Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Мартенска вещерска и спортна!

  • 92 750
  • 2 903
# 270
БНД дойде и "айде на пазар". В една голяма верига с буквата К, навалица, народ, ужас, хем си мислех да ги пратя с тийнкото сами. Изхабих си силичките, ще си полегна след малко. Много мързеливо време.
Виж целия пост
# 271
Бърд, вие накъде? Шушни Wink

Фил, къде ходите? Има ли близо планина?
Виж целия пост
# 272
Бърд, то си е хвалба това. Оплаквала се тя 😜
Една другарка ми е обещала, да ме заведе в Рим. Да видим, но ще си търся обещаното, като наследство. 😎
Умирам от ужас, като се качвам на кораб, но го правя всяка година. Така де, ужасът си струва.
Виж целия пост
# 273
Мда, Донси. Щерката излезе с приятелки на шопинг, тъй рече. И ми пише- приготви се, в мола е ужасТ 🙄 Ей ся пия хаповете и отиом ги мятам 🤣🤣
Виж целия пост
# 274
Спорим с щерката. Тя рече, че на Орхито му било тясно тук
Скрит текст:

А аз отричам. Решавайте спорЪт моля.

 Моето мнение е, че наистина му е тясно, но не съм специалист по орхидеите.
Виж целия пост
# 275
Най-много обичам детето си, когато се проваля в нещо. Тогава още повече имам нужда да я гушкам 🥰
Виж целия пост
# 276
Сериозно обмислям някакъв хап, хич си нямам вяра Simple Smile
Има време де, ще ви тормозя да ми обяснявате за багажи и чекиране, че нищичко не ми е ясно. А сме четири кокошки, ни една не е летяла досега.

Кайсийка, за височини не ми се говори. Аз май съм казвала тук, имаме жилище в друг град, на висок етаж. На терасата излизам само на крачка от прага. Пък на Снежанка няма да ви обяснявам как излязох на кулата, МУ ще ми се смее цял живот сигурно. Имам подобно преживяване и на покрива на една височка сграда в Истанбул, краката ми бяха станали кашкавалени там, едва пристъпвах Joy

Сиросче, да не ме забравите за Рим Simple Smile
Виж целия пост
# 277
Първият ми полет със самолет беше с щерката когато тя беше на 4 г. И на нея й беше сефте. Та детето успокояваше майка си, че няма страшно - и на отиване, и на връщане. Laughing
Виж целия пост
# 278
Готово, мина му мъката на детенце. Не ме разбирайте погрешно, за мен е перфектен. Страхувам се да не му се подиграват един ден.
Мама има страх от тесни пространства, от високо (над метър), от вода, от високи скорости... аз съм само клаустрофоб и то не силно изразен. Например не мога да спя на идеално тъмно, защото ако отворя очи, имам чувството, че съм погребана. Французите затварят кепенците на прозорците и слагат пердета. Аз имам нужда от външната светлина, за да знам, че стените не са се приближили. Знам, че е странно.
Виж целия пост
# 279
О, Бърд, толкова ти завиждам, че ще летиш! И на дъщерята на Тринки завиждам за новото начинание! Аз нямам планове за никакви почивки и пътешествия тази година!
Виж целия пост
# 280
Здравейте.

Днес не отидохме като друг път на музей и на разходка. Времето е много неприветливо, детето не е много добре, а и не ми се ходи никъде. Мързеливо ми е.
Виж целия пост
# 281
Любимата ми учителка по БЕЛ винаги - и зиме, и лете - оставяше открехнат прозорецът, който се намира непосредствено до катедрата й. Много години след като завърших училище я срещнах случайно и в разговора ни тя спомена, че има клаустрофобия и затова винаги прозорецът е бил отворен. Не бях се замисляла за този винаги открехнат прозорец и дори бях забравила за него, но си спомних когато тя ми каза за клаустрофобията.

Аз имам страх от височини, когато няма висок парапет пред мен. В тази връзка винаги, още от дете, съм сънувала кошмари, свързани с балкона ни. На висок етаж сме и парапетът е нисък. Гледката от балкона е разкошна, но й се наслаждавам , застанала по-далеч от парапета, а най-добре да съм облегната на стената. Когато простирам на балкона, съм с гръб към парапета, защото иначе не мога да се концентрирам върху простирането.

Имах гадже, което живееше на 14 етаж. Парапетът на балкона му беше мечта - стигаше ми до врата. Smile
Виж целия пост
# 282
Живеем до пристанището и когато излизаме с ММ на разходка той винаги ходи точно до ръба откъм водата. Мога да плувам, но по ръба не мога да ходя!
Виж целия пост
# 283
И аз ще се сефтосам на аероплан тази година.Добре че е организирано, та трябва само багажа да натаманя.Много ми се щъка,дано имаме повече възможност.Днес трябваше да сме в Истанбул,ама не,с децата на баня.Ай ся за "наказание" ровучкай за пореден път в пералнята.
Виж целия пост
# 284
Хелън, година тепърва предстои, дано се отвори възможност за някое пътуване.
На мен ми се въртят сто неща в главата, но МУ само се муси, нищо не одобрява. И той не знае защо. Ето, сега и за това пътуване. Ръчках го от сума ти време, нищо не казваше. Накрая се появи възможност и реших да се възползвам.

Голяма работа са страховете и фобиите. Гледам да приемам нещата на майтап, при мен страховете не са до степен да ми пречат. От време на време се престрашавам да се кача на високо. МУ пък ми лекува клаустрофобията като ме завива през глава Joy Засега не постига особен резултат, но не се отказва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия