Български филми и сериали - На раздумка за българското кино и телевизия (тема 2)

Не беше ли Гладиатор ???

Да, Троя.

И Гладиатор !!

Да, ама Хан Аспарух имал електронен часовник. Не че съм го видяла, аз съм блейка, но така се говореше

Не се сещат май да ги махат тези гафове сетих се за Игра на Тронове последният епизод и бутилката от минерална вода !! 🤣🤣

Те така се появяват конспирационни хитове като "есесовец браузва на смартфона си"

Топ !! 🤣🤣🤣

Ема наистина!   
Слагам го в скрито защото е офтопик:

„Чума“ !!!       ( ще бъде дълга публикация! ) Ако не сте гледали - има спойлери!

В главата ми е хаос, затова започвам отдалеч!
Снощи бяхме на кино с ММ – гледахме „Чума“. Подходих с големи опасения. Благодаря на хората , които споделиха положителни мнения тук! Залата беше на 4/3 пълна, което мисля е добре, с оглед спецификата на филма... Възраст на зрителите над средна. Само една Кофа с пуканки; няма го аромата на мексикански сосове за хрупки... Бях в особено състояние след края и ето защо. Първата половина на филма ангажира рационалната ми страна и не го казвам като нещо лошо. Емоционалната ми реакция започна със зазвучаване на първата песен. Според мен трите песни бяха много съществена и силна част от цялото.  Обикновено едно гледане не ми стига, защото се разпилявам в картината, звука, актьорите, речта (тук много разсейващо ми действаха субтитрите, но това си е по-скоро мой си проблем с концентрацията). Та точно затова реакцията на ММ ми е нещо като ориентир и база за сравнение на собствената ми. Той е емоционална, интуитивна Риба. Аз съм задълбаващ, съмняващ се, анализиращ Козирог. Е, той се разплака преди мен... На финала в залата цареше тежка тишина. Два реда пред мен – мъж бъше очите си... Хората сякаш не бързат да станат и да излязат от салона. Може би им се иска да чуят цялата финална песен. Аз със сигурност исках;  ще я търся днес ... Филмът ни хареса много и на двамата. Вече у дома и в късната рутина на вечеря, телевизия с някакъв филм за фон , разговори за изминалия ден си давам сметка че в главата ми пробягват сцени и лица от филма, разсеяна съм, още съм в киносалона, но странно – няма мисли, няма  думи , а само сурова емоция. Разбира се ,че ми се иска веднага да вляза тук и да споделя, но... не знам какво да кажа!!!  Очевидно е, че „Чума“ достигна и докосна много дълбоки, архаични нива на подсъзнанието ми, защото борави със средствата на мита, чрез архетипни персонажи, които се разпознават  инстинктивно .  Тази сутрин постепенно започвам да се подреждам. Давам си сметка, че сюжетът следва схемата на вълшебната приказка – Юнакът , посветителният ритуал/пътят с препятствията за преодоляване, преборване на злото, „наградата“ – встъпване в света на възрастните, овластяване, и заживели дълго и щастливо... Младият Йоно изминава своя път  
към възмъжаването, по особен начин; той прави своето пътуване за единение с Бог, за да се завърне след това и да встъпи в света на възрастните заедно със своята любима, като се венчаят. Нашата приказка, обаче, се оказа счупена!   Юнакът се справи с предизвикателствата, победи злото и вместо наградата, получи болка и смърт...
Тук ще спра за малко с анализа на тъканта на филма. Защото е крайно време да го кажа: Благодаря на целия авторски, технически и всякакав екип , че се осмелиха да сътворят толкова автентичен, суров , сдържан и мощен образ на  Мъжа. Благодаря на Свежен Младенов, за дълбокото сливане , за великолепното му превъплъщение, за деликатната прецизност с която оживи героя си. Да, този филм е за Страха. Той е и за Свободата (а и за това какво е да си роб), като нещо съкровено, като състояние на душата, независимо от социалното, политическото или историческото статукво...  Но този филм е преди всичко за изначалните сила и красота  на Мъжкото начало – за щедростта, за Даването, за творческата му същност, за стоицизма да преминаваш през трудностите и нещастието, без да губиш вярата си и да продължаваш напред, да закриляш и пазиш, да обичаш тихо и сдържано, да бъдеш опора, дори когато твоите вътрешни устои са в руини...
Юрдан беше добър баща, беше добър към съселяните си, беше добър с Елица. Той  се раздаде до край, а получи само страдание и смърт, но не изропта нито веднъж. Понесе участта си с достойнство и мъжество – ах, тези бели ризи , в смъртния час на сина му , а после и в неговия собствен... Без хленчене.  Как да не си зададеш вечния богохулен въпрос: Защо това се случва точно на такива хора!? Защо?  Дори само този въпрос да предизвикваше филма, щеше да е достатъчно.
Искам да пиша за толкова много и различни плюсове на тази продукция... Прекрасна операторска работа, природата, конете, гледките отвисоко, автентичните къщи, пожарът... Звукът  също на ниво и въздействащ... Усещаш колко дребен и незначителен е отделният човек в сравнение с величието и вечността на природата. Чумата като болест и като метафора... Бедна ни е фантазията да си представим истинските мащаби на бедствието, което е била тази болест. А като метафора на сляпата съдба, чийто пръст просто те докосва и слага край на всичко-суета, пари , мечти , планове за бъдещето, любов .... пред някои неща просто сме безсилни, плашещо отрезвяващо е...
С пестеливи средства е обрисувана в пълнота човешката природа, с всичките ѝ проявления от най-низкото до най-възвишеното и всичко между тях.  
Прекрасна е младата актриса в ролята на Елица. Толкова нежна, по детски невинна хубост, излъчването за девича чистота, бавно преливаща се в красотата на пробуждащата се женственост... Отлично партньорство със Свежен Младенов.  Сцената в която превързва раната му в пещерата е велика за мен! Операторът и актьорите са свършили много добре работата си. Само с телата и погледите си казват всичко!
Предполагам, че последвалата сцена е проблематична за много хора, но за мен не е.
Изключително качествена  кинематография откривам в тази последна част на продукцията, защото тя работи на няколко нива – сюжетно, визуално, емоционално, филосовско.
Важно е и да си дадем сметка, че не бива да съдим постъпките на героите от позиция на днешните си критерии за правилно и грешно. А и да отчитаме факта, че това са до голяма степен образи символи . Още от момента на венчавката , героите са прекрачили в една отвъдна свръхреалност. Няма нищо нормално и битово приземено в това надпреварване със смъртта... Самата картина – свещеникът благославя брака, но пред него са изправени трима. До Елица е издъхващия Йоно, придържан прав от Юрдан, който сякаш физически е едно цяло със сина си. За мен тази сцена беше покъртителна! Не можем да търсим нормалност в една толкова апокалиптична реалност на смърт и  загуба, когато е видно че хората отвъд оградата на дома вече са загубили човечността си и са тръгнали да откъснат ръката, която до преди малко ги е хранила...да палят и рушат...  След погребването на Йоно в двора на родния му дом, Юрдан и Елица късат връзката си с дехуманизирания социум и бягат в лоното на природата. Т.е. те вече не са подвластни на традиционния морал и разбиране за правилно и грешно( всъщност и вътре в селската общност никой не ги зачита, работи и се зачита само инстинкта за лично оцеляване).
Сцената с пожара, разбира се беше ключова и гранична, и много силна... Много силна препратка към финала на йовковия разказ – в него родната майка на чумавия се отдръпва от него..., във филма майката на Елица стои, до финала, на ръба. Не побягва, но и не влиза в чумавото пространство(и причината не е, че не ѝ отвориха, а страха). В  неспособността си да прекрачи границата , тя прокле съселяните си и в този танц , напомнящ хем ръченица, хем нестинарски танц в огъня прие лудостта/изцерение.Докато гледах финалната развръзка имах усещането, че потиснатата , но витална женственост на майката на Елица оживя в дъщеря ѝ (спомнете си разговора докато пробваха невестинската премяна) , а Юрдан даде на Елица това което синът му не получи шанс да ѝ даде, сякаш  пое още няколко глътки живот вместо Йоно! За да затвори кръга няколко часа по-късно, умирайки на гроба на най-милото си! Но може би, оставяйки нов живот , кръвна следа след себе си...
И пак откривам много красота и символика в заснемането. Когато Елица чува изстрела и разбира, че Юрдан е в опасност , тя е сред зеленина, краката ѝ са потопени в горския поток. Тя е точното олицетворения на Женското – от древността свързвано с  водата и буйния растеж около нея.  В това време Юрдан лежи върху коравите камъни, върху скала – сигурност, стабилност, сила. И нещо много интересно – когато Елица го влачи пряко сили към пещерата, червеният му пояс се развива и провлачва след него , като кървава вада. Сякаш самия му изтичащ живец. Но поясът е и символ на нещо друго – по Антон Дончев той е важна граница, разделител на човешкото тяло. И за жената и за мъжа , поясът дели телесната горница-духът, сърцето, принадлежащи на Бог, от телесната долница , плътското, желанията принадлежачи на земята, на „тук и сега“. . . А след сцената, в която Елица става жена, точно Юрдан пуска белият гълъб от клетката. (И да , знам че търси помощта на отеца.) Но все пак не мога да подмина красотата на птицата и това , че белотата ѝ я прави и символ на невинност, непорочност, девство...
Финалът е сърцераздирателен и съвършен!!!

"Ако не сте гледали - има спойлери!"
Моля , за помощ , не мога да разбера етимологията на израза в кавички , какъв е смисъла? По-горе срещнах в едно от мненията също думата "спойлер".
Още един път се убеждавам , че разказите на Йовков са вълнуващи !

Не знаете ли какво е спойлер? Потърсете.

описание на важно развитие на сюжета в телевизионно предаване, филм или книга, което, ако е известно, може да намали изненадата или напрежението за зрител или читател за първи път.

"Спойлер "произхожда от глагола разваляне, което означава да се развалят, е термин от английски произход!.
Дано няма само ентусиазъм към филма от чисто патриотично  чувство , но се обръща и внимание на чистия български изказ и смислените изрази , показващи мъдростта на нашите Разказвачи на българската душа  като Йовков . ....."Спойлер" ,"офтопик"!??

Lady Coup, това е най-добрата рецензия на бг филм, който скоро съм чела. Мога само да съжалявам, че сте го гледали след мен и сте дали своето тълкувание, след мен. Защото, ако го бяхте направили преди мен, със своята проникновена и философска резекция на сюжета, със сигурност щяхте да накарате много хора да отидат да гледат "Чума", което за жалост аз не успях.
  Не разбирам защо някои хора продължават да се съмняват, че тези дето харесваме филма, просто сме го харесали поради прекалено силно чувство за патриотизъм, та и затова сме му симпатизирали. Аз съм гледала много бг филми, но само за този помня да съм писала и да продължавам да пиша.
   Вие толкова добре сте вникнала в смисъла и символиката на "Чума", които авторите са вложили в нея, така съвършено сте ни описала всичко (и то само от едно гледане), че картините отново оживяха у мен.
  

ladychar86, вчера цял ден мислех за филма...