ми се вижда. И ще реши един проблем, а ще отвори врата за още сто вероятни.
Виж целия пост
# 385
Аз пък съм на мнение, че родителите не са а длъжни да прехвърлят имоти приживе или пък да мислят какво ще оставят на децата си след като си отидат от този свят. Особено ако децата им вече отдавна не са малки. Много ме дразнят и "деца", които си правят сметката как и какво ще получат, имат претенции към имущество на родителите си и даже се карат с братята и сестрите си. Това е много смешно и още повече жалко.
Виж целия пост
# 386
Жалко,но е факт.В много редки случаи между братя и сестри цари разбирателство.Може да не се прехвърлят имоти,но собственика може да изрази волята си в завещание.Знам,че може да се оспорва ,но е по-сложно.Да си знаят всички,каква е волята на завещаващия.
Виж целия пост
# 387
Ако имотите се поделят приживе, при две деца дали всеки има три равностойни имота, че да даде два на децата и в трети да живее спокойно. Трудна работа ми се вижда. И ще реши един проблем, а ще отвори врата за още сто вероятни.

Има нещо такова. Ако имотът е един, а децата две или повече, след наследяването пак могат да се изпокарат, нищо че си знаят дяловете. Един иска цялото жилище, друг иска да продава и да делят парите, трети – да го пуснат под наем и пак да делят...
Виж целия пост
# 388
Проблема винаги е в родителите. И приживе да разделят няма нищо лошо, стига да си казват условията точно и ясно. А не да разчитат на някакви неясни очаквания. Примерно имота е един, а имат двама сина. Единия може да се съгласи на пълно подчинение и ръководене на живота, докато са живи техните, другия категорично да откаже. Тогава всички страни са наясно какво и с/у какво получават и дават. Неразбирателствата идват не от порасналите деца, а именно от родителите. Цял живот са вменявали едно, имали очаквания, не казват нищо конкретно, не правят нищо конкретно, а после децата имали очаквания и били неблагодарни
Виж целия пост
# 389
Мои приятели живеят в Холандия. Казват, че там е много разпространено, след пенсия, хората си продават фамилната къща, с парите заживяват под наем и пътешестват. Като са питали тамошна двойка, защо така правят, са им казали - за да не натоварваме децата да ни гледат на старини и да не се изпокарат помежду си за наследството. На мен лично, много ми хареса този начин на мислене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия